О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 27.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2413/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Д. от [населено място], обл. Р., срещу въззивно решение № 90 от 09.06.2017 г., постановено по в. гр. д. № 179/2017 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1 от 20.02.2017 г. по т. д. № 42/2016 г. на Разградски окръжен съд, с което е осъден Г. Б. Д. в качеството на земеделски производител да заплати на Д. П. Д. сумата 131 592.24 лв., на М. И. В. сумата 32 217.81 лв. и на М. Д. Д. и П. Д. Д., представлявани от своя баща Д. Д., сумите 15 208.42 лв. и 5 867.67 лв., които суми представляват дължими неплатени ренти за стопанската 2014/2015 г. и за част от стопанската 2015/2016 г., заедно с мораторни и със законни лихви от предявяване на исковете до окончателното пращане и направени по делото разноски.
Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навежда оплакване, че съдът е уважил предявените срещу него осъдителни искове при наличие на свидетелски показания по делото за неизпълнение на задълженията на ищците – арендодатели да му осигурят спокойно ползване на земите, обект на сключен договор за аренда. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ при произнасянето на съда относно реда за едностранно прекратяване на договор за аренда в случай на забава в плащанията за повече от три месеца.
В касационната жалба и в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа с твърдения, че : Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в определение № 424/05.07.2012 г. по ч. т. д. № 316/2012 г. на І т. о., определение № 789/17.09.2012 г. по ч. т. д. № 370/2012 г. на І т. о. и определение № 14/07.01.2013 г. по ч. т. д. № 713/2012 г. на ІІ т. о. по процесуалноправния въпрос „Възможно ли е прекратяване на срочен договор за аренда с едностранно волеизявление от арендодателя, без развалянето да се осъществи по искове ред”; С въззивното решение е разрешен и следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Неизпълнението на арендодателя по договор за аренда за спокойно ползване на арендованите земи от арендатора представлява ли неизпълнение по договора и той неизправна страна ли е по него; за периода на неизпълнение на това задължение арендатора дължи ли арендно плащане”.
Ответниците по касация Д. П. Д., М. И. В., М. Д. Д. и П. Д. Д. – всички със съдебен адрес в [населено място], изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излагат в писмен отговор от 26.09.2017 г., съдържащ и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по гр. д. № 42/2016 г. на Разградски окръжен съд, с което са уважени предявените срещу Г. Б. Д. в качеството на земеделски производител субективно съединени осъдителни искове на ищците Д. П. Д., М. И. Д., М. Д. Д. и П. Д. Д., Варненски апелативен съд е приел, че исковете са допустими и основателни, предвид установеното по делото неплащане от страна на ответника на дължими към ищците ренти за ползване на земеделски земи за стопанската 2014/2015 г. и за част от стопанската 2015/2016 г.
Въззивният съд е приел за установено, че на 29.07.2014 г. е сключен договор за аренда на земеделски земи със срок от шест стопански години, с който ищците са предоставили за ползване на ответника – земеделски производител земеделски земи, индивидуализирани в приложен опис, срещу уговорена цена от 30 лв./дка, променена с анекс на 80 лв./дка. С нотариална покана от 11.02.2016 г. ищците уведомили ответника, че поради продължително неплащане на арендната цена прекратяват договора за аренда и отправят искане за плащане на дължимите суми в тридневен срок от получаване на поканата. От заключението на назначената в първоинстанционното производство счетоводна експертиза съдът е установил, че за стопанската 2014/2015 г. и за част от 2016 г. ответникът дължи на ищците арендни плащания, чийто размер съответства на присъдените с първоинстанционното решение суми.
След преценка на доказателствата и на фактите по делото въззивният съд е направил извод, че сключеният между страните договор за аренда е валиден и че ответникът е неизправна страна по него, тъй като не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена за ползване на предоставените му под аренда земеделски земи за стопанската 2014/2015 г. и за част от стопанската 2015/2016 г. Въззивният съд е посочил, че предприетото от ищците едностранно прекратяване на договора за аренда поради допуснатата от ответника забава в плащанията с повече от три месеца няма значение за основателността на исковете, тъй като претендираните с тях суми се дължат за периода на действие на договора. Независимо от това съдът е изразил становище, че съобразно клаузите на договора и разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ едностранното прекратяване на договора с извънсъдебно изявление от арендодателите е било напълно възможно, предвид безспорно установената забава в плащанията за повече от три месеца и срока на договора – 6 години.
Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ответника, че ищците не са му осигурили възможност да ползва арендуваните земи. С оглед на това е преценил като неоснователно възражението на ответника за недължимост на търсените суми поради неизправност на арендодателите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за достъп до касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че прекратяването на договора за аренда е ирелевантно за основателността на предявените искове, с които се търси плащане на дължими суми за времето на действие на договора, т. е. за период, предхождащ сочената от ищците дата на прекратяване на облигационната връзка. След като фактът на прекратяване на договора е преценен като ирелевантен за спора, въпросът дали е възможно извънсъдебно прекратяване /разваляне/ на договора за аренда не е обуславящ за формиране на решаващите правни изводи на съда по съществото на спора и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС. Въпреки това следва да се отбележи, че принципно изразеното от въззивния съд становище, че с оглед на предмета и на срока, за който е сключен, договорът за аренда подлежи на извънсъдебно разваляне с едностранно волеизявление на изправните арендодатели, е съобразено с разясненията, дадени в т.1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/2015 от 20.07.2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Според тези разяснения, в хипотезата на забава на арендно плащане за повече от три месеца – чл.28, ал.1 ЗАЗ, потестативното право на арендодателя за едностранно прекратяване /разваляне/ на договор за аренда със срок до 10 години, който няма за предмет държавни или общински земи, се упражнява извънсъдебно – чрез отправяне на едностранно волеизявление до арендатора. Сочената от касатора съдебна практика по приложението на чл.27 вр. чл.28 ЗАЗ не е актуална, тъй като предхожда приемането на цитираното тълкувателно решение, и не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие.
Вторият посочен от касатора въпрос не кореспондира с мотивите към обжалваното решение и също не е от значение за изхода на делото. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ищците – арендодатели са изправна страна по договора за аренда и че твърденията на ответника за тяхната неизправност са недоказани. Мотивите към решението не съдържат извод за неизпълнение на задължението на арендодателите да осигурят на арендатора спокойно ползване на арендуваните земи. При липса на решаващи изводи в този смисъл въпросът дали при неизправност на арендодателите арендаторът дължи арендно плащане не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното твърдение на касатора, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не обвързва касационната инстанция със задължение да обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 179/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 09.06.2017 г., постановено по в. гр. д. № 179/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :