О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София, 24.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1433/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД срещу решение № 125 от 02.11.2016 г., постановено по т. д. № 263/2016 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 202 от 10.05.2016 г. по т. д. № 425/2015 г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Р. (България)” ЕАД против Б. Й. Б. иск за установяване, че ответникът дължи на банката – ищец сумата 59 999.48 лв. по авалиран от него запис на заповед, издаден на 19.12.2007 г. от [фирма], ведно със законната лихва от 12.03.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 697/2015 г. на Районен съд – Враца.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.487, ал.1 ТЗ, като е приел, че вземането по записа на заповед не е изискуемо поради ненастъпил падеж. Позовава се на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата относно предявяването на записа на заповед и на необоснованост на извода в решението, че представената по делото нотариална покана не удостоверява надлежното предявяване на менителничния ефект на ответника – длъжник като предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът се е позовал бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Има ли рамка – задължителен образец – за изписване на нотариалната покана, с която чрез нотариус се отправя покана до авалиста да му бъде предявен записът на заповед за плащане и ако няма такава, съществува ли двусмислие в случая, с оглед посоченото в чл.487, ал.1, изр.1 ТЗ; Различен смисъл и различна цел ли се съдържа в текста на поканата „да се явите да ви бъде представен/предявен за плащане” и текста в чл.487, ал.1, изр.1 от ТЗ „менителницата на предявяване е платима с предявяването й”; 2. Кои са предпоставките за настъпване изискуемостта на менителничното задължение по запис на заповед с падеж на предявяване; 3. Допустимо ли е да не се зачита обвързващата сила на нотариалното удостоверяване, обективирано в констативен протокол, при липса на оспорване, че нотариалната покана е връчена при условията на отказ, не защото в съда съществуват колебания, че поканата е връчена, а защото съдът счита, че има неяснота относно датата на връчване; 4. Кое е водещо – връчването или датата, когато е в срок и констативният протокол акумулира в себе си и съдържанието на разписката”. С изложението са представени извадки от определения на Софийски градски съд и на Ямболски окръжен съд и съдебни актове на Върховния касационен съд, без да се сочи относимостта на всеки от тях към формулираните въпроси.
Ответникът по касация Б. Й. Б. със съдебен адрес в [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.02.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Бургаски окръжен съд и да отхвърли предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Р. (България)” ЕАД против Б. Й. Б. иск за установяване, че ответникът дължи на банката – ищец сумата 59 999.48 лв. по авалиран от него запис на заповед, издаден на 19.12.2007 г. от [фирма], ведно със законната лихва от 12.03.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 697/2015 г. на Районен съд – Враца, Бургаски апелативен съд е приел, че вземането не е изискуемо, тъй като записът на заповед с падеж „на предявяване” не е предявен на ответника.
Въззивният съд е съобразил, че ищецът е предприел предявяване на записа на заповед на ответника – авалист чрез нотариална покана, изпратена от нотариус Ц. Д.. След преценка на съдържанието на нотариалната покана съдът е направил извод, че тя не съдържа ясна и недвусмислена покана за изпълнение на менителничното задължение по записа на заповед, а обективира покана за явяване на авалиста в кантората на нотариуса, за да му бъде предявен записът на заповед за плащане. Като самостоятелен мотив за неоснователност на иска въззивният съд е посочил и отсъствието на категорични данни за надлежно предявяване на записа на заповед посредством нотариалната покана. В тази насока съдът е взел предвид поставения щемпел в нотариалната покана, с който на 12.01.2015 г. нотариусът е удостоверил връчването на екземпляр от нея при отказ на адресата на 19.01.2015 г. срещу разписка от 09.01.2015 г., както и съставения на 23.01.2015 г. констативен протокол, в който същият нотариус е отразил, че поканата е връчена от негов служител срещу разписка на 12.01.2015 г. Съдържанието на поканата и на констативния протокол е мотивирало въззивния съд да приеме, че съществува неяснота относно датата на извършване на действията по връчване и че доколкото датата е формален реквизит на нотариалното удостоверяване, удостоверяването е опорочено и не се ползва с обвързваща сила. Предвид падежа на записа на заповед – на предявяване, въззивният съд е формирал извод, че отсъствието на надлежно предявяване е препятствало настъпването на изискуемостта на менителничното задължение.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предполага с въззивното решение да е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос и обосноваването на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора; Въпросите, които се отнасят до правилността на въззивното решение, до обсъждането и преценката на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.
Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в изяснения с цитираното тълкувателно решение смисъл. При формиране на решаващия си извод за ненастъпила изискуемост на установяваното с иска по чл.422, ал.1 ГПК парично вземане въззивният съд не се е произнасял дали има задължителен образец за „изписване на нотариалната покана”, с която записът на заповед се предявява на авалиста, и дали има различен смисъл и цел в изразите „да се явите да ви бъде представен/предявен за плащане” и „менителницата на предявяване е платима с предявяването й” /въпрос № 1/, респ. кое е водещото – връчването или датата на връчване на записа на заповед /въпрос № 4/. За да отхвърли иска, съдът е направил извод, че представените по делото доказателства – нотариална покана и констативен протокол, не удостоверяват надлежно извършено предявяване на записа на заповед на ответника – авалист. Изводът, че не е доказано предявяване на записа на заповед като предпоставка за настъпване на изискуемостта на менителничното задължение – с оглед определения от издателя падеж „на предявяване”, е обусловен от извършената от въззивния съд преценка на съдържанието на нотариалната покана, с която е предприето предявяване на ценната книга, и на съставения от нотариуса констативен протокол. Поради това, че произтича от преценката на доказателствата, посоченият извод е от значение за правилността на обжалваното решение и отнасящите се до него въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. При направен от съда извод, че нотариалното удостоверяване е опорочено и по тази причина не се ползва с обвързваща доказателствена сила, въпросът под № 3 допустимо ли е съдът да не зачита обвързващата сила на обективираното в констативен протокол на нотариус удостоверяване за връчване на нотариална покана, също не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът кои са предпоставките за настъпване изискуемостта на менителничното задължение по запис на заповед с падеж на предявяване /въпрос № 3/ е зададен хипотетично, без да е обяснено значението му за изхода на делото, поради което не следва да бъде обсъждан. Несъответствието на поставените въпроси с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Като самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване следва да се посочи обстоятелството, че касаторът не е обосновал и доказал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, без посочване на относима съдебна практика, лишава касационната инстанция от възможност за преценка дали по отношение на обжалваното решение са осъществени хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 800/21.02.2011 г. по гр. д. № 1613/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и определение № 67/14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 31/2011 г. на ВКС нямат характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението е постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК, а определението – в производство по чл.274, ал.2 ГПК. Останалите определения на Софийски градски съд и Ямболски окръжен съд не са представени в цялост и не могат да се преценяват като източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това определенията съдържат произнасяне, че настъпването на изискуемостта на запис на заповед с падеж „на предявяване” е обусловено от предявяване на ценната книга на длъжника, като предявяването може да се извърши и с нотариална покана, каквито изводи е формирал и въззивният съд в обжалваното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 263/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 900 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 02.11.2016 г., постановено по т. д. № 263/2016 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Р. (България)” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Б. Й. Б. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], офис № 3 – адв. Н. Н., сумата 900 лв. /деветстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :