4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр. С., 29,12,2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2444/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Д. от [населено място] – чрез адв. А. Д., срещу определение № 18804/02.08.2016 г. от 29.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 9069/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Д. Н. Д. срещу определение от 21.06.2016 г. по гр. д. № 65074/2012 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което върната исковата молба на Д. Д. на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, и в допълнителна „справка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК”, представена в изпълнение на указания на администриращия въззивен съд.
Преписи от частната касационна жалба не са връчвани на насрещните страни – чл.129, ал.3, изр.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на Д. Н. Д. срещу постановеното от Софийски районен съд определение за връщане на исковата молба, във връзка с която е образувано гр. д. № 65074/2015 г., Софийски градски съд е приел, че въпреки многократно предоставяната от първоинстанционния съд възможност жалбоподателят – ищец не е отстранил нередовностите на исковата молба, с което е осъществено основанието по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на молбата.
Въззивният съд е проследил подробно всички дадени от Софийски районен съд указания относно подлежащите на отстраняване нередовности на исковата молба, тяхното съобщаване на ищеца и предприетите от последния процесуални действия по изпълнението им. След като е констатирал, че до изтичане на предоставяния краен срок за поправяне на исковата молба ищецът не е уточнил трите имена на част от посочените като ответници физически лица, не е уточнил правосубектността на посочените като ответници банкови клонове и не е конкретизирал размера на претендираните срещу всеки ответник вземания, обстоятелствата, от които произтича искането за солидарно осъждане на част от ответниците, действията и бездействията на отделните ответници, с оглед на които се претендира осъждането им, въззивният съд е преценил, че исковата молба не е приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон и че определението за връщането й е правилно. При произнасянето по основателността на частната жалба са съобразени и обстоятелствата, че част от молбите за отстраняване на нередовности на исковата молба са депозирани след изтичане на указаните от съда срокове и съгласно чл.64, ал.1 ГПК не могат да се вземат предвид от съда, както и че с всяка последваща уточнителна молба ищецът е добавял нови фактически твърдения и нови ответници по исковете, вместо да изпълни указанията за поправяне на подадената искова молба.
За неоснователно е счетено оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е бил компетентен да разглежда делото, а е следвало да го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, тъй като исковете са с цена 46 030 лв. Изложени са съображения, че сумата 46 030 лв. е сбор от цената на множеството обективно и субективно съединени искове, предявени с исковата молба, а цената на всеки отделен иск е под 25 000 лв., което обуславя родова подсъдност на делото на Софийски районен съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В частната касационна жалба и в представената по указание на въззивния съд „справка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК” частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, се изчерпва с възпроизвеждане на текстовете на чл.274 ГПК и чл.281 ГПК и с твърдения, че „определението е немотивирано; неправилно е приложен закона за прекратяване на делото при недостатъчни и непълни основания за това; съда е забавил недопустимо допускането на правна помощ; освен това въззивният съд не е изпълнил процедурата във връзка със служебното начало – не е проверил по чл.269 ГПК първоинстанционното определение – имал ли е състава необходимата компетентност за прекрати делото с основания по съществото на делото”. В справката е посочено, че „основният материалноправен и материалнопроцесуалноправен въпрос, който е решавал съда, се състои в процедурата по чл.129 ГПК, отнасяща се до връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовности, съгласно определението на първоинстанционния съд и СГС”. Развити са и оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради непосочване на конкретните нередовности на исковата молба, които не са отстранени в предоставения за това срок, забавяне на процедурата по предоставяне на правна помощ и неизпълнение на задължението на въззивния съд по чл.269 ГПК да провери дали първоинстанционният съд е имал необходимата компетентност да прекрати делото с оглед материалния интерес по делото. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата и в справката, предполага служебно извеждане и формулиране на значимия за делото правен въпрос от състава на Върховния касационен съд, което е недопустимо и противоречи на принципа на диспозитивното начало в процеса. След като частният жалбоподател не е посочил кой е правният въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило неблагоприятния за него резултат от делото, и не е обосновал надлежно нито една от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол. В стадия за селекция на касационните жалбо Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, поради което развитите в жалбата и в справката оплаквания за неправилност на въззивното определение са неотносими към преценката на основанията за достъп до касационно обжалване. От данните по делото не може да се направи предположение за нищожност и/или за недопустимост на въззивното определение, за които Върховният касационен съд е задължен да следи служебно. Предвид изложеното, определението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18804/02.08.2016 г. от 29.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 9069/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :