О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3263/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи с адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 1681 от 24.07.2015 г., постановено по т. д. № 3619/2014 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 726 от 12.05.2014 г. по т. д. № 584/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Министерство на вътрешните работи против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 55 896 лв., уговорена в чл.24, ал.2 от договор рег. № ОП-20-Д-24/29.06.2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност доказателствата по делото и в резултат на това е достигнал до неправилен извод, че не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, съставляващо основание за присъждане на уговорената в договора неустойка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с твърдения за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по същество – че касационната жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Министерство на вътрешните работи против [фирма] иск за заплащане на сумата 55 896 лв., представляваща неустойка за неизпълнение, уговорена в чл.24, ал.2 от сключен по реда на Наредба за възлагане на специални обществени поръчки договор от 29.06.2009 г. за доставка на лазерни принтери и оборудване за тях, Софийски апелативен съд е приел, че ответникът дължи претендираната с иска неустойка поради липса на предпоставките за присъждането й.
След преценка на фактите и доказателствата по делото в рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е направил извод, че в качеството на кредитор по договора ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника за приемане на предложените за доставка принтери. Този извод е обоснован с писмо от 29.07.2009 г., с което ответникът е изразил пълна готовност да достави недоставените до момента лазерни принтери, като е предложил на ищеца да изготви график за извършване на доставките, и на писмо от 11.08.2009 г., с което ищецът е предложил доставките да започнат по-късно, считано от 35-та седмица на 2009 г. Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца, че поради забавата на ответника при доставяне на принтерите е развалил договора с едностранно изявление, обективирано във връчено на ответника на 14.08.2009 г. писмо. Изложил е съображения, че волеизявлението за прекратяване /разваляне/ на договора в случай на неизпълнение на задължението за доставка в срок до 15 ч на 17.08.2009 г. не е породило целените правни последици, тъй като предоставеният срок от три денонощия, включващи два неработни дни, не е бил подходящ по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД, включително поради необходимостта от създаване на предварителна организация от страна на ищеца за приемане на извършваните от ответника доставки. Съдът е акцентирал и върху обстоятелствата, че преди да бъде отправено изявлението за разваляне ответникът вече е бил предложил график за частични доставки, считано от 10.08.2009 г., с който срокът по чл.87, ал.1 ЗЗД е следвало да бъде съобразен, както и че предлагайки друг график с по-късно начало на доставките, ищецът на практика е отказал да съдейства за изпълнение на задължението на насрещната страна за предаване на дължимите количества принтери. Доводът на ищеца, че определеният с кореспонденцията между страните график за извършване на доставките представлява недопустимо изменение на договора за обществена поръчка, е счетен за неоснователен с мотив, че чрез изготвения график не е внесена промяна в параметрите на договора.
В зависимост от извода, че като кредитор по договора ищецът не е оказал дължимото съдействие за изпълнение на задължението на ответника, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на доказателствата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило неблагоприятния за него изход на делото. Общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, без да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и без да изложи мотиви относно направените във въззивната жалба оплаквания по приложението на материалния и процесуалния закон. Така наведеното твърдение съставлява оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е относимо към правилността на въззивното решение, която според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се преценява в производството по чл.288 ГПК. Съдържанието на изложението предполага служебно извеждане на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от касационната инстанция, което противоречи на указанията в цитираното тълкувателно решение и на принципа на диспозитивното начало.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и ненадлежното обосноваване на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, за да се даде „ясен отговор относно изясняване на обстоятелството, че МВР е изправна страна по сключения договор за доставка”. Съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК се допуска в случай, че касационното разглеждане на разрешения с въззивното решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Целта на допуснатото в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване е чрез отговор на значимия за конкретното дело правен въпрос да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, а не да се изясняват обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора по делото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 3619/2014 г.
В отговора на касационната жалба ответникът по касация е заявил изрично, че не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1681 от 24.07.2015 г., постановено по т. д. № 3619/2014 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :