О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 25.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 150/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П. П. от гр.София – чрез адв. Б. М., срещу определение № 3579 от 16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2789/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставено без разглеждане искането на Е. П. П., инкорпорирано в частна жалба вх. № 6411/10.04.2017 г., за изменение на решението по гр. д. № 2789/2016 г. в частта за разноските и е върната жалбата като недопустима.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че отказвайки да се произнесе по искането му за разноски във въззивното производство, въпреки задължителните указания в определение № 320 от 13.06.2018 г. по ч. т. д. № 1052/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Софийски апелативен съд го е лишил от възможност да защити интересите си и да получи полагащите му се за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба ЗД „Евроинс” АД – гр.София, изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 10.01.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 2789/2016 г. е образувано по въззивна жалба на Е. П. П. срещу решение на Софийски градски съд по гр. д. № 7731/2012 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЗД „Евроинс” АД искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. С решение № 684 от 24.03.2017 г. Софийски апелативен съд е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение и е осъдил ЗД „Евроинс” АД да заплати на Е. П. сумата 25 323.30 лв. – застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата 1 250 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за двете съдебни нистанции в размер на 1 664 лв.
В срока по чл.248 ГПК по делото е депозирана молба от Е. П. с искане за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК и за изменението му в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд, отразено в списък по чл.80 ГПК. Въззивният съд е квалифицирал молбата по чл.248 ГПК като искане за допълване на решението в частта за разноските и е оставил същото без уважение с мотив, че молителят – ищец не е представил доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд. Определението е обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд и е отменено с определение № 321 от 13.06.2018 г. по ч. т. д. № 1052/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., като е осъдено ЗД „Евроинс” АД да заплати на Е. П. поисканите по реда на чл.248 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция.
С частна жалба вх. № 6411 от 10.04.2017 г. Е. П. е обжалвал пред ВКС „определението за разноските, постановено с решение по гр. д. № 2789/2016 г. на Софийски апелативен съд”. В частната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд неправилно е отказал да присъди на жалбоподателя направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са доказани с договор за правна защита и съдействие. С жалбата е направено искане за отмяна на съдържащото се във въззивното решение определение за разноските и за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение. По повод на частната жалба е образувано ч. т. д. № 1051/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. С определение № 320 от 13.06.2018 г. състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане по реда на чл.248 ГПК на Софийски апелативен съд, след като е преценил, че частната жалба на Е. П. има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението по гр. д. № 2789/2016 г. в частта за разноските, направени пред въззивната инстанция, и произнасянето по нея е от компетентността на въззивния съд.
След връщането на делото Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без уважение искането на Е. П. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и е върната „частната касационна жалба” с вх. № 6411/10.04.2017 г. В мотивите към определението са изложени съображения, че съдебният състав „вече се е произнесъл по такава молба с идентично искане, подадена от ищеца”, поради което „частната жалба не следва да бъде разглеждана като повторна молба по чл.248 от ГПК”. Посочено е също, че „доколкото ВКС е изложил мотиви, задължителни за настоящата инстанция, че частната жалба разглеждана като такава е недопустима, то същата следва да бъде върната.
Обжалваното определение е неправилно.
В разпоредбата на чл.248 ГПК е предвидено право за страните да поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските, когато при постановяването му съдът е допуснал грешки при произнасяне по отговорността за разноски или е пропуснал да се произнесе по дължимите за съответната инстанция разноски. За разлика от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., в действащия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. не е уреден процесуален ред за самостоятелно обжалване на съдебното решение в частта за разноските. Поради това при несъгласие с решението за разноските защитата на страните се осъществява по реда на чл.248 ГПК.
В качеството си на страна в производството по гр. д. № 2789/2016 г. частният жалбоподател Е. П. е упражнил правото по чл.248 ГПК като е сезирал Софийски апелативен съд с искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта относно разноските, дължими за производството пред първоинстанционния съд. Въззивният съд се е произнесъл по искането с определение по чл.248 ГПК, което е обжалвано пред Върховния касационен съд и след отмяната му по реда на инстанционния контрол, искането на жалбоподателя е уважено с определение по ч. т. д. № 1052/2018 г. По отношение на разноските за въззивното производство частният жалбоподател е подал частна жалба срещу решението на въззивния съд, но с оглед отсъствието на процесуален ред за самостоятелно обжалване на решението за разноските, тази жалба има характер на молба по чл.248 ГПК и е следвало да бъде разгледана от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК. Обстоятелството, че частната жалба, с която е обжалвано решението на Софийски апелативен съд относно разноските за въззивното производство, съставлява молба по чл.248 ГПК, е констатирано в определение по ч. т. д. № 1051/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., с което производството по частната жалба е прекратено и делото е върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане на жалбата като молба по чл.248 ГПК. Въззивният съд е интерпретирал неправилно указанията на Върховния касационен съд и е направил необоснован извод, че въпросът за разноските във въззивното производство е решен с определението по ч. т. д. № 1052/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. В резултат на това е постановил неправилно определение, с което е оставил без разглеждане искането по чл.248 ГПК, погрешно обективирано в частна жалба, и е върнал жалбата с характер на молба по чл.248 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане и произнасяне по същество на искането на Е. П. П., съдържащо се в частна жалба вх. № 6411/10.04.2017 г. (приложена към ч. т. д. № 1051/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия), за изменение на постановеното по гр. д. № 2789/2016 г. въззивно решение № 684 от 24.03.2017 г. в частта относно разноските за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О. определение № 3579 от 16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2789/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на искането на Е. П. П., съдържащо се в частна жалба вх. № 6411/10.04.2017 г. (приложена към ч. т. д. № 1051/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия), за изменение на постановеното по гр. д. № 2789/2016 г. въззивно решение № 684 от 24.03.2017 г. в частта относно разноските за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :