О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
Гр. София, 03.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2344/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. М. от [населено място] срещу определение № 3191 от 27.09.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 4262/2016 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Г. М. срещу определение № 2707 от 16.05.2016 г. по т. д. № 3731/2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл.66, ал.1 и ал.6 З. и чл.68 З., и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с посочване като значими за изхода на делото на следните въпроси : „1. Налице ли е правен интерес за всеки кредитор да предяви възражение по чл.66, ал.1 от З. срещу неприемането на вземане на друг кредитор или такъв интерес съществува само за собствени на възразяващия вземания; 2. Налице ли е правен интерес за всеки кредитор да предяви възражение по чл.66, ал.6 във вр. с чл.68 от З. срещу неприемането на вземане на друг кредитор или такъв интерес съществува само за собствени на възразяващия вземания”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на обжалваното определение Софийски апелативен съд е взел предвид, че частният жалбоподател Г. М. е имал качеството на вложител в [фирма] ( [фирма]) с вземания по две банкови сметки и с договор за цесия от 30.10.2014 г. е цедирал на трето лице – Д. Р. К., част от вземанията си по сметките – по 62 267 лв. от всяка една, след което е останал титуляр на вземания в размер на по 40 000.97 лв. Със съобщение от 12.11.2014 г. Г. М. уведомил за извършената цесия банката – длъжник, която осчетоводила прехвърлянето на вземанията, но след откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] синдиците на банката не включили цедираните вземания в списъка на приетите вземания. С възражение вх. № З. 66-269/03.09.2015 г. Г. М. оспорил по реда на чл.66, ал.1 З. невключването на цесионера Д. Р. в списъка на кредиторите с приети вземания и поискал от синдиците Р. да бъде включен в списъка с вземане на стойност 133 517.52 лв., ведно със законните лихви, а при условията на евентуалност – да бъде коригиран списъка на приетите вземания чрез увеличаване на приетото вземане на жалбоподателя от 50 388.15 лв. на 133 517.52 лв. Възражението било оставено без уважение с решение от 13.01.2016 г. на синдиците на [фирма] /н./. С възражение, подадено чрез синдиците до Софийски градски съд, Г. М. поискал от съда да постанови решение за изменение на изготвения списък на приетите вземания с включване в списъка на цесионера Д. Р. като кредитор с вземане в размер на 133 517.52 лв. Във връзка с възражението пред Софийски градски съд е образувано т. д. № 3731/2016 г.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т. д. № 3731/2016 г., Софийски апелативен съд е приел, че частният жалбоподател не е активно легитимиран да сезира съда с възражение по чл.66, ал.6 З. срещу невключване в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] на лицето Д. Р., който след сключване на договора за цесия е придобил качеството на самостоятелен кредитор на банката за прехвърлените с договора вземания. Въззивният съд е изложил съображения, че производството пред синдика по разглеждане на възражения по чл.66, ал.1 З. срещу прието или неприето вземане и последващото производство пред съда по чл.68 З. имат установителен характер, тъй като са насочени към установяване съществуването или несъществуването на предявено в несъстоятелността вземане; Съдебният акт, с който завършва производството по чл.68 З., се ползва със сила на пресъдено нещо и има установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността относно съществуването на вземането; Поради отсъствие на специални правила за провеждане на това производство за него намират приложение общите правила на ГПК, включително разпоредбата на чл.124, ал.3 ГПК, допускаща предявяване на иск за пораждане, изменение или прекратяване на гражданско правоотношение само в предвидените със закон случаи. От изложеното е направен извод, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на възражението е наличието на правен интерес за лицето, от което изхожда възражението. С аргумент, че разпоредбата на чл.66, ал.1 З. не фингира правен интерес и не предвижда възможност всеки кредитор/вложител да предявява възражение срещу неприемането от синдика на конкретно вземане, съдът е мотивирал разрешението, че интерес от депозиране на възражение срещу неприето вземане има само лицето, което претендира да е носител на вземането и чрез подаване на възражението цели вземането да бъде включено в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено в бъдещ момент. Подаването на възражение срещу неприемане на вземане, чийто титуляр е лице, различно от възразяващия, е квалифицирано като упражняване на чужди права пред съд, допустимостта на което не е уредена изрично в закона – чл.26, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Частният жалбоподател е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация с въпроси, отговорът на които изисква проверка на правилността на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение. В стадия за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд не проверява дали обжалваното пред него въззивно решение/определение е правилно, а селектира касационните жалби с оглед специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преди допускане на касационно обжалване касационната инстанция няма правомощия да преценява дали въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на чл.66, ал.1 и ал.6 З. и чл.68 З. като е приел, че жалбоподателят няма правен интерес, а съответно и активна легитимация, да подава възражение срещу невключване в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] на вземане, чийто носител е друго лице. Поради значимостта на въпросите за правилността на определението касационно обжалване по повод на същите не може да се допусне – в този смисъл са и указанията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За изчерпателност следва да се отбележи, че по отношение на формулираните в изложението въпроси не е осъществена и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, аргументирана от жалбоподателя с липсата на съдебна практика по приложението на З..
Според указанията в т.4 от цитираното тълкувателно решение, разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбите на чл.66, ал.1 и ал.6 З. и чл.68 З., макар да са сравнително нови, са ясни и не създават проблеми при прилагането им от съдилищата. В чл.66, ал.1 З. са посочени ясно и точно лицата, на които законът признава право в 14-дневен срок от обявяване в търговския регистър на списъка на приетите вземания в производство по несъстоятелност на банка /чл.64 З./ да подадат писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето вземане – всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25 на сто от всички акции с право на глас в банката. В ал.6 на чл.66 З. е уредена активната легитимация за оспорване пред съда по несъстоятелност на решението, с което синдикът се произнася по подадено пред него възражение по чл.66, ал.1 З.. Съгласно чл.66, ал.6 З., всяко лице, направило възражение по реда на ал.1, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика единствено за вземането, по което е възразило. Подаденото възражение се разглежда от съда по несъстоятелност по реда на чл.68 З. и ако възражението е допустимо, производството по чл.68 З. приключва с решение, с което се установява съществуването или несъществуването на оспореното вземане. Кои лица от кръга на изброените в чл.66, ал.1 З. имат правен интерес да оспорват с възражение пред синдика, а впоследствие и пред съда по несъстоятелност, съществуването или несъществуването на вземане от списъците по чл.64 З., е въпрос на конкретна преценка по повод на всяко подадено възражение. В случаите, когато с възражението се оспорва невключване на вземане в списъка по чл.64 З., правен интерес ще е налице, ако успешното провеждане на оспорването ще доведе до промяна в списъка с включване на съответното вземане и ще гарантира последваща възможност за неговото удовлетворяване. Целта на възражението в посочените случаи предопределя и лицето, което има интерес от подаване на възражението – носителят на вземането, в чиято правна сфера ще рефлектират последиците от успешното провеждане на производството по чл.66, ал.6 З., респ. чл.68 З.. В З. не е предвидена възможност по реда на чл.66 З., респ. чл.68 З., да се защитават чужди субективни права, поради което и по аргумент от общата процесуална разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК лице, което не е носител на невключеното в списъка вземане, няма интерес и не е активно легитимирано да възразява срещу списъка по реда на чл.66, ал.1 З. и чл.68 З.. При съществуващата правна уредба, относима към поставените в изложението въпроси, касационното разглеждане на въпросите няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 4262/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3191 от 27.09.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 4262/2016 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :