О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2471/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М. – синдик на „Ф. – Г” О. (н.) със седалище в гр. Видин, срещу решение № 1008 от 26.04.2018 г., постановено по т. д. № 4029/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.03.2017 г. по т. д. № 19/2017 г. на Окръжен съд – Монтана е отхвърлен предявеният от синдиците на „Ф. – Г” О. (н.) иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на „Ф. фамилия – ГТ” АД, че „Ф. – Г” О. (н.) е собственик на описаните в диспозитива на решението недвижими имоти и за осъждане на „Ф. фамилия – ГТ” АД да отстъпи собствеността и да предаде владението на имотите на „Ф. – Г” О. (н.).
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС. Излагат се доводи, че искът е предявен с цел попълване на масата на несъстоятелността и че неговата основателност е обусловена от положителното произнасяне по иска на синдика с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ф. фамилия – ГТ” АД – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 4029/2017 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по подадени от „Ф. – Г” О. (н.), И. Й. в качеството на ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” и „Ф. фамилия – ГТ” АД въззивни жалби срещу решение от 30.03.2017 г. по т. д. № 19/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която по предявен от синдиците на „Ф. – Г” О. (н.) иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ е призната за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството сделка, сключена на 06.12.2013 г. във формата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг № 89, том 4, н. д. № 510/2013 г. на нотариус Л. Ц., с която „Ф. – Г” О. е прехвърлило на ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” правото на собственост върху посочени в нотариалния акт недвижими имоти, и в частта, с която е признато за установено по отношение на „Ф. фамилия – ГТ” АД, че „Ф. – Г” О. (н.) е собственик на същите имоти, и е осъдено „Ф. фамилия – ГТ” АД да отстъпи собствеността и да предаде владението на имотите на „Ф. – Г” О. (н.).
С. на „Ф. – Г” О. (н.) не са обжалвали решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях против ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” и „Ф. фамилия – ГТ” АД иск с правно основание чл.646 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф. – Г” О. (н.) на сделка, сключена на 26.09.2014 г. във формата на нотариален акт № 127, том 3, н. д. № 435/2014 г., с която ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” е прехвърлил на „Ф. фамилия – ГТ” АД спорните недвижими имоти. Против посочената част от решението е подадена въззивна жалба от ответника ЕТ „Ф. – Г – И. Й.”, но въззивният съд е преценил същата за недопустима поради липса на правен интерес и е счел, че решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл.646 ТЗ относно сделката от 26.09.2014 г.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на синдиците с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ за признаване на сключената между „Ф. Г” О. и И. Й., действащ като ЕТ „Ф. – Г – И. Й.”, разпоредителна сделка от 06.12.2013 г. за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф. – Г” О. (н.). Възражението на ответниците, че сделката не е породила целения транслативен ефект и не може да бъде обявена за недействителна при предпоставките на чл.646, ал.2, т.3 тЗ, тъй като към момента на сключването й дружеството – прехвърлител не е било собственик на описаните в нотариалния акт от 06.12.2013 г. недвижими имоти, е квалифицирано от съда като неоснователно. Изложени са съображения, че транслативният ефект на разпоредителната сделка не е засегнат от проведеното след сключването й съдебно производство по иск с правно основание чл.29 ЗТР и че в резултат на нея правото на собственост върху имотите е преминало в патримониума на приобретателя ЕТ „Ф. – Г – И. Й.”. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, аналогичен на направения от първоинстанционния съд – че по отношение на сделката от 06.12.2013 г. са осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и че тя е относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ф. – Г” О. (н.).
За да отмени решението на Софийски градски съд в останалата обжалвана част и да отхвърли предявения от синдиците на „Ф. – Г” О. (н.) против „Ф. фамилия – ГТ” АД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху имотите, предмет на сделката от 06.12.2013 г. и на сключена между ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” и „Ф. фамилия ГТ” АД последваща разпоредителна сделка от 26.09.2014 г., Софийски апелативен съд е приел от правна страна следното :
Сделката от 06.12.2013 г. между „Ф. – Г” О. и ЕТ „Ф. – Г – И. Й.” е породила правни последици в отношенията между страните от момента на сключването й и като последица от нея ответникът – едноличен търговец е придобил правото на собственост върху имотите, обект на иска по чл.108 ЗС. Съдебното решение, с което сделката е обявена за недействителна на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството – прехвърлител, има действие занапред и вписването на исковата молба на синдиците е непротивопоставимо на ответника „Ф. – ГТ” АД, който е придобил собствеността върху прехвърлените имоти преди завеждане на делото по силата на сключената с едноличния търговец сделка от 26.09.2014 г. Искът на синдиците за обявяване на сделката от 26.09.2014 г. за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ф. – Г” О. (н.) е отхвърлен с влязлата в сила част от първоинстанционното решение. За разлика от нищожната сделка, относително недействителната сделка се счита за недействителна само за кръга от лица, спрямо които е прогласена за такава – в случая за кредиторите на несъстоятелността на „Ф. – Г” О. (н.), поради което за страните по нея и за всички други лица тя е породила присъщите й правни последици, една от които последващото придобиване на правото на собственост върху имотите от ответника „Ф. – ГТ” АД. Уважаването на предявения срещу праводателя на „Ф. – ГТ” АД конститутивен иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ създава за лицата, които се ползват от относителната недействителност, извънредна правна възможност да се удовлетворят за вземанията си от стойността на имотите, независимо, че те вече не принадлежат на длъжника. В качеството на последващ приобретател ответникът „Ф. – ГТ” АД е съдебно задължен да търпи намеса в правната му сфера чрез удовлетворяване на кредиторите на праводателя му за сметка на собствените му имоти и това обстоятелство е пречка да бъде уважен предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от синдика на „Ф. – Г” О. (н.) част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК синдикът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл „по няколко материалноправни въпроса от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС по сходни случаи”. Без да посочва конкретен правен въпрос, синидкът е анализирал мотивите към обжалваното решение и е изразил становище, че разбирането на въззивния съд за последиците от успешно проведен отменителен иск по чл.647 ТЗ е в противоречие с целите на производството по несъстоятелност и противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 89/10.05.2016 г. по т. д. № 720/2015 г. на ВКС, І т. о., възприета в решение по т. д. № 545/2016 г. на Варненски апелативен съд и в решение по т. д. № 82/2015 г. на Врачански окръжен съд.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може да уточни правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, когато той е поставен неясно от касатора, но няма правомощия да формулира служебно въпроса, извеждайки го от твърденията в касационната жалба и в изложението.
Предвид дадените от ОСГТК на ВКС указания, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в изложението не е посочен конкретния правен въпрос, който според синдика е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по иска с правно основание чл.108 ЗС и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдържанието на изложението предполага служебно извеждане на въпроса от касационната инстанция, което е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало и указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на значимия за делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, но независимо от това следва да се отбележи, че не е налице и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – противоречие на решението с практиката в решение № 89/10.05.2016 г. по т. д. № 720/2015 г. на ВКС, І т. о. С посоченото решение е разрешен въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по прогласена за недействителна на основание чл.647, т.3 ТЗ (ред. ДВ бр.38/2006 г.) сделка в хипотеза, при която искът за връщане на даденото по сделката е предявен срещу приобретателя на прехвърленото с нея право. Обжалваното решение не съдържа произнасяне по възражение за изтекла погасителна давност във връзка с иска за връщане на имотите в масата на несъстоятелността. Освен това – за разлика от хипотезата по т. д. № 720/2015 г. на ВКС, І т. о., искът не е предявен срещу насрещната страна по сделката, призната за относително недействителна на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността на длъжника в производство по несъстоятелност, а е насочен срещу последващ приобретател, който е придобил собствеността върху даденото по сделката чрез последваща сделка, сключена с лицето, с което длъжникът е договарял. Поради различната фактическа обстановка по делата двете решения не разрешават идентични правни въпроси и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неприложимо.
Синдикът се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е формулирал следния въпрос : „Какъв е процесуалният способ за защита правата на обявеното в несъстоятелност дружество, чрез който да се постигне ефективно връщане в масата на несъстоятелността на отчуждени недвижими имоти чрез сделка, извършена след началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, в хипотезата на успешно проведен иск по чл.647 ТЗ за обявяване на отчуждителната сделка за относително недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на несъстоятелното дружество”. Поставеният въпрос е зададен хипотетично и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирана неоснователността на иска по чл.108 ЗС. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал абстрактно възможните способи за попълване на масата на несъстоятелността в случай на успешно проведен отменителен иск по чл.646 и/или чл.647 ТЗ. За да отхвърли предявения от синдиците на „Ф. – Г” О. (н.) осъдителен иск, съдът е приел, че в конкретния случай искът по чл.108 ЗС не може да доведе до попълване на масата на несъстоятелността, тъй като е насочен срещу лице, което не е насрещна страна по сключената от длъжника разпоредителна сделка, обявена за относително недействителна на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, а е придобило собствеността върху спорното имущество чрез последваща сделка с вещнотранслативен ефект. Изводът за неоснователност на иска по чл.108 ЗС е мотивиран и със специфичния за делото факт, че последващата сделка между първоначалния и последващия приобретател е оспорена като относително недействителна с иск по чл.646 ТЗ, който е отхвърлен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК препятства възможността за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и липсата на изложена от синдика аргументация относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 4029/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани и доказани от ответника по касация „Ф. фамилия – ГТ” АД и няма основание да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1008 от 26.04.2018 г., постановено по т. д. № 4029/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :