О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 30.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2499/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и е образувано по две частни жалби на [фирма] – [населено място], срещу определение № 3875 от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 5361/2016 г. на Софийски апелативен съд, 12 състав.
С частна жалба вх. № 17463/28.11.2016 г. /неправилно наименована „частна касационна жалба”/ е обжалвана частта от определението, с която е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане подадената от [фирма] жалба вх. № 15380/27.10.2016 г. срещу решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на разпореждане по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд, е признато и допуснато на основание чл.623, ал.5 ГПК във вр. с чл.38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждане от 21.06.2010 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащанията и участие в земеделието на Румъния за заплащане от [фирма], на основание писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., на парична сума в размер на 22 033 854.39 евро и разноски по изпълнението. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като твърди, че то е постановено в нарушение на закона и ограничава правото му на защита срещу издадената в производството по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд декларация за изпълняемост. Навежда оплаквания, че изводите на съда за упражнено право на защита в състезателно производство, проведено в хода на гр. д. № 3275/2014 г., са незаконосъобразни и противоречат на разпоредбите на Регламент № 44/2001 и на практиката на Съда на Европейския съюз, тъй като делото е образувано по жалба на кредитора срещу отказа да се допусне изпълнение на разпореждането на съда в Румъния, а не по жалба на банката – длъжник, предвидена в Регламент № 44/2001 като правно средство за защита срещу декларацията за изпълняемост. Излага съображения, че признатото от регламента право на жалба не може да се счете за упражнено с подаденото становище от 11.08.2014 г., както неправилно е прието в обжалваното определение, доколкото становището предхожда издаването на декларацията за изпълняемост и поради това не би могло да изчерпи възраженията му срещу нея. Позовавайки се на практика на Съда на Европейски съюз, жалбоподателят застъпва теза, че съдържащата се в чл.43, § 5 във вр. с § 1 от Регламент № 44/2001 правна уредба предвижда провеждане на две отделни и самостоятелни производства – производство по отношение на ищеца, когато искането му за декларация е отхвърлено, и производство по отношение на ответника, когато същият счита, че издадената декларация за изпълняемост е незаконосъобразна на някое от предвидените в регламента основания. Поради това поддържа, че като е оставил без разглеждане жалбата, с която е поставено началото на състезателното производство за защита срещу декларацията за изпълняемост, съдът го е лишил от гарантираното в Регламент № 44/2001 и в Х. на основните права на Европейския съюз право да обжалва декларацията в самостоятелна състезателна процедура.
С частна жалба вх. № 17464/28.11.2016 г. е обжалвана частта от определението на Софийски апелативен съд, с която е оставено без разглеждане искането на [фирма] в молба вх. № 16695/16.11.2016 г. за допускане на обезпечение „на иска, предявен чрез жалба вх. № 15380 от 27.10.2016 г., по която е образувано дело № 5361/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд”, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на декларация за изпълняемост, издадена с решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд”. В жалбата се твърди, че производството по гр. д. № 5361/2016 г. е образувано по „иск за установяване основания за неизпълняемост на разпореждане на Румънския съд (жалба по смисъла на чл.43 от Регламент № 44/2001)” и се характеризира като спорно съдебно производство, което отговаря на изискванията на чл.389, ал.1 и ал.2 ГПК. Излагат се съображения за наличие на предпоставките по чл.391 ГПК и се прави искане за допускане на обезпечението в случай на отмяна на определението в частта за прекратяване на производството по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните жалби са допустими – подадени са от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Произнасянето по жалбите не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда приложеното към първата жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
С разпореждане № 4132 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /А./ с правно основание чл.623 ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждане (Заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., Република Румъния, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на Агенция за плащанията и участие в земеделието на Румъния за заплащане от [фирма], на основание писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., на сума в размер на 22 033 854.39 евро, заедно с разноски по изпълнението. Отказът да се допусне изпълнение е мотивиран с основанието по чл.34, т.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г., въведено по делото с писмен отговор на длъжника [фирма].
Разпореждането е обжалвано пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба от молителя, във връзка с която е образувано гр. д. № 3275/2014 г. Препис от жалбата е връчен на ответника [фирма], който е депозирал писмен отговор с възражения за наличие на основания по чл.34 от Регламент № 44/2001 за неизпълняемост на разпореждането на румънския съд в Република България. С решение № 1920 от 01.10.2015 г. апелативният съд е отменил обжалвания съдебен акт и е признал и допуснал изпълнение на разпореждането на Първи районен съд – Б., след като е съобразил представения с молбата сертификат по чл.54 от Регламент № 44/2001, с който е удостоверено, че разпореждането съставлява решение по смисъла на чл.32 от регламента и е изпълняемо. В мотивите е констатирано, че в нарушение на чл.41 от регламента първоинстанционният съд недопустимо е обсъждал възраженията на ответника – длъжник по чл.34 от регламента, но тъй като с писмено становище от 11.08.2014 г. ответникът е поддържал възражения за наличие на основания по член 34 и във въззивното производство, въззивният съд ги е обсъдил и е изложил подробни съображения за тяхната неоснователност.
Против решението на Софийски апелативен съд е подадена касационна жалба от [фирма] и с определение № 803 от 25.10.2016 г. по т. д. № 233/2016 г. на ВКС, І т. о., не е допуснато до касационно обжалване, след което е влязло в сила.
След приключване на касационното производство в Софийски апелативен съд е постъпила жалба от [фирма], с която е поискано съдът да отмени решението по гр. д. № 3275/2014 г. и определението по т. д. № 233/2016 г. на ВКС, І т. о., и да отхвърли допускането до изпълнение в Република България на разпореждането на Първи районен съд – Б.. Правото на жалба е обосновано с чл.43, § 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 и с твърдение, че решението представлява „декларация за изпълняемост” по смисъла на регламента и съгласно чл.43 подлежи на самостоятелно обжалване в отделно производство, извън производството за разглеждане на молбата за допускане на изпълнение. В жалбата са изложени доводи за наличие на основания по член 34 от регламента за недопускане на изпълнение, които частично приповтарят основанията, релевирани в производството по гр. д. № 3275/2014 г. Във връзка с жалбата е образувано гр. д. № 5361/2016 г., в хода на което жалбоподателят е депозирал молба вх. № 1669/16.11.2016 г. с искане за допускане на обезпечение на предявения иск, „оформен като жалба съгласно изричното изискване на чл.43, § 5 във вр. с § 1 от Регламент № 44/2001”, чрез спиране на изпълнението на декларацията за изпълняемост.
На 18.11.2016 г. е постановено обжалваното с частните жалби определение, с което Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата и молбата за обезпечение и е прекратил производството по делото.
За да остави жалбата без разглеждане, апелативният съд е съобразил приключилото производство по глава ІІІ на Регламент № 44/2001, инициирано с молбата по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд. Изложил е съображения, че производството пред Софийски апелативен съд по обжалване на разпореждането за отхвърляне на молбата за допускане на изпълнение се е развило като състезателно по реда на въззивното производство и в него са разгледани всички доводи на страните относно предпоставките за издаване на декларация за изпълняемост и основанията по чл.34 и чл.35 от регламента за отказ да се допусне принудително изпълнение. Преценил е, че в производството по чл.623 ГПК длъжникът е упражнил правото си на защита в пълен обем като в писмено становище от 11.08.2014 г. е изчерпил възраженията си за отсъствие на предпоставките за издаване на декларация за изпълняемост и тези възражения са обсъдени при постановяване на решението, с което е допуснато принудителното изпълнение. Изхождайки от становището, че Регламент № 44/2001 урежда само едно съдебно производство, в което длъжникът следва да направи всичките си възражения за липса на предпоставките за допускане на изпълнение, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като след влизане в сила на решението по гр. д. № 3875/2015 г. жалбоподателят не разполага с редовен или извънреден способ за защита срещу него.
Оставянето без разглеждане на молбата за обезпечение е мотивирано със съображения, че при липса на висящо исково производство съдът не дължи произнасяне по искането за допускане на обезпечителни мерки.
По частна жалба вх. № 17463/28.11.2016 г. :
Разпореждането на Първи районен съд – Б., допуснато до изпълнение с влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г., е постановено преди 10.06.2015 г. и съгласно чл.66 от Регламент (EС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела за него са приложими правилата на Глава ІІІ „Признаване и изпълнение” от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Преценката за допустимост на жалбата, оставена без разглеждане с обжалваното определение, следва да се извърши съобразно правилата на приложимия регламент и разпоредбата на чл.623 ГПК, уреждаща процедурата за допускане на изпълнение в Република България на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз.
Страната, в чиято полза е постановено разпореждането на Първи районен съд – Б., е сезирала Софийски градски съд с молба по чл.623, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 от Регламент (ЕО) № 44/2001 за допускане на изпълнение на разпореждането в Република България. Молбата е разгледана в производство, което – противно на правилата на чл.41 от регламента и чл.623, ал.1, изр.2 ГПК, се е развило като състезателно още в първия си стадий за проверка на формалностите по чл.53 от регламента, като е предоставена възможност на страната, срещу която се иска изпълнение – частният жалбоподател [фирма], да направи възражения за наличие на основания по членове 34 и 35 от регламента за недопускане на изпълнение. Възраженията са разгледани от сезирания с молбата съд и недопустимото произнасяне по тях е обусловило постановяването на разпореждане за отказ да се допусне изпълнение. Разпореждането е обжалвано от молителя с жалба по чл.43, § 5 от регламента във вр. с чл.623, ал.6 ГПК пред компетентния Софийски апелативен съд. Жалбата е разгледана по правилата на Глава двадесета „Въззивно обжалване” на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. в състезателно производство, в което частният жалбоподател отново е имал възможност да се защити срещу изпълняемостта на чуждестранния съдебен акт и с отговора на жалбата да противопостави всичките си възражения за наличие на основанията по членове 34 и 35. Частният жалбоподател се е възползвал от тази възможност и в писмено становище е изложил възраженията си за съществуване на предпоставки по чл.34 за отказ от изпълнение. От мотивите към решението на Софийски апелативен съд е видно, че съдът се е произнесъл по всяко от повдигнатите възражения и е допуснал изпълнение на разпореждането на румънския съд не само поради преценката, че са изпълнени формалностите по чл.53 от регламента, а и по съображения за отсъствие на основанията за неизпълняемост, въведени с писменото становище на ответника. Правото на защита срещу допуснатото от апелативния съд изпълнение, респ. срещу издадената от този съд декларация за изпълняемост според терминологията на чл.42 от регламента, е упражнено от частния жалбоподател и с подадената касационна жалба, с която е поставено началото на състезателно производство пред Върховния касационен съд за проверка на предпоставките по Регламент (ЕО) № 44/2001 за превръщане на чуждестранния съдебен акт в изпълняем на територията на Република България. Касационното производство е приключило с определение за недопускане на решението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване и решението е влязло в сила при условията на чл.296, т.3 ГПК. С влизане в сила на решението е сложен край на производството, инициирано с молбата по чл.38 от регламента във вр. с чл.623 ГПК, и предвид допуснатото с решението изпълнение е изчерпана възможността за повторно сезиране на българския съд с искане за преразглеждане на основанията за изпълняемост на разпореждането на румънския съд в Република България. Подадената жалба до Софийски апелативен съд срещу влязлото в сила решение по гр. д. № 3275/2014 г. по същността си представлява искане за провеждане на ново производство с цел повторно разглеждане на възраженията на ответника за наличие на основания по членове 34 и 35 за неизпълняемост на разпореждането. Поради това правилен е изводът на апелативния съд, че жалбата е процесуално недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване. Допълнителен аргумент за недопустимост на жалбата е отсъствието на уреден в регламента и в действащия ГПК процесуален ред за подаване на жалба от ответника срещу влязлото в сила решение, с което е уважена молбата по чл.38 от регламента във вр. с чл.623 ГПК, и за отмяна на решението по повод на такава жалба от съда, който го е постановил.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че като е отказал да разгледа жалбата, Софийски апелативен съд го е лишил от гарантираното в чл.43, § 5 на регламента право да обжалва декларацията за изпълняемост в състезателно производство, което противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз /С./ в решенията по дела С-157/12, С-70/15, С-420/07 и др. Цитираните решения са основани на съображение 18 на Регламент (ЕО) № 44/2001, че във всички случаи ответникът, срещу когото е подадено искане по чл.38 от регламента и който по силата на чл.41 не участва в първата фаза на производството по Глава ІІІ, трябва да има възможност при необходимост да обжалва в състезателна процедура декларацията за изпълняемост, ако смята, че е налице някое от основанията за неизпълняемост на решението или акта на чуждия съд. Според решение по дело С-619/10 T. A., основанията, които могат да бъдат изтъквани при обжалването по чл.43, са изрично изброени в членове 34 и 35. От произнасянето в решенията се налага извод, че изискването за осигуряване защита на ответника срещу декларацията за изпълняемост чрез участие в състезателно производство ще бъде удовлетворено тогава, когато в процедурата за разглеждане на молбата по чл.38 от регламента и в частност – в стадия по обжалване на разпореждането за допускане или недопускане на изпълнение, на ответника е предоставена възможност да противопостави всичките си възражения за наличие на основанията по членове 34 и 35, по които съдът дължи произнасяне при преценката си за изпълняемост на чуждестранния съдебен акт. Процесуалното средство, чрез което се реализира защитата, се определя от процедурата, приложима в държавата – членка, в която се иска изпълнение, и от съдържанието на разпореждането на сезирания с молбата по чл.38 съд. В производството пред българския съд – чл.623 ГПК, защитата на ответника се реализира посредством въззивна и касационна жалба по чл.623, ал.6 ГПК – в хипотезата на допуснато от компетентния съд изпълнение, респ. посредством отговор на въззивната и/или касационна жалба на молителя – в хипотезата на постановено разпореждане за отказ да се допусне изпълнение. Във втората хипотеза отговорът изпълнява функциите на жалба по смисъла на чл.43, § 5 от регламента, поради което ответникът може и следва да изчерпи в него всичките си възражения за наличие на основания по членове 34 и 35, които съставляват пречка за превръщане на чуждестранния съдебен акт в изпълняем на територията на Република България. Обстоятелството, че отговорът предхожда евентуалното решение за допускане на изпълнение, не препятства защитата на ответника срещу декларацията за изпълняемост, тъй като производството по обжалване има състезателен характер и в него съдът е задължен да се произнесе по всички своевременно заявени с отговора възражения. В съответствие с членове 43 и 44 от регламента разпоредбата на чл.623, ал.6 ГПК предвижда провеждане на състезателно производство за проверка на основанията по членове 34 и 35 пред въззивен съд и пред Върховния касационен съд, като по този начин гарантира в пълен обем право на ответника да се защити срещу декларацията за изпълняемост. В производството, в което е постановено решението по гр. д. № 3275/2014 г., частният жалбоподател се е възползвал от всички присъщи на състезателния процес по ГПК правни способи, за да противопостави възраженията си за наличие на основания по членове 34 и 35 от регламента за неизпълняемост на разпореждането на румънския съд в Република България. В Регламент (ЕО) № 44/2001 не е предвидена възможност след допускане на изпълнение в държавата – членка, в която е подадено искането по чл.38, да се провежда повторна процедура за проверка на основанията по членове 34 и 35 по жалба на ответника. Провеждането на подобна процедура би нарушило баланса между изискването, залегнало в съображение 18 на регламента, за зачитане правото на защита на ответника чрез осигуряване на възможност да обжалва на декларацията за изпълняемост в състезателно производство и принципа за взаимно доверие в упражняването на правосъдие в Общността, изискващ постановеното в една държава – членка съдебно решение да се превръща в изпълняемо в друга държава – членка чрез ефективна и бърза процедура за формална проверка на представените документи – съображения 16 и 17 на регламента. Погрешното разбиране на жалбоподателя, че Регламент (EО) № 44/2001 урежда две отделни и самостоятелни процедури за защита на страните в производството по Глава ІІІ, е в очевидно противоречие с разпоредбите на регламента и с цитираните в частната жалба решения на С.. Пропускът на жалбоподателя да въведе част от основанията по членове 34 и 35 в приключилото производство по чл.623 ГПК има за последица преклудиране на незаявените основания и не може да служи като аргумент за допустимост на предприетото обжалване.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] и е прекратено производството по нея.
По частна жалба вх. № 17464/28.11.2016 г. :
Приложното поле на обезпечителното производство по Част четвърта на ГПК от 2007 г. е очертано от чл.389, ал.2 ГПК, според който обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителното производство е предназначено да гарантира правата на ищеца в случай на уважаване на иска и е неприложимо извън исковия процес, респ. извън хипотезите на чл.389, ал.1 ГПК и чл.390, ал.1 ГПК.
Производството по гр. д. № 5361/2016 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по жалба срещу влязло в сила решение за издаване на декларация за изпълняемост по смисъла на Регламент № 44/2001 г. Жалбата не притежава правните белези на иск по смисъла на чл.389, ал.2 ГПК и не поставя началото на исков процес, спрямо който са приложими правилата за обезпечителното производство по Глава четвърта на ГПК. С оглед на това правилен е изводът в обжалваното определение, че при липса на инициирано с жалбата исково производство съдът не може да се произнася по искане за допускане на обезпечителни мерки, обосновано с предпоставките на чл.389 и сл. ГПК. Допускането на обезпечение за целите на производството по Глава ІІІ „Признаване и изпълнение” на Регламент № 44/2001 г. е предмет на самостоятелна правна уредба в чл.46 от регламента, но в конкретния случай частният жалбоподател не се е позовавал на специалните предпоставки по чл.46 и те не са обсъждани от съда.
По изложените съображения определението следва да бъде потвърдено и в частта, обжалвана с частна жалба вх. № 17464/28.11.2016 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3875 от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 5361/2016 г. на Софийски апелативен съд, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :