О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 28.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2141/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – чрез юрк Д. П., срещу определение № 161 от 22.06.2018 г., постановено по т. д. № 163/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по в. т. д. № 163/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че изводите на съда за отсъствие на предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК са изградени в противоречие със закона и са лишени от житейска логика, тъй като с представените в производството за възстановяване на срок доказателства е установено по категоричен начин, че касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока за касационно обжалване – на 28.09.2017 г., но вследствие забавяне обработката на пощенската пратка от страна на пощенския оператор върху нея е поставено пощенско клеймо с дата 02.10.2017 г., следваща изтичането на срока. Според частния жалбоподател, обстоятелствата относно нарушаване технологията на работа в „Български пощи” ЕАД не са от категорията на дължимо предвидимите от него, поради което съставляват основание за възстановяване на срока за касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба Х. И. Ю., действащ като ЕТ „Идеал – Хасан Юсеинов” с адрес в [населено място], изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 24.08.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд – Велико Търново е приел, че молителят в производството за възстановяване на срок Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не е доказал по несъмнен начин, че е предал касационната жалба срещу решението по в. т. д. № 163/2017 г. в съответната пощенска станция на „Български пощи” ЕАД на 28.09.2017 г., когато е изтекъл срокът за касационно обжалване, поради което молбата по чл.64, ал.2 ГПК е неоснователна. Изложил е съображения, че дори пратката с касационната жалба да е подадена по пощата на 28.09.2017 г., но погрешно да е приета от пощенския служител с дата 02.10.2017 г., поставянето на клеймо с по-късна дата не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, доколкото не е внезапно, има краткотраен характер и не е единствената причина за пропускане на срока.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е правилно като краен резултат.
Възстановяването на срок на основание чл.64, ал.2 ГПК е предвидено за случаите, когато страната, задължена да извърши обвързано с установен в закона или определен от съда преклузивен срок процесуално действие, е пропуснала да го извърши в рамките на съответния срок. За да бъде уважено искането за възстановяване на срок, страната следва да докаже, че е пропуснала да извърши действието преди изтичане на срока и че пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Релевантни за приложението на чл.64, ал.2 ГПК са само обстоятелствата, които са се проявили в периода на течение на срока (съобразно правилата на чл.60 – чл.62 ГПК), имат внезапен, неочакван, непредвидим и непреодолим за страната характер и въпреки проявената от нея добросъвестност в процеса, са препятствали обективно възможността да извърши дължимото действие преди срокът да изтече.
Молбата, с която е поискано възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по в. т. д. № 163/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, не съдържа твърдения за обстоятелства, относими към фактическия състав на чл.64, ал.2 ГПК. Твърдението на молителя, че е подал касационната жалба по пощата в последния ден от едномесечния срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК, е несъвместимо с искането за възстановяване на срок. На възстановяване подлежи само срок, който страната обективно е пропуснала поради особени непреодолими за нея обстоятелства, не и срок, който страната е спазила, но по независещи от нея причини (в случая – нарушения на правилата за обработване и датиране на пощенската пратка, съдържаща касационната жалба) съдът е преценил като пропуснат. Подаването на касационната жалба по пощата в рамките на срока по чл.283 ГПК изключва основанието по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като не е налице обективно проявление на обстоятелства, препятствали страната да подаде касационната жалба преди изтичане на срока. Доводите на частния жалбоподател, че не е могъл да предвиди нарушенията от страна на пощенските служители при обработване на пратката с касационната жалба и конкретно поставянето на пощенско клеймо с дата 02.10.2017 г., вместо с дата 28.09.2017 г. – последният ден от срока по чл.283 ГПК, са относими към производството по обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба. В това производство частният жалбоподател е разполагал с процесуалната възможност да докаже твърденията си, че е подал жалбата по пощата преди изтичане на срока за касационно обжалване, но поради нарушения на правилата за клеймоване на пощенски пратки жалбата е приета от пощенския служител с дата, следваща последния ден от срока, и това е довело до връщането й като просрочена. Нарушенията при поставяне на пощенското клеймо и датиране на пратката с касационната жалба нямат характер на обстоятелства от кръга на предвидените в чл.64, ал.2 ГПК, тъй като обективно не са препятствали своевременното подаване на жалбата и според твърденията на самия жалбоподател са извършени след подаване на касационната жалба, предхождащо изтичането на едномесечния срок по чл.283 ГПК. При отсъствие на въведени и доказани в производството по чл.64 ГПК обстоятелства, относими към основанието по чл.64, ал.2 ГПК, законосъобразен и обоснован е изводът на Апелативен съд – Велико Търново за неоснователност на искането за възстановяване на срок.
По изложените съображения определението на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по в. т. д. № 163/2017 г., следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 22.06.2018 г., постановено по т. д. № 163/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :