О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 01.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 683/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Министерство на финансите срещу решение №1382 от 2.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №1410/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в.
В касационната жалба на Министерство на финансите се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост. Твърди се, че неправилно и необосновано въззивният състав е приел, че М. на финансите чрез Управляващия орган на Оперативна програма „Административен капацитет” (УО на ОПАК) дължи на ищеца В.-апелативен съд – София претендираните с исковата молба суми, съставляващи разходи при реализацията на проект „Информационна система за прозрачност във военните съдилища” по договор с рег.№ С 08-15-3-С/27.10.2008г. Според касатора въззивният състав е направил некоректен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до погрешния извод, че от доказателствата по делото не се установява наличието на конкретни нарушения, допуснати от определени лица при изпълнението на договора, както и че не се установява извършването от страна на бенефициента по Програмата на неоправдани разходи, обуславящи вреди за бюджета на ЕС. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.27 от Регламент №1083/2006г., както и че неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл.27 б”в” от Регламент №1828/2006г. Оспорва се извода на съда, че УО на ОПАК не е положил дължимата грижа за получаване на достъп до документите по проекта и се акцентира върху основателността на възражението на касатора, че „до влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление е била налице обективна невъзможност за признаване на разходите по проекта и за извършването на каквито и да е плащания по него”. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяването на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано на 29.08.2015г., касаторът поддържа наличието на основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК като твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В допълнително изложение от 19.12.2014г., представено въз основа на указания, дадени с Разпореждане от 10.12.2015г. от съдията-докладчик от САС, Министерство на финансите посочва като основание за допускане на касационно обжалване хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и излага съображения защо правилното тълкуване на нормите на Регламент №1083/2006г. и на Регламент №1828/2006г. във връзка с достъпа до документация по Проекта и процедурата по верификация, е от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация В.-апелативен съд–София, не е представил писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 27.12.2013г., постановено по гр.д.№2023/2013г. по описа на СГС, І-17 с-в, е осъдено Министерство на финансите на РБ, в качеството му на Управляващ орган по Оперативна програма „Административен капацитет” да заплати на В.-апелативен съд – София, сумата от 25 000 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 178 402.42 лв., съставляваща извършени разходи при реализация на проект „Информационна система за прозрачност във военните съдилища”, съгласно искане за междинно плащане №3/5.10.2009г. по договор с рег.№ С 08-15-3-С/27.10.2008г.. С решението ответното Министерство е осъдено да заплати на В.-апелативен съд също сумата от 5 000 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 235 415.34 лв., съставляваща извършени разходи при реализация на същия проект, съгласно искане за междинно плащане №4/26.10.2009г. по същия договор. С решението са присъдени и лихви за забава върху главниците, считано от 12.02.2013г. и заплащането от ответника на разноски в полза на В.-апелативен съд – София.
С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение №1382 от 2.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №1410/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в., е потвърдено решението на СГС. Съдът е приел исковите претенции за основателни основно стъпвайки на правилата, свързани с доказателствената тежест по чл.154 ГПК.
На първо място с оглед констатираните различия в основанията на ответника за отказ за верифициране и плащане на разходите, въззивният съд е стигнал до извода, че установяването на предпоставките за неплащане е в тежест на ответника по пътя на пълното и главно доказване. На базата на събраните по делото доказателства и след обстоен техен анализ, въззивният състав приема, че ответникът не е доказал възражението си за констатирани „нередности” по смисъла на нормата на чл.2 пар.7 от Регламент /ЕО/ №1083/2006г. на Съвета, изразяващи се в конкретни действия или бездействия от страна на субектите, посочени в чл.15 ал.1 от Общите условия на договора от 27.10.2008г. В тази връзка съдът е посочил, че образуваното досъдебно производство по преписка вх.№9745/2010г. на СГП срещу длъжностни лица и привличането им като обвиняеми с Постановление от 11.04.2014г. само по себе си не установява наличието на предпоставки за отказ за верификация на разходите и плащане, свързани с необходимостта от индивидуализиране на обективния факт на извършване на определено действие или бездействие. Според въззивният състав в тежест на УО на ОПАК е установяването на вида, размера и произхода на твърдените от него вреди за бюджета на ЕС, доказателства за което не са били представени по делото.
На второ място, в своето решение САС, т.о., 9 с-в, излага съображения, че основанието „съмнение за измама” по см. на чл.27 от пар.1 б.”в” от Регламент /ЕО/ №1083/2006г. от 11.07.2006г. на Съвета и на чл.27 от пар.1 б.”в” от Регламент 1828/2006г. от 8.12.2006г., също изисква твърдяната „нередност” като „съмнение за измама” да бъде установена по обективни критерии, за каквито не следва да се считат образуваните административни или наказателни производства. В заключение въззивният състав стига до извода, че приложението на правните последици на посочените разпоредби от Общностното право на ЕС предполага доказване от страна на УО на ОПАК на всички нормативно установени предпоставки за отказ за плащане, което не е сторено в процеса.
На трето място, въззивният съд излага мотиви защо приема за неоснователно възражението на УО на ОПАК, че е бил в невъзможност да пристъпи към верифициране на разходите, посочени в искането за междинно плащане №3/5.10.2009г. и в искане за междинно плащане №4/26.10.2009г. От една страна съдът приема, че не може да се вмени във вина на бенефициента непредаването от него на документацията, тъй като същият е предал документите на разследващите органи в изпълнение на свое задължение по закон. От друга страна съдът посочва, че ответникът не доказал твърдението си, че официално му е бил отказан достъп от компетентните органи до документацията, подлежаща на верификация. Съдът стига до извода, че ответникът не е положил дължимата грижа за получаване на достъп до документите, което обосновава виновно неизпълнение на поетите от УО на ОПАК задължения по чл.4.5 т.2 от Договора и ангажира неговата договорна отговорност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
Както в основното изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от 29.08.2015г., така и в допълнинието към изложението от 19.12.2015г. / въпреки дадените от САС изрични указания с Разпореждането от 10.12.2014г./ касаторът не е конкретизирал правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който от една страна да е от значение за изхода на делото, а от друга страна да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнителното изложение касаторът посочва” в случая материалноправният въпрос, важен за точното прилагане на закона и по специално на нормите на Регламент №1083/2006г. и Регламент №1828/2006г. е достъпът до документацията по проект „Информационна система за прозрачност във военните съдилища” по договор с рег.№С-08-15-3-С/2710.2008г. /включително оригинали на: разходооправдателни документи, доказващи изпълнение на договорите с изпълнители, документацията от проведените поръчки по реда на НВМОП и други, доказващи точното, законосъобразно и отговарящо на формуляра за кандидатстване и сключените с УО на ОПАК договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ документи/.” В останалата част от изложението се излагат съображения защо е била налице обективна пречка за УО на ОПАК за изпълни вменените му по Регламент и сключения договор задължения, както и съображения, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствата и е възприел погрешно процедурата по верификация.
Независимо, че е неясен, така нареченият от касатора „материалноправен въпрос” е формулиран по начин, който да не позволява служебното му уточняване от страна на касационната инстанция без да бъде нарушено диспозитивното начало в гражданския процес. Както е посочено по-горе във въззивното решение съдът е изследвал възможността на УО на ОПАК за достъп до документацията, предмет на верификация, на базата на събраните по делото доказателства и правилата за доказателствената тежест, без да свързва неизпълнението на задължението на УО на ОПАК да извърши верификация на разходите с правилата и нормите в Регламент №1083/2006г. и Регламент №1828/2006г. Нормите на Общностното право на ЕС са обсъдени от въззивиния състав в контекста на установяването или не, на „нередности”, респ. на „съмнение за измама” при изпълнението на договора от страна на бенефициента или от трети лица. Свързването в един въпрос на обстоятелствата, относно конкретната възможност на ответника за достъп до документация и на необходимостта от тълкуване на нормите на Общностното право, относно легалните термини „нередности” или „съмнение за измама”, в случая не може да обуслови възможност за служебно уточняване и селектиране на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е формирал решаващата воля на съда за разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос.
Непосочването на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, съобразно указанията в посоченото Тълкувателно решение. В тази връзка неотносими за допускането на касационно обжалване са представените с касационната жалба съдебни решения на ВКС, както и твърденията на жалбоподателя, че тълкуването на нормите на Регламент №1083/2006г. и Регламент №1828/2006г. са от значение за точното прилагане на закона.
Съдържанието на допълнителното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което отсъства поставен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1, е насочено преимуществено към основанията по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, а именно – че обжалваното въззивно решение е необосновано и неправилно. В производството по чл.288 ГПК /основанията за допускане на касация се преценяват от съда в закрито заседание/ касационният състав не може да се произнася по евентуалната основателност на касационната жалба, която би била предмет на производството по чл.290 ГПК при допусната касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1382 от 2.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №1410/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :