2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София, 02.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 514/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], срещу определение № 549 от 07.12.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 699/2017 г. на Апелативен съд – П.. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 1205 от 16.10.2017 г. по т. д. № 689/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която е освободен постоянният синдик на [фирма] /н./.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на определението не е съобразена процесуалната уредба на последиците от спиране на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.5 ТЗ и произтичащата от закона невъзможност в открито и неприключило производство по несъстоятелност да няма назначен синдик. Навежда и аргументи, че доколкото съдът по несъстоятелност е освободил синдика на непредвидено в закона основание, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт, изводът на въззивния съд за недопустимост да се обжалва определението за освобождаване на синдика извън случаите на чл.657, ал.2 ТЗ е незаконосъобразен.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от освободения синдик на [фирма] /н./ – Е. Н. П., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 1205 от 16.10.2017 г. по т. д. № 689/2010 г. Окръжен съд – Стара Загора е спрял производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ на основание чл.632, ал.5 ТЗ и е освободил синдика на дружеството Е. Н. П.. Спирането на производството по несъстоятелност е мотивирано с липсата на налично имущество и на парични средства за покриване на необходимите разноски, а освобождаването на синдика – с невъзможността синдикът да продължи да осъществява функциите си при спряно производство по несъстоятелност и с липсата на парични средства за издръжка на производството. Определението е постановено по повод искане на синдика Е. Н., обективирано в представен по делото доклад от 11.10.2017 г.
За да остави без разглеждане частната жалба на Национална агенция за приходите срещу частта от определението на Окръжен съд – Стара Загора, с която е освободен синдикът Е. П., Апелативен съд – П. се е позовал на разпоредбата на чл.657, ал.4, т.2 ТЗ и е приел, че на обжалване подлежи само определението за освобождаване на синдика на основание чл.657, ал.2 ТЗ – поради виновно негово поведение. Като е съобразил, че в конкретния случай освобождаването не е обусловено от прилагане на разпоредбата на чл.657, ал.2 ТЗ, съдът е направил извод, че частната жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество. За пълнота на изложението въззивният съд е изложил и мотиви относно възможността синдикът да бъде освободен по изрично негово желание в случай, че производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл.632, ал.5 ТЗ.
Определението е правилно.
Обжалването на определението, с което съдът по несъстоятелност се произнася по освобождаването на синдик в производството по несъстоятелност, е предмет на специална правна уредба в чл.657, ал.2 – ал.6 ТЗ. Съгласно чл.657, ал.4 ТЗ, на обжалване пред апелативния съд подлежат само две категории определения – определението, с което съдът по несъстоятелност уважава искане за освобождаване на синдика на основание чл.657, ал.2 ТЗ /ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника/, и определението, с което съдът по несъстоятелност оставя без уважение искане за освобождаване на синдика в случаите по ал.1, т.1 – т.6 на чл.657 ТЗ. За определението на апелативния съд, с което се потвърждава определение на съда по несъстоятелност за освобождаване на синдика на основанието по чл.657, ал.2 ТЗ, в чл.657, ал.5 ТЗ е предвидена възможност да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. Във всички други случаи, извън изчерпателно уредените в чл.657, ал.4 и ал.5 ТЗ, определението за освобождаване или за отказ да се освободи синдика, не подлежи на обжалване и не може да бъде предмет на инстанционен контрол.
С подадената пред Апелативен съд – П. частна жалба е обжалвано определение на Окръжен съд – Стара Загора, действащ като съд по несъстоятелността на [фирма] /н./, с което синдикът на дружеството е освободен по негово искане като последица от спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 ТЗ. Предвид основанието, на което е постановено освобождаването, определението не попада сред изчерпателно изброените в чл.657, ал.4 ТЗ определения, за които законодателят е предвидил възможност за обжалване пред съответния апелативен съд. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната жалба, която правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че определението на съда по несъстоятелност подлежи на обжалване поради процесуалната му недопустимост, обусловена от освобождаването на синдика на основание, което не е предвидено в закона. С разпоредбата на чл.657, ал.4 ТЗ законодателят е уредил изрично подлежащите на обжалване пред апелативния съд определения, с които съдът по несъстоятелност се произнася по освобождаване на синдика. Изричният текст на разпоредбата изключва възможността за обжалване на определения, които не отговарят на изчерпателно посочените в него критерии, дори те да са недопустими или неправилни.
Доводите на частния жалбоподател срещу допълнителните съображения на Апелативен съд – П., с които е мотивирана принципната възможност за освобождаване на синдика в случай на спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 ТЗ, не следва да се обсъждат, тъй като тези съображения нямат значение за правилността на обжалваното определение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 549 от 07.12.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 699/2017 г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 1205 от 16.10.2017 г. по т. д. № 689/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта за освобождаване на Е. Н. П. като постоянен синдик на [фирма] /н./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :