О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
гр. София, 22.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1104/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Г. и Ц. В. Н. – двамата от [населено място], срещу постановеното от Софийски апелативен съд, 4 състав, въззивно решение № 25 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 2074/2015 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1241 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 11052/2013 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликите над сумите 100 000 лв. до сумите 150 000 лв. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите над 150 000 лв. до претендираните с исковата молба по 200 000 лв.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за присъждане на допълнителни обезщетения в размер на по 50 000 лв., ведно с направените по делото разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд е определил полагащото им се обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на изискването за пълно обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Навеждат оплакване, че съдът не е оценил в достатъчна степен настъпилите тежки последици и цялостната промяна в живота им вследствие смъртта на техния син, не е взел предвид възрастта на починалия и тяхната възраст като обстоятелства от съществено значение за продължителността и интензитета на неимуществените вреди и не е съобразил размера на обезщетенията с обществено – икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на вредите. В подкрепа на оплакването за несправедливо занижаване на обезщетението сочат друго влязло в сила решение на Софийски апелативен съд, с което за причинена при пътно – транспортно произшествие през 2008 г. смърт на 60-годишен човек на преживялата съпруга е присъдено обезщетение от 100 000 лв.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и в решения по чл.290 ГПК на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, както и в противоречие с други влезли в сила решения, с които за сходни случаи съдилищата са присъдили по-високи по размер обезщетения.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ЗК [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Г. и Ц. Н. против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликите над сумите 100 000 лв. до претендираните пред касационната инстанция по 150 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че сумата 100 000 лв. представлява справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, необходимо и достатъчно за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им Г. Н., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие на 02.09.2009 г.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил момента на настъпване на произшествието, обстоятелствата, при които е реализирано същото и получените многобройни телесни травми, част от които довели до смъртта на Г. Н.; възрастта на пострадалия и възрастта на неговите родители към момента на инцидента; съществувалите към 02.09.2009 г. конкретни обществено – икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обсъдени са задълбочено депозираните по делото свидетелски показания, от които са установени действителните отношения между пострадалия и неговите родители, преживения от ищците силен шок при узнаване на новината за смъртта на сина им, последвалото влошаване на физическото и психическото състояние на всеки от ищците и поставянето им в съзнателна социална изолация след събитието поради силната и непреодолима мъка от загубата на детето им. След съвкупна преценка на посочените факти съдът е направил извод, че с оглед естеството, интензитета и продължителността на понесените вреди изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД към релевантния за спора момент – този на настъпване на вредите /02.09.2009 г./, ще бъде постигнато с присъждане на обезщетения в размер на по 100 000 лв. за всеки ищец и че за разликата над 100 000 лв. претенциите за обезщетения са неоснователни.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но от съдържанието на изложението може да се приеме, че са поставили като значим за изхода на делото въпроса за съобразяването от страна на въззивния съд на критериите по чл.52 ЗЗД, от които зависи справедливия размер на претендираните с преките искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетения за неимуществени вреди. Посоченият въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като разрешаването му е обусловило частичното отхвърляне на исковете, но по отношение на същия не са налице поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, от които следва да се ръководят съдилищата в Република България при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт. В т.11 на постановлението е указано, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението; В случаите на смърт такива обстоятелства са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Задължителните указания на Пленума на ВС са залегнали и в мотивите към формираната при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД – напр. решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о.решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о. и др. В посочените решения е прието, че за да отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК е възприето разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има предвид и задължителната практика в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според която лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. За да се произнесе по размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е взел предвид всички примерно изброени в ППВС № 4/1968 г. критерии и е обсъдил всички факти по делото, които имат значение за постигането на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Значимите за размера на обезщетението факти не са изброени формално, както твърдят касаторите, а са анализирани задълбочено с цел всестранно изясняване на обема и тежестта на понесените вреди. Съобразен е изключително силния интензитет на вредите, обусловен от внезапното настъпване на смъртта на пострадалия и съществувалата силна емоционална връзка между него и родителите му, от младата възраст на пострадалия и от възрастта на неговите родители, от необратимия характер на преживяната от родителите загуба и от цялостното негативно отражение на събитието върху живота и здравето на последните. В мотивите към решението е посочено изрично, че при определяне на обезщетението съдът отчита и нивата на застрахователно покритие за 2009 г. Решаващите изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението са формирани в съответствие със задължителната практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос, свързан с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не извършва проверка дали изводите на съда са законосъобразни и с оглед на това поддържаните в изложението доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението са неотносими към преценката на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Наличието на задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД изключва възможността решението да се допусне до касационно обжалване на другото поддържано основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторите са обосновали допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с разликата в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени с обжалваното решение, и обезщетенията, присъдени с други влезли в сила решения на Софийски апелативен съд „по сходни случаи”. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е функция от установените по всяко дело конкретни факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието „справедливост” за отделните случаи. Определянето на различни по размер обезщетения за причинени при смърт неимуществени вреди, настъпили по едно и също време или през близки периоди от време, не може да се разглежда като израз на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е последица от спецификата на фактите, в зависимост от които съдилищата присъждат съответното обезщетение, а не от противоречиво прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази насока следва да е и задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 204 от 07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че присъдените от един и същ състав на съда обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в близък период от време, но при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, нямат самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и не са отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретно дело.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 2074/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 06.01.2016 г., постановено по гр. д. № 2074/2015 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :