О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 09.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1345/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 76 от 13.03.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по ч. т. д. № 53/2018 г. С посоченото определение е потвърдено определение от 23.01.2018 г. по т. д. № 8/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.29, ал.1 ЗЮТРРЮЛНЦ за установяване порок на извършеното по партидата на ответното дружество вписване на пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на дружеството по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. Излага доводи, че при липса на твърдения от негова страна за непротивопоставимост на вписания в полза на [фирма] особен залог върху търговското предприятие на ответника дадените от въззивния съд „инструкции” за защита на правата му чрез иск по чл.36, ал.3 ЗОЗ са „бланкетни и крайно некомпетентни”.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК : „Има ли интерес кредитор на юридическо лице да атакува по чл.29 от ЗТР нищожно (предоставени са категорични доказателства за нарушаване на ЗОЗ) вписване по партидата на свой длъжник за пристъпване към изпълнение срещу търговското предприятие на длъжника, което вписване е извършено от страна на трето лице – заложен кредитор на длъжника”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като „поради „младостта” на промените в ЗОЗ относно изискванията към депозитаря и наличието на застраховка за дейността му липсва практика на ВКС по въпроса относно пристъпванията към изпълнение по реда на ЗОЗ при липса на подобна застраховка”. Като основание за достъп до касационно обжалване е въведена и очевидна неправилност на обжалваното определение – чл.280, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] установителен иск с правна квалификация чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд – Бургас е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от установяване на твърдяната в исковата молба нищожност, евентуално недопустимост, на извършеното по партидата на ответника [фирма] вписване рег. № 20170106084642 на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху търговското предприятие на дружеството по заявление на неговия заложен кредитор [фирма].
Въззивният съд е мотивирал извода си за липса на правен интерес от предприетото съдебно установяване със съображения, че правното положение на ищеца като трето за регистърното производство лице не е засегнато от оспорваното вписване и не би се променило при успешно провеждане на иска с последица заличаване на вписването. Посочил е, че пристъпването към изпълнение върху търговското предприятие, обект на учредения от [фирма] особен залог, засяга само правното положение на ответника, но не и положението на ищеца, в чиято правна сфера евентуалното заличаване на вписването няма да има преки последици. След преценка на фактическите твърдения в исковата молба, конкретизирана по реда на чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд е преценил, че ищецът не цели защита срещу самото вписване, каквато има предвид чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а защита срещу предприетото от заложния кредитор изпълнение, която се реализира правните средства по чл.36 ЗОЗ.
Настоящият състав на ВКС намила, че не е осъществено поддържано от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно правния интерес от предявяването на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд не е мотивирал изводите си за недопустимост на предявения от частния жалбоподател установителен иск с абстрактно признаване или отричане на правния интерес на кредитора да атакува като нищожно/недопустимо вписване на пристъпване към изпълнение срещу търговското предприятие на свой длъжник, извършено от трето лице – заложен кредитор на длъжника. За да счете иска за недопустим, въззивният съд е преценил конкретните фактически твърдения, с които жалбоподателят – ищец е аргументирал правния си интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на тях съдът е приел, че доколкото установяването на нищожността/недопустимостта на вписването с последица заличаване на вписаното обстоятелство няма да рефлектира върху правната сфера на ищеца, същият няма правен интерес да оспорва вписването с иск по чл.29 ЗТР, а е заинтересован да защити правата си с иск по чл.36 ЗОЗ. Поради обусловеността на решаващите изводи на въззивния съд от преценката на конкретни фактически твърдения отговорът на поставения в изложението въпрос предполага проверка на правилността на обжалваното определение. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, което означава, че евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд за липса на правен интерес не може да предпостави допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъответствието на посочения от частния жалбоподател въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение/определение до касационен контрол и освобождава касационната инстанция от задължението да се произнася по поддържаните в изложението допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че изложените от жалбоподателя аргументи не обосновават наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /чийто смисъл е разяснен в т.4 от цитираното тълкувателно решение/. По приложението на чл.29 ЗТР съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е изяснено кои са надлежните страни – ищец и ответник, по исковете за установяване нищожност и недопустимост на вписвания в търговския регистър. Промените в ЗОЗ относно изискванията към депозитаря нямат отношение към формирането на изводите в обжалваното определение за липса на правен интерес от водене на иск по чл.29 ЗТР, а също и към поставения в изложението въпрос, което изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване и с основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По своята същност очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Правните съображения, с които касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното определение, са идентични с оплакванията в частната касационна жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ поради липса на правен интерес. Неточното прилагане на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, както и необосноваността на преценката на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от предявяването на иск за установяване нищожност и недопустимост на вписване в търговския регистър, не сочат на очевидна неправилност на обжалваното определение като квалифицирана форма на неправилност с последица допускане на касационно обжалване. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав не преценява определението като очевидно неправилно, поради което няма основание то да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 53/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76 от 13.03.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по ч. т. д. № 53/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :