О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр. София, 25.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 70/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /правоприемник на [фирма]/ – [населено място], срещу въззивно решение № 205 от 08.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 177/2016 г. на Апелативен съд В.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 7 от 28.01.2016 г. по т. д. № 59/2014 г. на Окръжен съд Добрич, са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място], против [фирма] – [населено място], искове за заплащане на сумите 29 300 лв. – неизплатен остатък от цената на В и К услуги, състоящи се в доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактури от 05.10.2013 г., ведно със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното плащане, и 8 950.85 лв. – изтекли лихви за периода от 05.10.2013 г. до 01.04.2014 г., и са присъдени разноски на [фирма] в размер на 3 745 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата касаторът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените от него осъдителни искове с присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. Допустимо ли е да се смесват понятията собствен капитал и основен капитал; 2. След като съгласно счетоводните закони основният капитал /записаният капитал съгласно ТЗ/ се води в сметка 101, а другият собствен капитал на търговско дружество извън основния се води по други счетоводни сметки, допустимо ли е съдът да приема, че независимо от това по коя счетоводна сметка е заведено дадено имущество в търговското дружество, то задължително трябва да бъде внесено като апортна вноска в капитала на дружеството; 3. Може ли да се поставя знак на равенство между понятията „капитал” на търговско дружество и „имущество” на търговско дружество; 4. При взето решение от страна на Общински съвет [населено място] за начина на формиране на собствения капитал на общинско търговско дружество [фирма] и счетоводно отразяване на промените в собствения капитал допустимо ли е съдът да решава как следва да бъде отразено счетоводно имуществото и по коя счетоводна сметка да се води същото, след като изрично решението на Общински съвет касае собствения капитал, а не основния /записания/ капитал на дружеството, който основен капитал се формира от дяловите вноски, съответно акции, на съдружниците или акционерите и единствено той задължително подлежи на вписване в търговския регистър; 5. Доказателство ли е за упражняване правото на ползване на дружество със 100 % общинска собственост, създадено със специална цел, включването в предмета му на дейност управлението на общинския жилищен фонд; 6. Решенията на Общинския съвет като орган, представляващ собственика на капитала на търговско дружество, явяват ли се административни актове, с които да се установява наличието на право на ползване и задължително ли е вписването на това право в търговския регистър; 7. Дълготрайните материални активи на търговско дружество следва ли да бъдат задължително вписани като апортна вноска, за да се считат част от капитала на търговско дружество; 8. Носят ли солидарна имуществена отговорност наемодателят и наемателят на имот за потребени ВиК услуги при липса на индивидуални договори между ВиК оператора и потребителя на услугата”.
В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд В. е съобразил, че в качеството на одобрен за територията на Област Д. ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, осъществяващ дейност по поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения, ищецът [фирма] е издал на 05.10.2013 г. посочени в исковата молба фактури за предоставени на ответника [фирма] в периода 01.10.2010 г. – 31.10.2013 г. ВиК услуги на обща стойност 216 006.03 лв. Според съдържанието на фактурите, услугите са предоставяни на физически лица – наематели, но поради неплащане са отнесени по партидата на ответника в качеството му на собственик/ползувател на жилищните обекти, за които се отнасят услугите. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че по делото няма доказателства за принадлежност към патримониума му на част от жилищните обекти, за които е начислявана цена на ВиК услуги по процесните фактури, с изключение на масивна сграда – бивше студентско общежитие на [улица] [населено място], която по надлежния ред е апортирана в капитала на [фирма]. След преценка на заключението на счетоводната експертиза по делото обаче съдът е направил извод, че не е доказано поддържаната след извършеното в първоинстанционното производство намаление на иска претенция за сумата 29 300 лв. да е формирана от стойността на ВиК услуги, предоставени за сградата на [улица]. В зависимост от извода за недоказаност на факта, че ищецът е предоставил ВиК услуги на стойност 29 300 лв. в собствения на ищеца имот, искът за заплащане на посочената сума е преценен като неоснователен и е отхвърлен, заедно с акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. Въззивният съд е изложил и съображения във връзка с твърденията на ищеца за солидарна отговорност за цената на предоставяните от ВиК оператора услуги от наемателите на жилища и от ответника – собственик на сградата, която отговорност е предвидена в приложимите към облигационното отношение между страните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от [фирма] – [населено място], но с оглед извода за недоказаност на предоставянето на услугите на адреса на [улица] счел, че отговорността на ответника за заплащане на тези услуги не може да бъде ангажирана.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Апелативен съд В..
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за достъпа до касация основания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос и обосноваването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал множество въпроси, но нито един от тях не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Въпросите от п.1 до 7 са теоретични и са зададени хипотетично, като по тях няма произнасяне в мотивите към въззивното решение. Изводът на въззивния съд, че не е доказано ответникът да е собственик на други имоти, отразени във фактурите за предоставяни В и К услуги, освен на имота на [улица] [населено място], е направен след преценка на доказателствата по делото. При формиране на този извод въззивният съд не е обсъждал какво е съотношението между понятията „собствен капитал” и „основен капитал”, какво е правното значение на решението на Общински съвет [населено място] за съдържанието на собствения капитал на ответното дружество, дали дълготрайните материални активи на дружеството следва да бъдат задължително вписани като апортна вноска, за да се считат част от капитала на дружеството, и по коя счетоводна сметка следва да бъде отразено собственото имущество на дружеството. Поради обусловеността на извода относно собственическите права на ответника от преценката на доказателствата поставените от касатора въпроси са от значение за правилността на въззивното решение и тъй като тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК, въпросите не могат послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Същевременно отхвърлянето на иска за сумата 29 300 лв. не е обусловено единствено от извода за недоказаност на факта, че ответникът е собственик на всички имоти, в които са предоставяни ВиК услуги по посочените в исковата молба фактури. Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е в смисъл, че не е доказано поддържаната след намалението на иска претенция за сумата 29 300 лв. да покрива стойността на ВиК услуги, предоставени в собствения на ищеца имот на [улица] [населено място]. Самостоятелното значение на така направения извод за отхвърлянето на иска изключва възможността след допускане на касационно обжалване на решението да се постигне друго разрешение на правния спор, различно от даденото от въззивния съд. Въпросът по п.8 от изложението е обсъждан от въззивния съд, но неговият отговор не е обусловил изхода на делото предвид произнасянето, че няма доказателства за предоставени ВиК услуги, пораждащи задължение за плащане както за наемателите, така и за собственика на имота.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е липсата на обосновка в изложението в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 177/2016 г. на Апелативен съд В..
Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат на ответника по касация поради липса на доказателства за реално плащане – в брой или по банков път, на адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв., уговорено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 05.12.2016 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 08.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 177/2016 г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :