О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 26.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 44/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Н. от [населено място] против въззивно решение № 1718 от 05.08.2014 г., постановено по т. д. № 4384/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 840 от 08.05.2013 г. по т. д. № 2805/2012 г. на Софийски градски съд, с което по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма], е признато за установено по отношение на К. П. Н., че в качеството на солидарен длъжник и поръчител по договор за поръчителство от 29.06.2010 г., договор за кредит от 05.07.2007 г. и анекси към него същият дължи на [фирма] сумите 50 687.22 евро – главница, 8 561.66 евро и 849.76 евро – договорна лихва и лихва за забава за периода от 25.10.2010 г. до 23.01.2012 г., 506.87 евро и 112 лв. – такси и несъдебни разноски, ведно със законни лихви и разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по гр. д. № 33534/2012 г. на Софийски районен съд, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно не е възприел довода му за погасяване на правото на иск при условията на чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД като последица от бездействието на банката – кредитор да изпълни задължението си по т.24, б.”в” от анекс № 3/29.06.2010 г. към договора за кредит, а именно – да предприеме незабавни действия срещу кредитополучателя за принудително събиране на вземанията си в случай на просрочие с повече от 30 дни на дължима вноска по кредита. Навежда аргументи, че клаузата на т.24, б.”в” е уговорена в интерес на поръчителя като защита срещу влошаване на икономическото състояние на длъжника и по тази причина преклузивният срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността му като поръчител е започнал да тече от датата, на която банката – кредитор е следвало да предприеме незабавни действия срещу длъжника във връзка със забавата, а не от датата на връчване на изявлението на кредитора за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, както неправилно е прието в решението.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочвайки като значим за изхода на делото следния въпрос : „Кой е началният момент, от който тече преклузивният срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД – датата, на която кредиторът е направил волеизявление за трансформиране на кредита в изцяло или предсрочно изискуем, или датата, след която кредиторът – ищец е бил задължен по силата на изрична и императивна договорна клауза да предприеме незабавно конкретни действия срещу длъжника при изпадане на последния в забава /в конкретния случай за цесия или принудително събиране на кредита/”.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.12.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу К. П. Н. установителен иск за съществуване на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на солидарен длъжник и на поръчител по сключени с [фирма] договори за кредит и за поръчителство от 05.07.2010 г. и 29.06.2010 г. ответникът дължи посочените в заповедта за изпълнение парични суми, представляващи непогасена главница, договорни лихви, лихви за забава, такси и разноски по кредита, превърнат с изявление на банката – ищец, връчено на кредитополучателя и на поръчителя на 11.01.2012 г., в предсрочно изискуем на основание т.22, б.”б” от договора за кредит и т.23, б.”а” от анекс № 3/29.06.2010 г. поради неплащане на погасителните вноски от кредитополучателя след датата 25.10.2010 г.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че отговорността му като поръчител е отпаднала поради това, че кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник в рамките на 6-месечния срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД. Като се е позовал на практика на ВКС по приложението на чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД, съдът е изразил принципното становище, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД, в който кредиторът следва да предяви иск срещу длъжника, за да предотврати прекратяването на поръчителството, започва да тече от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита по чл.60, ал.2 ЗКИ. Съобразявайки представените по делото нотариални покани, с които банката – кредитор е отправила изявление до длъжника и до поръчителя за превръщане на кредита в предсрочно изискуем на основание т.23, б.”а” от анекс към договора за кредит – неплащане в срок на уговорени погашения по лихви и главница, въззивният съд е приел, че в конкретния случай предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на поканите на 11.01.2012 г., от когато е започнал да тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 24.01.2012 г., е направен извод, че срокът по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД не е изтекъл и че не е отпаднала солидарната отговорност на поръчителя за изпълнение на главното задължение на кредитополучателя.
При произнасяне по възражението за погасяване на отговорността на поръчителя на основание чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД въззивният съд не е възприел довода на ответника, че началото на този срок следва да бъде обвързано не с момента на превръщане на кредита в предсрочно изискуем, а с момента, в който банката – кредитор е следвала да изпълни задължението си по т.24, б.”в” от анекс № 3/29.06.2010 г. за предприемане на незабавни действия за цедиране или принудително събиране на вземанията си от кредитополучателя поради забава в плащанията на погасителните вноски и лихви с повече от 30 дни. Съдът е изложил съображения, че предсрочната изискуемост не е задължение, а преобразуващо право на кредитора, което възниква в случай на допуснато от длъжника договорно неизпълнение, като и че тя не настъпва автоматично с факта на неизпълнението, а предпоставя едностранно волеизявление на кредитора до длъжника и поръчителя за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Акцентирал е и върху факта, че с изявлението си в нотариалните покани банката – кредитор е превърнала кредита за предсрочно изискуем на основание клаузата на т.23, б.”а” от анекс № 3/29.06.2010 г., в която предсрочната изискуемост е уговорена изрично като нейно право, а не на основание клаузата на т.24, б.”в” от анекса, задължаваща банката да предприеме действия по принудително удовлетворяване на вземането си при просрочие с повече от 30 дни на вноска от погасителния план.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос за началния момент, от който тече срокът по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД, е релевантен за разрешения от въззивната инстанция правен спор, но така, както е формулиран, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е изграден върху защитната теза на касатора, че срокът по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу главния длъжник и съответно за ангажиране на неговата отговорност като поръчител е започнал да тече от деня, в който банката – кредитор е следвало да изпълни задължението си по т.24, б.”в” от анекс към договора за кредит и да предприеме действия за принудително събиране на вземанията си по кредита. Въззивният съд обаче се е произнесъл в друг смисъл – че кредитът е превърнат в предсрочно изискуем в хипотезата на т.23, б.”а” от анекса, в която обявяването на предсрочната изискуемост е уговорено изрично като право на кредитора, а не в хипотезата на т.24, б.”в”, задължаваща кредитора да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си. При така възприетото разрешение въпросът дали началото на срока по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД съвпада с датата, на която кредиторът – ищец е бил задължен по силата на изрична договорна клауза да предприеме незабавни действия срещу длъжника при изпадане на последния в забава, не е обуславящ за постановения с въззивното решение правен резултат и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
Не е осъществена и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, на която се е позовал касаторът. По въпроса от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД в случаите на предсрочно изискуем кредит съществува задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване. Задължителната практика е в смисъл, че началото на срока по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителят се освобождава от отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, съвпада с момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. С Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.18, са дадени задължителни указания до съдилищата, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС като е приел, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД е започнал да тече от датата, на която до длъжника – кредитополучателя и до касатора – поръчител е достигнало изявлението на банката – кредитор за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, и че доколкото този срок не е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, отговорността на касатора като поръчител не е отпаднала на основание чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД. При тези обстоятелства искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 4384/2013 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1718 от 05.08.2014 г., постановено по т. д. № 4384/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :