О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
гр. София, 04.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1806/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Домтех Холдинг АГ – търговско дружество, съществуващо съгласно законите на Княжество Л., срещу определение № 1598 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 1783/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 1817 от 24.10.2016 г. по т. д. № 4844/2015 г. на Софийски градски съд поради невнасяне на държавна такса и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба. Поддържа оплакване, че съдът е аргументирал извода си за предварителна дължимост на държавна такса за въззивното обжалване с разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ и със създадена по приложението й практика на ВКС, без да съобрази правилото на чл.649, ал.6 ТЗ, че в производства по предявени искове по чл.645, 646 и 647 ТЗ държавна такса за всички инстанции не се внася предварително, независимо от кого изхожда искът или жалбата.
Ответникът по частната жалба [фирма] (в несъстоятелност) – чрез упълномощен от синдиците процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.07.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Домтех Холдинг АГ срещу решение на Софийски градски съд по т. д. № 4844/2015 г., с което по предявен от синдиците на [фирма] (н.) иск с правно основание чл.59, ал.3 З. е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката прихващане, извършено от Домтех Холдинг АГ с изявление вх. № 12308/26.11.2014 г.
С разпореждане от 13.04.2017 г. съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по въззивната жалба в размер на 704 487.65 лв. Разпореждането е съобщено на Домтех Холдинг АГ чрез пълномощниците му по делото на 02.05.2017 г. В срока за внасяне на таксата пълномощниците са депозирали молба, с която са поискали разпореждането за внасяне на държавна такса да бъде отменено и въззивната жалба да бъде разгледана без предварително заплащане на държавна такса с оглед разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ.
На 16.05.2017 г. Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е върнал въззивната жалба и е прекратил въззивното производство по нея с мотив, че жалбоподателят не е внесъл указаната в разпореждането от 13.04.2017 г. държавна такса за въззивно обжалване. Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че няма основания за отмяна на разпореждането за предварително заплащане на държавна такса от дружеството – ответник по иска с правно основание чл.59, ал.3 З.. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.59, ал.7 З., предвиждаща по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 З. да не се събира предварително държавна такса и таксата да се възлага за заплащане в зависимост от крайния изход на делото, е аналогична на разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, а според практиката на ВКС по приложението на чл.620, ал.5 ТЗ липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася само за търговското дружество или търговец в несъстоятелност, както и за кредитора, предявяващ отменителните искове при бездействие на синдика. Съставът на Софийски апелативен съд не е възприел довода на Домтех Холдинг АГ, че независимо от разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, заплащане на държавна такса при обжалване на решение за уважаване на иск с правно основание чл.59, ал.3 З. не се дължи предварително с оглед приетата през 2013 г. нова ал.6 на чл.649 ТЗ. Посочил е, че наличието на специална уредба в чл.59, ал.7 З. изключва приложението на чл.649, ал.6 ТЗ, както и че с чл.649, ал.6 ТЗ не е разширен кръга на субектите, освободени от предварително заплащане на държавна такса, а само е внесено уточнение в смисъл, че освобождаването от такса на ищеца – синдик, респ. дружество в несъстоятелност или кредитор, предявил иск при бездействие на синдика, важи за всички съдебни инстанции.
Определението е правилно.
Предявяването на иска по чл.59, ал.3 З. и заплащането на държавна такса за неговото разглеждане са предмет на специална правна уредба, съдържаща се в Глава четвърта, раздел ІІІ „Попълване на масата на несъстоятелността” на Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно чл.62, ал.1 З. /ред. ДВ бр.22/2015 г./ във вр. с чл.60, ал.3 З., искът по чл.59, ал.3 З. може да бъде предявен от синдика на банката в несъстоятелност, от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и от всеки кредитор на банката. В изключение от правилото, че при завеждане на иск пред съда се заплаща държавна такса, в чл.59, ал.7 З. /обн. ДВ бр.41/2015 г., в сила от 05.06.2015 г./ е предвидено по исковете по чл.59, ал.3 /и ал.5/ З. да не се събира предварително държавна такса, а в зависимост от изхода на делото – дали то е приключило с уважаване или с отхвърляне на иска, таксата да бъде събрана от осъдената страна или от масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.59, ал.7 З. е специална, доколкото касае исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 З., но тя възпроизвежда общото правило на чл.62, ал.2 З., че всички искове по Глава четвърта, раздел ІІІ З., се предявяват пред съда по несъстоятелност и по тях не се събира предварително държавна такса; ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Алинея 2 на чл.62 З. следва да се прилага в систематична връзка с ал.1 на чл.62 З., в която са посочени субектите, легитимирани да предявят разглежданата категория искове. Прилагани в систематичната им връзка, двете алинеи на чл.62 З. водят до извод, че предварително заплащане на държавна такса не се дължи само от субектите по чл.62, ал.1 З., които предявяват исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ З. и/или обжалват съдебното решение за тяхното отхвърляне. Освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 З., които включват и иска по чл.59, ал.3 З., е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ З. резултат – попълване на масата на несъстоятелността и по-пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица – ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 З., респ. чл.59, ал.7 З., и дължат заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен.
С подадената пред Софийски апелативен съд въззивна жалба частният жалбоподател Домтех Холдинг АГ е обжалвал решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявен срещу него иск по чл.59, ал.3 З. на синдиците на [фирма] (н.). Към жалбата не е приложен документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване и таксата не е внесена до изтичане на предоставения срок за отстраняване на нередовности на жалбата. Предвид неизпълнението на задължението за внасяне на такса въззивният съд е процедирал правилно като е приложил санкцията на чл.262, ал.2, т.2 ГПК и е върнал жалбата.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че връщането на въззивната жалба поради невнасяне на държавна такса не е съобразено с разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013 г./. Заплащането на държавни такси в производството за разглеждане на искове по Глава четвърта, раздел ІІІ З., е предмет на специална правна уредба, която по аргумент от чл.612, ал.2 ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на Търговския закон, в т. ч. и чл.649, ал.6 ТЗ. Поради неприложимостта на разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ от съдържанието й не могат да се черпят аргументи за разрешението на въпроса дали ответникът, срещу когото е уважен иск по чл.59, ал.3 З., дължи заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу неблагоприятното за него съдебно решение.
По изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от Домтех Холдинг АГ въззивна жалба следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба е направил искане за разноски, но поради непредставяне на доказателства за извършването им разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1598 от 16.05.2017 г., постановено по гр. д. № 1783/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на Домтех Холдинг АГ срещу решение № 1817 от 24.10.2016 г. по т. д. № 4844/2015 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :