О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 27.02. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 335/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявано от синдиците А. Д. и К. М., срещу определение № 10 от 24.01.2020 г. по в. ч. т. д. № 24/20120 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против определение № 586 от 29.11.2019 г. по ч. т. д. № 414/2019 г. на Окръжен съд – Русе и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство. С първоинстанционното определение е отхвърлено искане на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) за спиране на основание чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК на регистърното производство по заявление А 5 вх. № 20161102145523 по партидата на „Дунарит“ АД за вписване на увеличение на капитала на дружеството от 8 млн лв на 68 млн лв. чрез емитиране и записване на нови 60 млн. безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. по реда на чл.194, ал.4 вр. чл.195 ТЗ.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за необжалваемост на определението, с което отказано спиране на регистърното производство, е незаконосъобразен, тъй като отказът за спиране прегражда защитата му по чл.536 ГПК. Излага доводи, че допустимостта на адресираната до въззивния съд частна жалба произтича от очевидната неправилност на първоинстанционното определение, в което противно на данните за наличие на висящо регистърно производство съдът погрешно е приел, че няма такова производство, и на това основание е отказал спирането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по в. ч. т. д. № 24/2010 г. е образувано пред Апелативен съд – Велико Търново по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявано от синдиците А. Д. и К. М., срещу определение от 29.11.2019 г. по ч. т. д. № 414/2019 г. на Окръжен съд – Русе, с което е отхвърлено искане на банката – жалбоподател за спиране на основание чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК на регистърното производство по заявление А 5 вх. № 20161102145523 по партидата на „Дунарит“ АД за вписване на увеличение на капитала на дружеството от 8 млн лв на 68 млн лв. чрез емитиране и записване на нови 60 млн. безналични поименни акции с право на глас по реда на чл.194, ал.4 вр. чл.195 ТЗ.
С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд – Велико Търново е оставил частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил образуваното по повод на нея въззивно производство. Изводът за недопустимост на жалбата е мотивиран със съображения, че разпоредбата на чл.536, ал.3 ГПК предвижда възможност за обжалване на определението на съда за спиране на регистърното производство пред Агенция по вписванията на основание чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, но не и на определението, с което молбата за спиране не се уважава. Изложени са и аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл.274 ГПК поради факта, че определението, с което се отказва спиране на регистърното производство, не е преграждащо и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона.
Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е правилно.
Съгласно чл.536, ал.3 ГПК /редакция ДВ бр.99/2012 г., изм. бр.38/2019 г./, охранителното производство се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В изр.2 на чл.536, ал.3 ГПК е посочено изрично, че определението на съда за спиране подлежи на обжалване, като обжалването се реализира по реда на глава двадесет и първа, т. е. по реда за обжалване на определенията. Текстът на чл.536, ал.3, изр.3 ГПК е ясен и урежда изрично обжалваемост по реда на чл.274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл.536, ал.3, изр.2 ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради което от нея не може да бъде изведено право на частна жалба срещу определението, с което искането за спиране на охранителното производство не е уважено от съда. Отказът да се спре регистърното производство на основание чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ не прегражда развитието на регистърното производство и с оглед на това определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за спиране, не подлежи на обжалване и в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В същия смисъл е и практиката в определение № 385 от 31.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2190/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 537/29.09.2017 г. по ч. т. д. № 1972/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 291/29.05.2018 г. по ч. т. д. № 1235/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. Необжалваемостта на постановеното от окръжния съд определение обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба и дори определението да е „очевидно неправилно“, както поддържа частинят жалбоподател, въззивният съд няма правомощия да я разгледа по същество. Поради изложеното настоящият състав на ВКС приема, че като е оставил без разглеждане недопустимата частна жалба, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 от 24.01.2020 г., постановено по в. ч. т. д. № 24/20120 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :