О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 25.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2897/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. П. Т. – Ж. и Б. А. Т. – двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 73 от 12.02.2014 г., постановено по т. д. № 1371/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 626 от 26.11.2012 г. по т. д. № 156/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваните пред въззивната инстанция части, с които по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че С. П. Т. – Ж. и Б. А. Т. дължат солидарно на [фирма] сумата 92 000 лв. – главница по договор за кредит № 1433/01.11.2007 г., анекс № 1-1433/14.11.2008 г., анекс № 2-1433/27.10.2009 г., анекс № 3-1433/29.10.2010 г., анекс № 4-1433/11.11.2010 г., анекс № 501433/24.02.2011 г. и анекс № 6-1433/30.03.2011 г., сумата 6 733.53 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.11.2010 г. – 07.06.2011 г., сумата 766.67 лв. – административна такса по чл.4, ал.2 от договора за кредит за периода 31.12.2010 г. – 07.06.2011 г., ведно със законната лихва от 08.06.2011 г. до окончателното плащане, и разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 10330/2011 г. на Пловдивски районен съд, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца [фирма] в размер на 2 345 лв.
В касационните жалби се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторите навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно предпоставките и момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и валидното им задължаване като поръчители/солидарни длъжници по договора за кредит. Излагат доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото и на фактите, релевантни за момента на настъпване на предсрочната изискуемост и за началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, с изтичането на който са освободени от отговорност като поръчители по кредита.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по съображения в писмени отговори от 10.06.2014 г. и 23.06.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жали са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивски апелативен съд е направил извод, че в полза на ищеца [фирма] съществува парично вземане, обективирано в издадената в производството по ч. гр. д. 0 10330/2011 г. на Пловдивски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, към ответниците С. П. Ж. и Б. А. Т. в качеството им на солидарни длъжници по договор за банков кредит № 1433/02.11.2007 г., сключен с кредитополучателя [фирма]. Вземането е формирано като сбор от останалата непогасена главница по кредита – 92 000 лв., и начислените лихви и такси, като действителният му размер е определен въз основа на заключенията на назначената от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза.
След анализ на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че по силата на сключени с банката – ищец договори за поръчителство ответниците са се съгласили първоначално да отговарят като поръчители за задълженията на кредитополучателя [фирма] съобразно условията и сроковете, уговорени в договора за кредит и всички анекси към него; че впоследствие е подписан анекс № 4/11.11.2010 г. към договора за кредит, с който ответниците са поели задължение да отговарят солидарно при условията на чл.121 – чл.123 ЗЗД, наред с кредитополучателя, за изпълнението на всички негови задължения по договора и анексите към него до окончателното им погасяване, като е уговорено при неплащане на дължими суми /главница, лихви, такси и др./ банката да има право да насочи изпълнение и да събере вземанията си както от кредитополучателя – длъжник, така и от всеки от солидарните длъжници; че на 24.02.2011 г. между банката, кредитополучателя и солидарните длъжници е подписан анекс № 5 към договора за кредит, с който страните са се съгласили, че към 24.02.2011 г. кредитополучателят има просрочени задължения към банката в размер на 3 574.90 лв., и са уговорили отлагане на плащането на задълженията до 28.02.2011 г.; че на 30.03.2011 г. е подписан нов анекс № 6, с който страните са установили наличието на просрочени задължения на кредитополучателя в размер на 4 333.57 лв. и са уговорили отлагане на срока за плащане до 31.03.2011 г.; че до 14.04.2011 г. просрочените задължения не са погасени нито от кредитополучателя, нито от солидарните длъжници, с оглед на което на същата дата банката – ищец е изпратила уведомление до кредитополучателя и до солидарните длъжници за допуснатото просрочие, поканила ги е да изпълнят задълженията, ведно с натрупаните наказателни лихви, в срок от 7 работни дни и ги е уведомила, че в случай на неплащане обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичане на срока; че предупреждението за обявяване на предсрочната изискуемост е отправено в съответствие с клаузата на чл.19 от договора за кредит, предвиждаща като условие за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита неплащането на падежа на каквато и да е дължима сума по кредита; че изпратеното от банката уведомление с предупреждение за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено надлежно на кредитополучателя и на солидарните длъжници съобразно Общите условия към договора за кредит, които са приети от солидарните длъжници без възражения; че поради неплащане на дължимите суми до изтичане на определения в уведомлението срок на 18.05.2011 г. кредитът е станал предсрочно изискуем, което е послужило като основание банката да депозира на 08.06.2011 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземанията си към кредитополучателя и двамата солидарно отговорни длъжници. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е направил правния извод, че поради наличие на непогасени на падежа задължения на кредитополучателя банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, считано от 18.05.2011 г., поради което има вземане към ответниците – физически лица в качеството им на солидарни длъжници за непогасения остатък от главницата по кредита, ведно с начислените лихви и такси към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на ответниците С. Ж. и Б. Т., че не следва да отговарят за неизпълнените задължения на кредитополучателя, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично с факта на просрочие на дължимите към 24.02.2011 г. суми, откогато е започнал да тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността им като поръчители и този срок е изтекъл преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Относно предсрочната изискуемост съдът е посочил, че тя не е настъпила с факта и в момента на неплащане на дължимите към 24.02.2011 г. суми, доколкото просрочието на задълженията по кредита е визирано в чл.19 от договора като предпоставка, пораждаща право за банката – кредитор да прецени дали да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си, което право в случая е упражнено едва на 14.04.2011 г. По отношение на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД съдът е посочил, че броен от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 18.05.2011 г., същият не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и отделно от това е без значение за основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК срещу ответниците – физически лица. Така изразеното становище е мотивирано със съображения, че от момента на подписване на анекс № 4/11.11.2010 г., с който е договорено встъпването им като солидарни длъжници при условията на чл.121 – чл.123 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя [фирма], двамата ответници са изгубили качеството си на поръчители и оттогава отговарят като солидарни длъжници, наред с кредитополучателя, за всички задължения по кредита до пълното му и окончателно погасяване. Аргумент в същата насока е изведен от заявлението по чл.417 ГПК и от допълнителната искова молба по чл.422, ал.1 ГПК, с които ищецът е изявил воля да ангажира отговорността на ответниците – физически лица като солидарни длъжници по силата на анекс № 4/11.11.2010 г., а не като поръчители, съобразно първоначално сключените с тях договори за поръчителство. В зависимост от извода, че ответниците са задължени за непогасените суми по кредита на лично основание в качеството на солидарни длъжници, въззивният съд е приел, че те не са ползват от привилегията на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и че дори този срок да е изтекъл преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, правото на банката да търси от тях изпълнение на задълженията по кредита не е преклудирано.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение; Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които се отнасят до правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК; Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката С. П. Т. – Ж. е обосновала приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че по п.1 – п.6 от касационната жалба, съответно „основание за ангажиране на отговорността на поръчителите; нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение; процедурата за издаване на изпълнителен лист против Б. Т. е опорочена, тъй като не са представени задължителните според изискванията на закона документи, удостоверяващи вземане срещу поръчителя; нищожен договор за поръчителство; решението на съда не отразява правното положение между страните в момента на приключване на устните състезания; новирането на първоначално договорените условия не отговаря на предписаните от закона форми и не са вписвани тези промени по отношение на обезпечението в АВ”, въпросите са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС в цитирани и приложени решения по чл.290 ГПК, определения по чл.288 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК. Изложението не съдържа нито един конкретно формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и не позволява уточняване на въпроса от касационната инстанция, а предполага служебното му извеждане от твърдените в касационната жалба факти и обстоятелства, с които са аргументирани оплакванията на касаторката за неправилност на въззивното решение. С оглед указанията в цитираното тълкувателно решение служебното формулиране на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от съда е недопустимо и след като такъв въпрос не е посочен от обжалващата страна, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, без да се обсъжда представената с изложението многобройна съдебна практика.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че касационно обжалване на решението не би могло да се допусне във връзка с оплакванията в т.1 – т.4 от касационната жалба и сочената във връзка с тях съдебна практика. Оплакванията по т.1 от жалбата са насочени към оспорване на изводите на въззивния съд относно момента на настъпване на предсрочната изисукемост на кредита и началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, които нямат решаващо значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, уважаването на които е обвързано от преценката, че касаторката отговаря за задълженията по договора за кредит като солидарен длъжник по смисъла на чл.121 – чл.123 ЗЗД, а не като поръчител с привилегията по чл.147, ал.1 ЗЗД. Другите оплаквания по т.2 – т.4 от жалбата касаят изводите на въззивния съд за основателност на иска спрямо другия ответник и солидарен длъжник – Б. Т.. По аргумент от разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, отричаща възможността за предявяване на чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, касаторката С. Т. не е легитимирана да иска допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното решение поради пороци на решението, засягащи правната сфера на другия ответник в процеса. Доводите по п.5 и п.6 от жалбата за открито производство по несъстоятелност на кредитополучателя по договора за кредит и за новиране на кредитните задължения са поставени за пръв път в касационното производство и дори да са въведени като правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, не биха били релевантни за достъпа до касационно обжалване.
Правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не са формулирани и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на Б. А. Т.. Съдържанието на изложението се изчерпва с твърдения и доводи, че първоинстанционният съд е следвало да следи служебно за предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок по отношение на солидарните длъжници – поръчители на кредитополучателя [фирма]; че съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на 6 месеца; че от фактите и доказателствата по делото се установява настъпване на изискуемостта на кредита към 30.10.2010 г., от когато е започнал да тече 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, с изтичането на който е погасена отговорността на поръчителите и същите не отговарят за задълженията на кредитополучателя, съгласно трайната съдебна практика по чл.290 ГПК; че до изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД не е предявен иск срещу длъжника като условие за ангажиране на отговорността на поръчителите; че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита не е обусловена от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и от уведомяване на длъжниците по него; че в практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК е прието, че договорната клауза за автоматична предсрочна изискуемост на банков кредит е действителна и че автоматичната предсрочна изискуемост настъпва по право, без да е необходимо изрично волеизявление на банката. Структурирано по този начин, изложението изисква формулиране на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК от съда, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че с изложението са поставени въпроси за отговорността на поръчителите, настъпването на предсрочната изискуемост по договор за кредит, началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и последиците от неговото изтичане, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като разрешаването на тези въпроси не е обусловило правните изводи на съда по предмета на спора. Произнасянето на въззивния съд по предявения срещу касатора установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е мотивирано с решаващия извод, че касаторът не е поръчител, а солидарен длъжник по договора за кредит, и на това основание е задължен към банката – ищец за непогасените задължения на кредитополучателя. При така възприетото разрешение въпросите за отговорността на поръчителите и за срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, в рамките на който те отговарят за задълженията на длъжника, нямат значение за изхода на делото, което изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване по повод на тях. Що се отнася до цитираната в изложението съдебна практика по въпроса за настъпването на т. нар. автоматична предсрочна изискуемост по договор за банков кредит, същата не е актуална след приемане на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според указанията в т.18 от тълкувателното решение, настъпването на предсрочна изискуемост във всички случаи предпоставя длъжникът да е уведомен за обявяването й от кредитора, в каквато насока са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 137/2013 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 12.02.2014 г., постановено по т. д. № 1371/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :