О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 17.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3215/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. Г. М. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място], против въззивно определение № 1475 от 02.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 907/2015 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 16.12.2014 г. по ч. гр. д. № 924/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането на О. Г. М. във връзка със спор за подсъдност по изпратено на СИС при Районен съд [населено място] изпълнително дело № 72/2010 г. на СИС при Районен съд [населено място].
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради наряшения на закона и се прави искане за неговата отмяна.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното определение съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Благоевградски окръжен съд в решения по в. ч. гр. д. № 179/2011 г., в. ч. гр. д. № 985/2011 г., в. ч. гр. д. № 14/2009 г. и др.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. В мотивите към обжалваното определение е прието, че първоинстанционното определение няма характер на определение по чл.122 ГПК, което според задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на обжалване. Предвид така изразеното становище следва да се приеме, че въззивното определение е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и подлежи на касационно обжалване при посочените в чл.274, ал.3 ГПК предпоставки.
За да потвърди определението на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането на О. М. в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място] за разрешаване на спор за подсъдност относно изпълнително дело № 72/2010 г., изпратено от СИС при Районен съд [населено място], Софийски апелативен съд е приел, че искането е процесуално недопустимо, тъй като възникналите между съдебни изпълнители спорове за местна компетентност по смисъла на чл.427 ГПК не съставляват спорове за подсъдност по смисъла на чл.122 ГПК и спрямо тях не намират приложение правилата на процесуалния закон, уреждащи разрешаването на спорове за подсъдност между съдилища. Въззивният съд е изложил съображения, че систематичното, граматическото и функционалното тълкуване на разпоредбите на чл.118 – чл.123 ГПК, които се намират в Част ІІ на Гражданския процесуален кодекс „Исков процес”, изключват правото на съда да решава спорове за подсъдност между органи на изпълнителното производство и уреждат компетентност за разрешаване само на спорове между съдилища в рамките на исковия процес. Посочил е също, че е недопустимо прилагане по аналогия на закона за цял правен институт, както и приложение по аналогия на процесуалноправни разпоредби, каквито са разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно подсъдността в исковия процес.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е навел твърдение, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, но не е посочил кой е този въпрос. Принципът за диспозитивното начало и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение изключват възможността значимият за изхода на делото правен въпрос да бъде формулиран служебно от касационната инстанция или да бъде изведен от нея въз основа на съдържащите се в касационната жалба твърдения и доводи за неправилност на обжалвания въззивен акт. Поради необосноваване на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол, без да се обсъжда поддържаното от жалбоподателя противоречие на определението с посочената в изложението съдебна практика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1475 от 02.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 907/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :