О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 22.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1353/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Национална агенция за приходите – [населено място], и Министерство на труда и социалната политика – [населено място], срещу въззивно решение № 8 от 18.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 210/2015 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 16 от 20.02.2015 г. по т. д. № 129/2014 г. на Русенски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Национална агенция за приходите, подпомагана в процеса от Министерство на труда и социалната политика, против [фирма] иск за съществуване на частно държавно вземане, установено с акт № 67/26.09.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 5328/17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 8403/2013 г., за сумите 16 512 евро, 599 евро и 266 евро, представляващи недължимо платени суми по бюджетни пера съответно 3.1.1. „Строителни материали”, 5.1. „Публикации” и 5.5. „Конференции и семинари” от одобрения бюджет на проект по договор от 28.02.2008 г. за безвъзмездна финансова помощ.
В касационните жалби се излагат идентични оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се правят искания за неговата отмяна и за уважаване на отхвърления от въззивната инстанция иск по чл.422, ал.1 ГПК. Касаторите поддържат, че въззивният съд е основал решението си за отхвърляне на иска на необосновани и незаконосъобразни изводи за спазване на правилата на ПМС № 55/2007 /отм./ при избора на изпълнител по бюджетни пера 3.1.1., 5.1. и 5.5. и е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил и не се е произнесъл по доводите във въззивните им жалби за нарушения на приложимата процедура за избор на изпълнител, изключващи признаването на разходите за изпълнение на проекта по спорните три пера.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Национална агенция за приходите обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът Министерство на труда и социалната политика аргументира искането си за достъп до касационен контрол с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационните жалби по съображения в писмен отговор от 08.04.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предметът на касационно обжалване е съобразен с диспозитива на въззивното решение, поради което възражението на ответника за недопустимост на жалбите поради съдържащо се в тях искане Върховният касационен съд да се произнесе свръх петитум като признае за съществуващо вземане в размер над заявения с исковата молба, е неоснователно.
За да потвърди решението на Русенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Национална агенция за приходите против [фирма] иск за съществуване на парично вземане на държавата, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.7 ГПК, за сумите 16 512 евро, 599 евро и 266 евро /част от вземане с общ размер 35 368.54 евро – главница, и 5 572.76 евро – наказателна лихва, установено с влязъл в сила акт за частно държавно вземане № 67/26.09.2013 г./, Великотърновски апелативен съд е приел, че в качеството на бенефициент по сключен с Министерство на труда и социалната политика договор от 28.02.2008 г. за безвъзмездна финансова помощ за финансиране на проект „Създаване на заетост в Русенски регион чрез основаване на работилница за заякчаване на стомана и желязо” ответникът [фирма] реално е извършил и отчел разходи по бюджетни пера 3.1.1. „Строителни материали”, 5.1. „Публикации” и 5.5. „Конференции и семинари” в размер съответно на 16 512 евро, 599 евро и 266 евро, които неправилно не са признати от възложителя по договора и са включени в акта за установяване на частно държавно вземане. В зависимост от преценката за доказаност на разходите въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че държавата няма изискуемо вземане към ответника за възстановяване на спорните суми и че искът по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение до размер на тези суми е неоснователен.
За неоснователни са счетени доводите във въззивните жалби на ищеца Национална агенция за приходите и на подпомагащата страна Министерство на труда и социалната политика, че разходите по трите бюджетни пера не следва да бъдат признавани поради допуснати от ответника пропуски при изготвяне на отчетните документи и при провеждане на процедурите за договаряне по реда на ЗОП и ПМС № 55/2007 г. /отм./. Относно разходите за строителни материали въззивният съд се е позовал на чл.7 от договора за безвъзмездна помощ, с който е уговорено възлагането на поръчки на подизпълнители да се извършва съгласно ПМС № 55/2007 г. по правилата за тръжни процедури, съдържащи се в приложение ІV към договора, като договори под 200 000 лв. ще се възлагат чрез преговори, без публикуване на покана за участие, при което бенефициентът ще договаря с трима избрани от него доставчици. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел за установено, че ищецът е изпълнил предвидената в договора процедура като е стартирал процедурата с т. нар. пояснителен документ по чл.15, ал.1, съдържащ цялата необходима информация за параметрите на поръчката, избрал е подизпълнител сред участвалите в преговорите трима кандидати на база най-ниската предложена цена и е сключил договор с избрания изпълнител, от когото впоследствие е закупил строителните материали, чиято стойност – 16 512 евро, е поискал да му бъде възстановена с представения на възложителя финансов отчет. По отношение на разходите по бюджетно перо 5.1. „Публикации” – 599 евро, е направен извод, че представените по делото доказателства – договор от 27.05.2009 г. за отпечатване на публикация и 2 бр. публикации във вестниците „Утро” и „Бряг”, доказват спазването на изискванията на договора и на ПМС № 55/2007 г. като предпоставка за признаване на разходите от възложителя. За разходите по 5.5. „Конференции и семинари” – 266 евро, са изложени съображения, че с представените списъци на участници, фактури и снимков материал ответникът е доказал провеждането на две пресконференции, оповестени предварително във вестник „Бряг”, с което са изпълнени условията на договора за признаване на разходите. Изразено е становище, че тъй като към момента на провежадне на пресконференциите не е било задължително участниците в тях да посочват адрес, телефон и имейл за контакти, липсата на данни в тази насока не е основание за непризнаване на разходите.
По допускане на касационното обжалване :
Касаторът Национална агенция за приходите е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос – въпросът за задължението на въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото, така и всички доводи на страните , които имат значение за решението на правния спор, в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл.290 ГПК на ВКС. Значението на поставения въпрос за изхода на делото е обяснено с необсъждането от страна на въззивния съд на доводите във въззивните жалби за допуснати от ответника нарушения при изпълнение на тръжните процедури по трите бюджетни пера, довело до необоснован и незаконосъобразeн извод в решението за изпълнение на изискванията на ПМС № 55/2007 г. /отм./ като предпоставка за признаване на спорните разходи.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивната инстанция да обсъди доказателствата и доводите на страните, които имат значение за разрешаването на правния спор, е значим за всяко дело, но не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за изхода на конкретното дело. От мотивите към обжалваното решение е видно, че въззивният съд е извършил преценка за съответствие на проведените тръжни процедури с договора и с ПМС № 55/2007 г. /отм./ и след самостоятелен анализ на фактите и доказателствата по делото е приел, че тези изисквания са спазени. Поставеният в изложението въпрос произтича от несъгласието на касатора с крайните изводи, до които е достигнал въззивният съд в резултат на преценката на доказателствата и на приложимата нормативна уредба. Според задължителните указания и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, в т. ч. и за обсъждане на събраните по делото доказателства, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК; Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Съобразявайки мотивите към обжалваното решение във връзка с цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението въпрос е от значение за правилността на решението и конкретно – за законосъобразното формиране на решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, поради което същият не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Доколкото мотивите към решението съдържат изводи за спазване на изискванията на договора и на ПМС № 55/2007 г. /отм./ при провеждане на тръжните процедури, не е налице и твърдяното от касатора противоречие на решението със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и чл.235, ал.2 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване във връзка с касационната жалба на Национална агенция за приходите.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Министерство на труда и социалната политика е формулирал следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, за които бланкетно твърди, че са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото : „Какъв е обхватът на допустимото произнасяне по въпроси, които са повдигнати пред съда; Необосноваността на първоинстанционното решение поради вътрешна противоречивост в мотивите ограничава ли правото на защита на ищеца; В случай, че съгласно разпоредбите на действащия нормативен акт не е задължително провеждането на по-тежък вид възлагане, но бенефициентът е избрал да проведе по-тежката процедура, необходимо ли е той да спази правилата, предвидени за избрания от него ред за възлагане, или е достатъчно да бъдат съобразени правилата за лекия вид възлагане”.
Първият въпрос е зададен хипотетично и неговият отговор – досежно правомощията на въззивната инстанция, се съдържа в разпоредбата на чл.269 ГПК. Така, както е поставен, въпросът не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Д. на касатора, че „непроизнасяне по искане, което е заявено, обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение”, е продиктуван от погрешно разбиране на смисъла на чл.269 ГПК и на последиците от неговото нарушаване и не насочва към вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Необосноваността е порок, който води до неправилност на съдебното решение и е основание за неговото въззивно, респ. касационно обжалване. Първоинстанционното решение не е предмет на касационна проверка, поради което въпросът дали неговата необоснованост ограничава правото на защита на ищеца е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос е поставен с оглед твърдението на касатора, че при провеждане на избраната от ответника – бенефициент тръжна процедура „са допуснати грешки, водещи до сериозното й опорочаване”. Въпросът е относим към правилното формиране на изводите на въззивния съд, че тръжните процедури във връзка с разходите за строителни материали, публикации и конференции са проведени при спазване на изискванията на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на приложимите разпоредби на ПМС № 55/2007 г. /отм./. Евентуалната необоснованост или незаконосъобразност на тези изводи може да бъде преценявана само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване, но не предпоставя допускане на въззивното решение до касационен контрол – в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, решението по т. д. № 210/2015 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване и по повод на касационната жалба, подадена от подпомагащата страна Министерство на труда и социалната политика.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани и доказани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 18.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 210/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :