О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 03.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2224/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. О. от [населено място] срещу определение № 2062 от 21.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3117/2017 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 27.04.2017 г. по т. д. № 3604/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, с което е върната като просрочена частната жалба на Л. О. срещу разпореждане от 19.09.2016 г. за връщане на възражение срещу решение № З. 66-139 и № З. 66-1516 от 18.01.2016 г. на синдика на [фирма] (в несъстоятелност) и за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че съобщението за разпореждането от 19.09.2016 г. и възможността за неговото обжалване му е връчено редовно при условията на чл.41, ал.2 ГПК – поради отсъствие от адреса, на който е бил редовно призован, повече от един месец. Излага доводи за липса на предпоставките за прилагане на чл.41, ал.2 ГПК по причина, че разписката за връчване на съобщението не съдържа удостоверяване на часа, в който длъжностното лице е посетило посочения по делото адрес за призоваване, и на факта, че поне едно от посещенията е извършено в неработен ден или „в обичайното време за пребиваване в дома на човек в работоспособна възраст с деца в училищна възраст”.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдение, че с въззивното определение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 14/20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, І г. о., по следния значим за изхода на делото въпрос : „При удостоверяване на връчване при условията на чл.41, ал.2 ГПК кога следва да бъде посетен посочения от страната адрес по делото – в обичайното време (ден от седмицата и часове от деня) за пребиваване на адреса или в обичайното работно време на съдебния служител”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната частната жалба на Л. О. срещу постановеното по т. д. № 3604/2016 г. разпореждане от 19.09.2016 г., Софийски апелативен съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата. Въззивният съд е установил, че съобщението за разпореждането от 19.09.2016 г. и за възможността да бъде обжалвано в едноседмичен срок е връчено редовно на частния жалбоподател на при условията на чл.41, ал.2 ГПК и не е обжалвано в указания срок, поради което е влязло в сила на 03.11.2016 г., а частната жалба е подадена на 17.02.2017 г.
Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на частния жалбоподател за нередовност на връчването поради липса на предпоставките за прилагане на чл.41, ал.2 ГПК и неяснота относно хипотезата, при която е извършено връчването. Съдът се е позовал на разписката за връчване, в която длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че в рамките на един месец е посетило четири пъти адреса, на който Л. О. е бил призоваван по делото, но не е открило адресата при нито едно от посещенията, първото от които на 26.09.2016 г., а последното – на 27.10.2016 г. От удостоверяването в съобщението е направен извод, че адресатът е отсъствал за повече от един месец от адреса, на който е бил редовно призоваван преди това по делото, с което е изпълнено условието на чл.41, ал.2 ГПК за редовност на връчването. Изводът за продължило повече от един месец отсъствие от адреса е аргументиран и с удостоверяването от връчителя, че при всяко от посещенията е оставял телефон за контакти, но не е бил потърсен от адресата. По повод доводите на жалбоподателя, че адресът е следвало да бъде посетен в извънработно време или в почивни дни, когато може да бъде намерен в дома си, въззивният съд е изразил становище, че законът не предвижда задължение за връчителя да посещава адреса вън от установеното за него работно време и в почивни дни.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение/определение да е разрешен правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора – чл.280, ал.1 ГПК, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Правният въпрос трябва да е посочен от касатора и да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на обжалвания въззивен акт, която не се проверява в стадия за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният от частния жалбоподател въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото в изложението решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, І г. о., е постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение и според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е източник на задължителна съдебна практика, попадаща в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другото решение, с което е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК и с него е формирана задължителна практика по въпроса при какви предпоставки намира приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК (отм.), респ. чл.41 ГПК. В решението е прието, че аналогично на разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК (отм.), преценката на съда за приложение на чл.41, ал.2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение; за целта следва да има категорични данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Обжалваното определение не е постановено в противоречие със задължителната практика, тъй като въззивният съд е мотивирал редовността на извършеното връчване с констатацията, че в разписката за връчване се съдържа надлежно удостоверяване от длъжностното лице по призоваването на обстоятелството, че четири пъти в продължение на един месец е посещавало посочения от жалбоподателя адрес и е оставяло координатите си за връзка, но нито веднъж не е намерило адресата и не е било потърсено от него за предаване на съобщението. Периодът и честотата на посещенията са мотивирали съда да счете, че са изпълнени условията за прилагане на чл.41, ал.2 ГПК, а дали този извод е обоснован и законосъобразен, е въпрос от значение за правилността на определението, която не може да бъде преценявана по повод допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение по ч. гр. д. № 3117/2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2062 от 21.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3117/2017 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :