О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 02.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 88/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – търговско дружество със седалище в Швейцария, чрез пълномощника адв. П. В., срещу решение № 1264 от 05.06.2017 г., постановено по т. д. № 6281/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1468 от 16.08.2016 г. по т. д. № 596/2012 г. на Софийски градски съд, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. с чл.53 вр. с чл.59 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) на И. К. М. в качеството на [фирма] сумата 212 500.95 лв., равностойни на 108 550 евро, представляваща незаплатена цена на доставени стоки във връзка с договор за прехвърляне и продажба на вземания (цесия) от 28.09.2011 г., сключен между [фирма] като цесионер и [фирма] като цедент, което вземане произтича от неизпълнение на парично задължение на [фирма] по 8 бр. фактури от периода 11.07.2009 г. – 15.07.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 30.01.2012 г. до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на 9 340 лв. Решенията са постановени при участие на [фирма] като подпомагаща страна на страната на ищеца.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът поддържа, че въззивният съд е интерпретирал неправилно процесуалните му действия по делото и е изградил погрешни изводи, че в срока по чл.367, ал.2 ГПК не са наведени твърдения относно допустимостта и основателността на исковата претенция и не са ангажирани доказателства срещу нея. Излага доводи, че представянето на доказателства от ищеца с допълнителната искова молба е съставлявало основание да се допуснат поисканите от него доказателства и да бъдат взети предвид при постановяване на решението. Навежда оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по въпрос, по който не е допуснал доказателства, като е посочил, че дори да се били допуснати поисканите в съдебно заседание доказателства на ответника, те не биха обосновали недопустимост и неоснователност на предявения иск. Бланкетно заявява, че изводите на въззивния съд по съществото на спора са неправилни, необосновани и „водят до порочно решение”.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от ответника по касация И. К. М. в качеството на [фирма] – [населено място], обл. София, и от подпомагащата страна [фирма] със седалище в [населено място], обл. София. В отговорите е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора на едноличния търговец е поискано присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.47/2009 г./, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на И. М. в качеството на [фирма] сумата 212 500.95 лв., равностойни на 108 550 евро, Софийски апелативен съд е приел, че по силата на валидно сключен с [фирма] договор за цесия от 28.09.2011 г. ищецът – едноличен търговец е придобил вземанията на [фирма] към ответното дружество за неплатена цена на доставени стоки по посочени в исковата молба 8 бр. фактури, възлизаща на присъдената от първата инстанция сума, поради което предявеният осъдителен иск, квалифициран с правно основание чл.99, ал.1 ЗЗД вр. с чл.53 вр. с чл.59 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция), за заплащане на дължимата цена е основателен.
В съответствие с правомощията си по чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и е възприел изводите в тях за съществуване на вземанията на [фирма] към [фирма] по процесните фактури и за валидното им прехвърляне от първоначалния кредитор на ищеца [фирма] с договора за цесия от 28.09.2011 г. Като е констатирал, че едва с въззивната жалба ответникът е направил възражение, че не е уведомен за цесията, съдът е преценил, че възражението е недопустимо и не следва да се обсъжда. Независимо от тази констатация е изложил съображения, че дори възражението да е процесуално допустимо, по същество е неоснователно, тъй като съобщаването на цесията на ответника на 30.09.2011 г. се установява от представената по делото товарителница на „D.”, чието съдържание не е опровергано от последния.
За недоказано въззивният съд е приел твърдението на ответника, че своевременно е оспорил цесията и нейните правни последици. От съдържанието на отговорите на първоначалната и на допълнителната искова молба съдът е направил извод, че ответникът не е релевирал възражения срещу цесията и че всички негови възражения и доводи за неоснователност на иска са в насока привидност на договора за продажба между ищеца и предишния кредитор, която привидност обаче не е въведена в предмета на спора в преклузивните срокове за отговор на искова молба. Извън съображенията за преклудиране на възражението за привидност на продажбата съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод продажбата да е привидна и да прикрива друго съглашение между продавача и купувача. Акцентирал е върху факта, че с процесуалното си поведение по делото ответникът сам е попречил да се установи привидността, тъй като не е внесъл депозит за назначената по негово искане експертиза и в резултат на това експертизата е заличена.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че всички доставки по процесните фактури са извършени от [фирма] и че ответникът е получил доставените стоки след реализиран износ, потвърден от Агенция „Митници”. Предвид отсъствието на ангажирани доказателства за плащане на цената на доставените стоки съдът е направил решаващ извод, че в качеството на купувач по договора за международна продажба на стоки ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата цена на ищеца в качеството му на цесионер по договора от 28.09.2011 г. В зависимост от този извод въззивният съд е потвърдил осъдителното решение, постановено от първоинстанционния съд.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и е формулирал следните въпроси : „Как следва да възприема въззивният съд представените с допълнителния отговор на допълнителната искова молба доказателства, като допустими или недопустими, предвид констатираната преклузия; Следва ли въззивната инстанция да не санкционира с въззивното решение първоинстанционното решение, след като първоинстанционният съд е констатирал преклузия за допускане на сочените с допълнителния отговор на допълнителната искова молба доказателства едва с решението си; Правилно ли въззивният съд е мотивирал решението си, като е оценил недопуснати поради преклузия доказателства, като водещи до недоказване на тезата на ищеца за наличие на привидност на сделката”.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне по така поставените въпроси, тъй като те нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според разясненията в цитираното тълкувателно решение, правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за допускане на решението до касационен контрол. В случая първите два въпроса са зададени абстрактно и неясно, нямат връзка с мотивите към обжалваното решение и е невъзможно да бъдат прецизирани от касационната инстанция съобразно правомощията й в производството по чл.288 ГПК. Третият въпрос е пряко насочен към оспорване на правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, с която е обвързано искането за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите; Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове необходимост от преодоляване на неправилна или противоречива съдебна практика и от създаване на съдебна практика по прилагането на нуждаещи се от тълкуване неясни, непълни или противоречиви закони. Аргументацията в изложението, че „е редно с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, преценени на фона на съвременните отношения”, да се допусне касационно обжалване с оглед „прекратяване на порочна съдебна практика, изразяваща се в постановяване на атакуваното съдебно решение”, са неотносими към съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените аргументи отразяват погрешното разбиране на касатора, че употребеното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК понятие „точно прилагане на закона” е тъждествено по смисъл с понятието „нарушение на закона”, което е от значение за правилността на въззивното решение и формира съдържанието на едно от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 6281/2016 г. на Софийски апелативен съд.
С отговора на касационната жалба ответникът по касация е направил искане за разноски, но не е представил доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което няма основание за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1264 от 05.06.2017 г., постановено по т. д. № 6281/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :