О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2877/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 195 от 28.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 240/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 19 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 327/2013 г. на Старозагорски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на основание чл.92 ЗЗД на Р. Н. С. и Д. К. С. сумата 11 729 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на жилищна сграда, дължима съгласно раздел 4, т.3 от договор за строителство на жилищна сграда, обективиран в нотариален акт № 156 от 30.11.2009 г., ведно с разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за липса на забава в поведението на ищците – възложители по договора за строителство, предпоставяща освобождаване на касатора – изпълнител от последиците на собствената му забава при изграждане и предаване на сградата, и за отсъствие на форсмажорни обстоятелства от кръга на уговорените в раздел 3, т.2, б.”г” от договора, изключващи отговорността на изпълнителя за неустойка.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено с жалбата.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация Р. Н. С. и Д. К. С., които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Р. С. и Д. С. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД до размер на сумата 11 729 евро, Пловдивски апелативен съд е приел, че в качеството на изпълнител по сключен между страните договор за строителство на жилищна сграда от 30.11.2009 г. [фирма] дължи на двамата ищци – възложители по договора, заплащане на уговорена в чл.3, раздел ІV на договора неустойка до размер на посочената сума за допусната забава при изграждането на сградата и въвеждането й в експлоатация. Искът за неустойка е преценен за основателен с оглед установените по делото факти, че според уговорките в чл.3 от договора ответникът е следвало да построи сградата в напълно завършен вид и да я предаде с акт обр. 16 най-късно до 30.05.2012 г., а изпълнението на тези задължения е станало със забава от 128 дни.
Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на неустойката поради наличие на предпоставки за освобождаването му от отговорност за забавено изпълнение на договора.
По отношение на възражението, че причина за забавата е възникналата в процеса на строителство необходимост от изграждане на подпорна стена съдът е изложил съображения, че нуждата от подпорна стена се е породила от непълното геодезично заснемане на терена за строителство, наложило преработка на първоначалния архитектурен проект, и че след като изборът на изпълнител на геодезичното заснемане е на ответника, той следва да отговаря за последиците от неточното заснемане. Съдът е посочил, че изграждането на подпорна стена, а също и на водопроводно отклонение до сградата, не се дължи на административна забава и не представлява непредвидено /форсмажорно/ обстоятелство по смисъла на чл.3, т.2, б.”г” от договора, за да изключва отговорността на изпълнителя за неустойка.
Относно възражението, че ищците като възложители са забавили умишлено подписването на акт обр.15 с около пет месеца, през които строителни работи на обекта не са извършвани, въззивният съд се е позовал на приетия по делото констативен протокол от 31.05.2012 г., подписан от упражняващия строителен надзор на обекта, с който е констатирано наличие на некачествено изпълнени СМР в сградата и неизпълнени видове СМР и е дадено предписание за отстраняване на недостатъците и за завършване на неизпълнените работи. С оглед съдържанието на протокола съдът е приел, че забавата в подписването на акт обр.15 за времето до края на м. май 2012 г. се дължи на неточното изпълнение на договора от страна на ответника, а не на недобросъвестно поведение на ищците – възложители. Забавата в поведението на възложителите е отречена и с аргумент, че ако подписването на акт обр.15 се е дължало на умишлено забавяне от тяхна страна, както е твърдял ответникът, той е могъл да се възползва от процедурата по чл.5 от Наредба № 3/31.07.2003 г. и чрез нея да си осигури надлежното съставяне на акта въпреки неучастието на ищците. Като е преценил, че по делото няма доказателства ищците недобросъвестно да са попречили на своевременното съставяне и подписване на акт обр.15, съдът е направил извод, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД и ответникът да се освободи от задължение за заплащане на неустойка за забавено изпълнение поради неполагане от възложителите на грижата на добрия стопанин.
Ответникът е поддържал и възражение, че през част от времето, предвидено за строителство на сградата, са били налице форсмажорни обстоятелства под формата на ниски температури, които не са позволявали да се извършват СМР и това е довело до забавяне на строителството. След анализ на събраните в тази насока доказателства въззивният съд е приел, че с оглед етапа, на който се е намирало строителството на сградата през периода на застудяване с понижаване на температурите на въздуха, влошените метеорологични условия могат да се квалифицират като форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.3, т.2, б.”г” от договора само за 44 дни от периода на забавата, не и за останалата част от исковия период, за който се претендира неустойка.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на доказателствата.
В п.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика в решение № 31/22.03.2012 г. по гр. д. № 1393/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 279/03.07.2012 г. по гр. д. № 691/2011 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 428/18.01.2012 г. по гр. д. № 1097/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., при разрешаване на следните значими за делото въпроси : 1. Обстоятелството, че кредиторът е бил в забава за оказване на необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението му, следва ли да освободи последния от неговата собствена забава; 2. Следва ли строителят да отговаря за договорна неустойка за забавянето на строителни документи и книжа, за чието издаване и подписване е отговорна и другата страна по договора, която претендира права от това; 3. В кой момент приключват нормативно определените задължения и отговорности на строителя при издаване на актовете и протоколите по договор за строителство; 4. За да бъде присъдена договорна неустойка в пълен размер, следва ли и кредиторът да е изпълнил задължението си за съдействие, и явява ли се липсата на съдействие правопогасяващ юридически факт по отношение на договорната неустойка.
Формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, тъй като уважаването на иска по чл.92 ЗЗД не е резултат от тяхното разрешаване от въззивния съд. Въпросите са изградени върху защитната теза на касатора, че забавата при изпълнението на договора се дължи на неоправдано неоказване на съдействие от страна на ищците – възложители, попречило на своевременното изграждане и предаване на сградата. Така поддържаната теза не е възприета от въззивния съд, който след анализ и преценка на доказателствата е достигнал до извод, че няма забава в поведението на възложителите, предпоставяща освобождаване на изпълнителя от отговорност за забавеното изпълнение на договора за строителство. При направените в този смисъл изводи посочените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на делото и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на посочената в изложението задължителна съдебна практика, отнасяща се до предпоставките за освобождаване на длъжника от отговорност за договорно неизпълнение при забава на кредитора и/или наличие на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря.
Във втората част на изложението, позовавайки се на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – „от значение с оглед точното прилагане на закона”, касаторът е въвел доводи, че поради погрешно очертан предмет на делото въззивният съд е оставил без обсъждане ангажирани от него важни доказателства по делото и не е изследвал хронологията на взаимоотношенията между страните. Изложените доводи съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Във връзка с позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отбележи, че „точното прилагане на закона и развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е тъждествено на правилно прилагане на закона в аспекта на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, какъвто смисъл влага касаторът в съдържанието на посочения законов текст. Неправилното прилагане на закона е основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на решението до касационен контрол.
По същите съображения касационно обжалване не може да се допусне и във връзка с последната част на изложението, означена като „чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съществува материално правен въпрос, който е от значение за развитието на правото”, в която без да посочва конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е анализирал фактите по делото и е развил съждения за наличие на хипотезата на чл.83, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 240/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не е доказано извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 195 от 28.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 240/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :