О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 18.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1054/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. Холдинг” АГ – търговско дружество със седалище в Кралство Л., срещу решение № 111 от 12.01.2017 г., постановено по т. д. № 3681/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 703 от 19.04.2016 г. по т. д. № 2445/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Д. Холдинг” АГ против [фирма] /в несъстоятелност/ искове по чл.36 ЗОЗ във вр. с чл.439 ГПК за установяване, че [фирма] няма вземане към „Д. Холдинг” АГ за сумата 697 979.26 евро, която включва лихви върху редовна главница в размер на 640 911.66 евро, дължими за периода 27.10.2014 г. – 25.02.2015 г., текущи просрочени лихви върху редовна главница в размер на 43 706.83 евро, натрупани за периода 25.02.2015 г. – 06.03.2015 г., и неустойка върху просрочена главница в размер на 13 360.77 лв. за периода 27.10.2014 г. – 06.03.2015 г., по договор за банков кредит от 15.12.2012 г., поради извършено извънсъдебно прихващане с изявление на ищеца, получено от ответника на 26.11.2014 г., и е осъдено „Д. Холдинг” АГ да заплати на основание чл.71 ГПК във вр. с чл.57, ал.6 З. държавна такса по сметката на Софийски апелативен съд в размер на 27 302.58 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон – чл.103, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 във вр. с чл.103, ал.1 ЗЗД. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска с присъждане на направените в хода на делото разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с решението си въззивният съд е отговорил погрешно и неправилно на следните два въпроса, които са от значение за развитието на правото : „1. Оспорването само на прехвърлителния ефект на цесията, с която е придобито активното вземане, поради последващи факти с обратно действие премахва ли ликвидността на активното вземане като предпоставка за прихващането; 2. Развалянето на договор за прехвърляне на вземане, което е извършено и съобщено на длъжника по прехвърленото вземане след извършено от цесионера прихващане, премахва ли погасителния ефект на прихващането”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] /в несъстоятелност/, който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от „Д. Холдинг” АГ против [фирма] /в несъстоятелност/ отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане по договор за банков кредит от 1512.2012 г. с общ размер 697 979.26 евро, Софийски апелативен съд е приел, че отричаното с иска вземане на ответника към ищеца съществува и не е погасено на твърдяното в исковата молба основание – извънсъдебно прихващане.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че между страните е сключен договор за банков кредит от 15.12.2012 г. за сумата 33 000 000 евро, която е усвоена изцяло от ищеца – кредитополучател; за обезпечаване на изпълнението на договора страните са сключили и вписали в централния регистър на особените залози два договора за особен залог от 19.12.2012 г. и 28.12.2012 г.; поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за лихви и неустойки в размер на сумата, посочена в исковата молба, банката – кредитор е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ с вписване на това обстоятелство; с писмо вх. № 12308/26.11.2014 г. „Д. Холдинг” АГ е уведомило [фирма], че на основание чл.104, ал.1, изр.1 във вр. с чл.103, ал.1 ЗЗД прави изявление за прихващане между негово вземане в размер на сумата размер 35 596 200 лв., придобито на основание сключен с [фирма] и [фирма] договор за цесия от 31.10.2014 г., и вземането на банката към него по договора за банков кредит от 15.12.2012 г. с левова равностойност 35 212 191.25 лв.; изявлението за прихващане е получено от ответната банка на 26.11.2014 г. – преди вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност; след получаване на изявлението за прихващане банката – ответник не е отразила счетоводно прихващането и е продължила да претендира от ищеца изпълнение на задълженията по договора за кредит; с писмо от 31.07.2015 г., получено на 04.08.2015 г., цедентите по договора за цесия от 31.10.2014 г. са уведомили „Д. Холдинг” АГ, че развалят с обратно действие цесията поради виновно неизпълнение на задълженията на цесионера за плащане на уговорената цена и за предоставяне на обезпечения.
След съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е направил извод, че отправеното от ищеца до ответника изявление за прихващане не е породило целения погасителен ефект поради отсъствие на една от кумулативните предпоставки по чл.103, ал.1 ЗЗД – ликвидност на активното вземане на прихващащия. Изводът за липса на настъпил компенсационен ефект на изявлението за прихващане е мотивиран с извънпроцесуалното поведение на ответника, който след получаване на изявлението за прихващане е продължил да третира вземането си към ищеца като съществуващо, отказвайки да отрази счетоводно прихващането и пристъпвайки към принудителното удовлетворяване по реда на ЗОЗ, както и със защитната позиция на ответника по време на делото, изразяваща се в оспорване на прихващането. Отсъствието на една от предпоставките от фактическия състав на чл.103, ал.1 ЗЗД е мотивирала съда да приеме, че изявлението за прихващане е лишено от погасителен ефект, поради което насрещното вземане на ответника не е погасено и съществува, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Въззивният съд е посочил и друг самостоятелен аргумент за неоснователност на иска, произтичащ от извършеното след предявяването му разваляне на договора за цесия, с който ищецът се легитимира като носител на прихващаното активно вземане. Предвид правилото на чл.88 ЗЗД, че развалянето на двустранните договори има обратно действие и като последица от него отпадат с обратна сила всички прехвърлени с договора права и поети задължения, съдът е формирал извод, че с развалянето на договора ищецът е изгубил с обратна сила качеството си на носител на цедираното вземане и вземането не е могло да бъде предмет на прихващане с насрещните вземания на банката – ответник по договора за банков кредит, което води до неоснователност на отрицателния установителен иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат проверка на законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд за липса на една от предпоставките по чл.103, ал.1 ЗЗД за извършване на извънсъдебно прихващане – ликвидност на заявеното за прихващане активно вземане, и за невъзможност изявлението за прихващане да породи целения компесационен ефект поради обратното действие на развалянето на договора за цесия, с който касаторът се е легитимирал като носител на вземането. В т.1 от посоченото тълкувателно решение е разяснено, че в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Поради значимостта им за правилността на обжалваното решение формулираните в изложението въпроси не могат да послужат като основание за достъп до касационно обжалване.
Освен поради несъответствие на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне и поради ненадлежно обосноваване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че формулираните от него два въпроса са от значение за развитието на правото, без да твърди, че касационното им разглеждане е от значение и за точното прилагане на закона като част от единното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърденията, че първият въпрос „ще внесе яснота какво е значението на последващи факти, действащи с обратна сила, относно наличието на ликвидност към момента на извършване на прихващане”, а вторият въпрос, „по който няма отговор в съдебната практика, ще внесе при разваляне на договор за цесия /и изобщо отпадане с обратна сила на прехвърляне на вземане/ връща ли се вземането у цедента, ако то е погасено, в частност посредством прихващане, преди развалянето на цесията”, не съставляват надлежна аргументация на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позволяваща на касационната инстанция да се произнесе дали е изпълнена специфичната за това основание допълнителна предпоставка.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 12.01.2017 г., постановено по т. д. № 3681/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :