О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
С.,09.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2964/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 956 от 18.05.2014 г., постановено по т. д. № 2385/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 31 от 13.03.2013 г. по т. д. № 436/2012 г. на Видински окръжен съд, с което по предявен от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е обявен за нищожен сключеният между страните договор от 02.09.2011 г. с предмет „Резитба на корони и клони на дърветата по пътищата от общинската пътна мрежа на [община]”, като сключен в противоречие със Закона за обществените поръчки и с Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ – чл.2, ал.1, т.2, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ищеца [община].
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че изводът на въззивния съд за нищожност на договора е изграден в противоречие с материалния закон и без да се изследват в съвкупност събраните по делото доказателства, установяващи приемане на извършената в изпълнение на договора работа от кмета на [община] и издаване на фактура за дължимото възнаграждение. Според касатора, приемането на работата и издаването на фактура за възнаграждението лишават възложителя от правен интерес да иска установяване по съдебен ред на недействителността на договора.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че „процесното решение е взето в противоречие с константната практика на съдилищата по абсолютно идентични казуси досежно чл.280, ал.1, т.2 ГПК”. С изложението са представени решение от 05.05.1999 г. по В. № 57/98 г., решение № 231/26.06.2008 г. по т. д. № 41/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 1243/07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/96 г. на ВКС, V г. о., решение № 12.12.2007 г. по В. № 59/2007 г. и решение от 06.11.1998 г. по М. № 23/1998 г.
Ответникът по касация [община] – [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 24.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Видински окръжен съд, с което е уважен предявеният от [община] против [фирма] установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че сключеният на 02.09.2011 г. между ищеца като възложител и ответника като изпълнител договор за извършване на резитба на клони и корони на дървета по пътищата от общинската пътна мрежа на [община] срещу възнаграждение в размер на 60 000 лв. е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за обществените поръчки и на приложимата към спорното правоотношение Наредба за възлагане на малки обществени поръчки в сила от 01.10.2004 г., отм. ДВ бр.17/28.02.2011 г.
Въззивният съд е посочил, че с оглед на неговата стойност – 60 000 лв., договорът е следвало да бъде сключен след провеждане на процедура по малка обществена поръчка, съобразно нормата на чл.1, ал.2, т.3 от цитираната наредба, дефинираща като малки обществени поръчки тези за услуги, чиято стойност е по-малка или равна на 110 000 лв. Предвид безспорния по делото факт, че за процесния договор не е провеждана процедура по възлагане на малка обществена поръчка, съдът е направил извод, че договорът е сключен в противоречие с разпоредбите на приложимия подзаконов нормативен акт и на това основание е нищожен.
В съобразителната част на решението съдът е развил и съображения, че дори стойността на договора да бъде определена съобразно възнаграждението, уговорено за четирите отделни задания от предмета му – по 15 000 лв., а не съобразно общата стойност от 60 000 лв., нищожността не може да бъде преодоляна, тъй като не са доказани обстоятелства от кръга на визираните в чл.2, ал.1, т.2 и чл.2, ал.2, т.2 от Наредбата, допускащи изключение от правилото за провеждане на процедура по възлагане на малка обществена поръчка.
В хода на делото ответникът [фирма] е поддържал възражение, че ищецът няма правен интерес от съдебно установяване на нищожността на договора, тъй като е приел изпълнението на възложените с него работи и е издал фактура за част от уговореното възнаграждение. Възражението е счетено за неоснователно от решаващия състав на Софийски апелативен съд с аргумент, че правният интерес е дефинитивно обусловен от установяването със сила на пресъдено нещо на липсата на валидно поето с нищожния договор задължение и от произтичащата от чл.34 ЗЗД двустранна реституция на насрещните престации.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора; В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на противоречие на въззивното решение с константната съдебна практика, но не е посочил кой е правният въпрос, от чието разрешаване е обусловен изхода на делото във въззивното производство. Съдържанието на изложението се изчерпва с цитиране на съдебни и арбитражни решения, което насочва към отсъствие на поставен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съобразно указанията в посоченото съдебно решение.
За изчерпателност на мотивите следва да се отбележи, че от представените с изложението съдебни актове като съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК може да се преценява единствено решение № 1243/07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/96 г. на ВКС, V г. о. Практиката в това решение обаче е неотносима към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, тъй като касае договора за изработка на ишлеме и предпоставките за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ГПК. Решение № 231/26.06.2008 г. по т. д. № 41/2007 г. на Пловдивски окръжен съд не съдържа отбелязване за влизане в сила и предвид указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се разглежда като източник на съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В т.3 от същото тълкувателно решение е разяснено, че практиката на арбитражните съдилища не се включва в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед на което не се налага обсъждане на приложените към изложението арбитражни решения.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2385/203 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 956 от 18.05.2014 г., постановено по т. д. № 2385/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :