О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 16.01. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3116/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. Г. като майка и законен представител на малолетната М. П. Г. от [населено място] и София Т. Т. като майка и законен представител на малолетния Георги М. Г. от [населено място] срещу определение № 361 от 28.08.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 447/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 384 от 14.06.2017 г. по т. д. № 100/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство, образувано по жалба вх. № 3477/11.04.2017 г. против решение № 37 от 16.03.2017 г. по т. д. № 100/2014 г.
В частната жалба се прави искане обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, тъй като съдът не е съобразил обстоятелствата, че бащата на малолетната М. Г. изплаща ипотечен кредит за единственото жилище на семейството, а родителите на малолетния Георги Г. получават доходи под социалния минимум и не притежават недвижими имоти.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че с определението съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС в определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч. гр. д. № 184/2015 г. на ІІІ г. о. и определение № 194/30.03.2017 г. по ч. т. д. № 223/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на М. Г. като майка и законен представител на малолетната М. Г. и София Т. като майка и законен представител на малолетния Георги Г. за освобождаване на М. Г. и Георги Г. от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по т. д. № 100/2014 г. съдебно решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ГПК за освобождаване от такса.
Въззивният съд е съобразил, че ищците – жалбоподатели са малолетни и нямат собствени доходи, поради което е изследвал предпоставките на чл.83 ГПК по отношение на техните родители и възможностите им да заплатят дължимата такса. От представените декларации за семейно и материално положение съдът е установил, че : Родителите на двамата ищци са декларирали, че са здрави и трудово заети, както и че децата им притежават по Ѕ ид. част от недвижим имот – триетажна къща и дворно място в [населено място]. Семейството на М. Г. живее в собствено жилище, като майката М. Г. получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 030 лв., а бащата П. Г. работи като адвокат и за 2016 г. е получил средно месечен доход в размер на 1 131.66 лв., с част от който изплаща задължения по договор за ипотечен кредит с месечна погасителна вноска 448 лв.. Родителите на Георги Г. не са декларирали кредитни задължения и получават месечни доходи в размер на 420 лв. – за майката София Т., и 180 лв. – за бащата М. Г.. След съвкупна преценка на посочените обстоятелства съдът е направил извод, че родителите на малолетните жалбоподатели са в състояние да заплатят държавната такса за въззивно обжалване в размер общо на 861.66 лв., тъй като с оглед на доходите и материалното им състояние тя не представлява непосилен и невъзможен разход за тях.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са посочили кой е правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на производството по чл.83 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано само с твърдение, че обжалваното определение противоречи на цитирана в изложението задължителна практика на ВКС, а това твърдение предполага въпросът да бъде изведен и формулиран служебно от касационната инстанция. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с оглед принципа на диспозитивното начало Върховният касационен съд може само да уточни и конкретизира правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за неоснователност на исканията за освобождаване от държавна такса, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и поради това не следва да се обсъжда задължителната практика, с която е аргументирана допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 361 от 28.08.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 447/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :