5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 06.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 924/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Л. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 250 от 04.11.2016 г., постановено по в. т. д. № 253/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т.. С посоченото решение е потвърдено решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 56/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от Л. Л. в качеството на [фирма] против Д. М. К., действащ като [фирма], и [фирма] искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 208 947.60 лв., представляваща непогасена част от задължения по фактури № 18/31.10.2009 г., № 19/30.11.2009 г., № 23/30.03.2010 г. и № 25/31.05.2010 г., и сумата 63 854.52 лв. – обезщетение за забава върху сумата 208 947.60 лв. за периода от 01.04.2012 г. до 30.03.2015 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за недължимост на претендираната с иска по чл.327 ТЗ парична сума почиват на неправилна преценка на доказателствата и на неверни фактически констатации за липса на престирани стоки по сделките, за които са издадени процесните фактури. Навежда доводи, че фактът на предаване на стоките не е изследван от инстанциите по същество и че отричането на реално извършени доставки по спорните сделки не кореспондира със събраните по делото доказателства, установяващи осчетоводяване на фактурите от двете страни по сделките, заплащането на ДДС, ползването на данъчен кредит и плащането на част от дължимата цена по всяка сделка от ответника – купувач. Позовава се и на пропуск на съда да обсъди всички констатации в заключението на съдебносчетоводната експертиза, които са от значение за изясняване на спорните правоотношения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са „от съществено значение за точното прилагане на закона” : „1. Правилен и обоснован ли е извод на съда за наличието или липсата на факт от правно значение за спора при положение, че по делото липсва каквото и да било пряко или косвено доказателство в подкрепа или за оспорването на този факт. Соченото е в пряко нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК; 2. Съставлява ли констатация на вещо лице в констативно съобразителна част на експертиза (и при наличие на доказателства, които да обосноват твърденията на ищеца) годно доказателствено средство, което да даде на съдебния състав основание да направи решаващ извод за факт от съществено значение за спора; 3. Може ли от възражение на страната (в случая на ответника), което не е подкрепено с доказателства, да се направи обосновано предположение, което да доведе до извод за липса на основание на предявения иск; 4. Следва ли страната, която оспорва наличието на факти с правно значение за спора (в случая осъществените сделки) да представи доказателства за това”. Във връзка с всеки от поставените въпроси са изложени аргументи срещу решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на исковете поради липса на реално осъществена доставка на стоки по спорните сделки и издадените за тях фактури.
Ответниците по касация [фирма] и Д. К., действащ като [фирма] – двамата със съдебен адрес в [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и ненадлежно обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подробни съображения излагат в писмен отговор от 12.04.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от Л. Л. в качеството на [фирма] против Д. К., действащ като [фирма] и [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 208 947.60 лв. – непогасено задължение за цена на доставени стоки по 4 бр. фактури, и 63 854.52 лв. – обезщетение за забава върху неплатената цена, Апелативен съд – Велико Т. е приел, че исковете са неоснователни, тъй като по нито една от сделките, за които са издадени фактурите, ищецът – продавач не е престирал стоки и за ответника – купувач Д. К., действащ като [фирма], и за приобретателя на предприятието му [фирма] не е възникнало и не съществува солидарно задължение по чл.327, ал.1 ТЗ за плащане на цена на неполучени стоки по договор за търговска продажба.
В рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора след самостоятелен анализ на фактите и доказателствата по делото и преценка на поддържаните във въззивната жалба и в отговора по чл.263, ал.1 ГПК доводи и възражения на страните. Съдът е съобразил, че исковата претенция е ограничена до 4 бр. фактури с № 18/31.10.2011 г., № 19/30.11.2009 г., № 23/30.03.2010 г. и № 25/31.05.2010 г., които са представени по делото в оригинал. Във фактурите ищецът [фирма] е посочен като доставчик, но едновременно с това той се е подписал и за „получил стоките” като пълномощник на получателя [фирма], упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 13.01.2005 г., оттеглено с нотариална покана от 23.03.2011 г. Въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че четирите фактури са осчетоводени от ищеца като вземания от клиент [фирма] и от ответника Д. К. като задължения към доставчик [фирма] по сметка 401 – Доставчици; че [фирма] е ползвал данъчен кредит по фактури № 18 и № 19. Във връзка с констатациите за ползван данъчен кредит са взети предвид изявлението на вещото лице от счетоводната експертиза, че при извършена проверка в счетоводството на двамата еднолични търговци не са открити първични счетоводни документи за сделките по фактури № 18 и № 19 и че за доставките не е заведена сметка 303 „Продукция”, както и представеният пред първата инстанция влязъл в сила ревизионен акт от 31.05.2012 г. на НАП, ТД П., с който след извършена ревизия по ДДС за периода 01.01.2009 г. – 30.09.2011 г. е направено заключение, че по фактури № 18 и № 19 не е имало реални доставки и на това основание е отказано правото на данъчен кредит. Преценявайки в съвкупност доказателствата и установените въз основа на тях факти, въззивният съд е направил решаващ извод, че макар фактурите да доказват сключването на договор за търговска продажба на стоки, за ответниците не е възникнало задължение по чл.327, ал.1 ТЗ за плащане на претендираната с главния иск цена, предвид липсата на осъществена от ищеца престация на стоки по сделките, за които са издадени фактурите.
За неоснователни са счетени доводите на ищеца за направено от ответника „ [фирма] извънсъдебно признание на задълженията, предмет на исковата претенция, чрез осчетоводяване на процесните фактури, ползването на данъчен кредит по тях и извършването на частични плащания за погасяване на задълженията по фактурите. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.55 ТЗ и е посочил, че осчетоводяването на фактурите само по себе си не може да ангажира отговорността на купувача, след като според счетоводната експертиза счетоводните книги не са водени редовно. Относно ползването на данъчен кредит е препратил към констатациите във влезлия в сила ревизионен акт, които не са оборени по съдебен ред, че по фактури № 18 и № 19 няма извършени реални доставки и не съществува правно основание за упражняване на правото на данъчен кредит. По отношение на твърдените частични плащания е изложил съображения, че според заключението на счетоводната експертиза относимо към спорното правоотношение е само нареждане за превод по банков път от 26.08.2010 г., но то не може да се квалифицира като извънсъдебно признание от страна на ответника – купувач, тъй като е наредено от самия ищец, който е действал като пълномощник на ответника.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос и обосноваването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал четири въпроса, които не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросите не се отнасят до формирането на решаващата правна воля на въззивния съд, обусловила отхвърлянето на исковете по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, а са насочени към оспорване на правилността на съдържащите се в мотивите към решението доказателствени, фактически и правни изводи на съда. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, е разяснено, че въпросите, които имат значение за обсъждането и преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора и за законосъобразното формиране на изводите на въззивния съд не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касационен контрол; В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради това, че предполагат проверка на правилността на обжалваното решение, поставените в изложението въпроси дали е правилен и обоснован извода на съда за липса на факт от правно значение за спора – предаване на стоките по оформените с процесните фактури договори за търговска продажба /п.1/, до какви фактически изводи водят констатациите в заключенията на счетоводната експертиза и подкрепено ли е с доказателства възражението на ответниците за липса на реална доставка на стоки по фактурите /п.2 – п.4/, не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието в изложението на надлежно обоснована допълнителна предпоставка от кръга на предвидените в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното твърдение на касатора, че формулираните в изложението въпроси са „от съществено значение за точното прилагане на закона”, не покрива нито едно от предвидените в процесуалния закон основания за достъп до касационен контрол, включително основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което се формира от кумулативното наличие на две предпоставки – разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Велико Т. въззивно решение по в. т. д. № 253/2016 г.
Ответниците по касация не са претендирали и доказали разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 04.11.2016 г., постановено по в. т. д. № 253/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :