3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 29.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1349/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) – чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 440 от 15.04.2019 г. по ч. гр. д. № 210/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение № 1 от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – Пирдоп по преписка вх. №131/08.02.2019 г. на Служба по вписванията – [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на преписката на Служба по вписванията – [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог. Оспорва се законосъобразността на извода на въззивния съд, че в конкретния случай се касае за първоначално вписване. Излагат се аргументи, че характерът и естеството на правните последици на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ определят вписванията, които следва да се извършат при нейното приложение, като вид вписване, целящо привеждане на фактическото положение в съответствие с установеното от закона. Според частния жалбоподател, за извършване на вписването не е необходима декларацията по чл. 264 ДОПК, тъй като такава декларация се изисква единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Навежда се оплакване за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не са спазени изискванията за индивидуализация на акта, като се поддържа, че чл.77, ал.1 ЗКИР не обвързва редовността на молбата за вписване с изискване за индивидуализация на акта чрез представяне на удостоверение за актуалното състояние на дружеството, учредило обезпечение. В жалбата се поддържа, че със заявлението за вписване са представени копие от договора за учредяване на особен залог и Приложение №1 към него, от които е видно за кой имот се иска вписването, както и че установяването на факти и обстоятелства, които са публично известни, могат и следва да бъдат установени служебно посредством справка в ТРРЮЛНЦ.
В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следните въпроси :
„1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ;
2. “Задължен ли е молителят, в случаите, в които се иска вписване или отбелязване на обстоятелства по реда на чл.22а от Правилника за вписванията, да индивидуализира удостоверението за актуално състояние, издадено от ТРРЮЛНЦ, като посочи изходящия номер на този акт в молбата, по която се образува охранителното производство или е достатъчно от приложения и описания в приложенията към тази молба акт, да е видно, че същият отразява съдържанието по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, което обстоятелство решаващият орган може служебно за установи;
3. „Считат ли се за служебно известни на съдията по вписванията обстоятелства и актове, които са вписани в ТРРЮЛНЦ или за всяко едно твърдение, на което молителят основава искането си за извършване на вписване/отбелязване на обстоятелства в Имотен регистър, следва да представи доказателства, независимо от това, че от публичния регистър може за се установи верността на тези твърдения”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси:
„1.) Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като; 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект;
2.) Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към първия поставен от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид факта, че в молбата на „КТБ” АД (н.) от 08.02.2018 г. искането за вписване/отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.631 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. д. № 1349/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :