4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
София, 23.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 116/2012 година
Производството е по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Предявен е иск от [фирма] – [населено място], за отмяна на арбитражно решение, постановено на 30.09.2011 г. от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата /АС при БТПП/ по в. а. д. № 287/2010 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 50 305.20 лв., представляваща разходи за отстраняване на недостатък – образуване на покрива на луфт между ивицата от поликарбонат и ЛТ ламарина, по договор за строително – монтажни работи от 19.08.2004 г., ведно със законната лихва от 01.06.2010 г. до окончателното плащане
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България, тъй като е постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало като основен принцип на правопорядъка. Нарушението е обосновано с твърдения, че арбитражният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск и се е произнесъл по незаявена претенция за заплащане на разходи за поправка на извършени работи във връзка с предмета на договора, вместо по действително предявения иск с правно основание чл.265 във вр. с чл.264, ал.2, изр. последно ЗЗД за възстановяване на разходи, заплатени от ищеца заради фактическия отказ на ответника да поправи извършената работа. Като излага подробни доводи по съществото на разрешения с арбитражното решение правен спор, ищецът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС при БТПП за разглеждане на иска на предявеното основание – чл.265 във вр. с чл.264, ал.2, изр. последно ЗЗД.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва иска по съображения в писмен отговор. Изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като чрез формално позоваване на основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА ищецът цели недопустимо пререшаване на спора от Върховния касационен съд. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема следното :
Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, броен от датата на връчване на арбитражното решение на ищеца – 18.10.2011 г.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Производството пред АС при БТПП е образувано по предявен от [фирма] /сега Е./ против [фирма] иск за сумата 51 805.20 лв., претендирана като стойност на заплатени поправки по повод некачествено изпълнени от ответника строително – монтажни работи по договор от 19.08.2004 г. Искът е основан на твърдения, че търсената сума е заплатена от ищеца – възложител на трето лице за поправяне на възникнали в гаранционния срок по договора повреди по улуците и покрива на сградата, които ответникът – изпълнител е отказал да отстрани.
С постановеното на 30.09.2011 г. решение АС при БТПП е уважил частично иска за сумата 1 500 лв. и го е отхвърлил като неоснователен за разликата до 51 805.20 лв., т. е. за сумата 50 305.20 лв., съответстваща на стойността на разходите за поправяне на един от твърдените недостатъци – образуване на покрива на луфт между ивицата от поликарбонат и ЛТ ламарина. За да отхвърли иска, решаващият арбитражен орган е приел, че съществуването на недостатъка е установено от доказателствата по делото, но тъй като той е констатиран след приемане на възложената с договора работа и не е съобщен от възложителя на изпълнителя, ответникът не следва да носи отговорност за заплащане на разходите за поправянето му нито по силата на договора, нито по силата на закона. Изложил е съображения, че с оглед явния характер на недостатъка и момента на неговото констатиране разпоредбата на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД не може да намери приложение и да подкрепи основателността на исковата претенция. Отхвърлянето на иска е мотивирано още с несъответствието между предвидения в констативния протокол способ за поправяне на недостатъка и уговорените с третото лице разноски за неговото отстраняване, чието възстановяване се търси от ищеца.
Основанието, на което се иска отмяна на арбитражното решение, е чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА – противоречие на решението с обществения ред в Република България. В последователната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА общественият ред се свързва със съдържащите се в Конституцията и в законите на Република България свръхповелителни правни норми, които уреждат основополагащите принципи на правопорядъка в държавата – принципите за законност, за справедлив процес, за равенство и защита на страните в процеса, за дирене на обективната истина и др. Накърняването на някой от изброените принципи при разглеждане на арбитражното дело или при постановяване на арбитражното решение води до несъвместимост на решението с обществени ред и съставлява основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА за неговата отмяна по реда на чл.48 ЗМТА.
В конкретния случай ищецът е обосновал несъвместимостта на арбитражното решение с обществения ред с нарушение на принципа на диспозитивното начало при разрешаване на въведения в арбитражното производство правен спор. Нарушението на диспозитивното начало е отъждествено с неправилното – според ищеца, квалифициране на исковата претенция от арбитражния съд, довело до разглеждане на непредявен иск, респ. до неразглеждане на действително предявения иск за осъждане на ответника да заплати исковата сума на основание чл.265 във вр. с чл.264, ал.2, изр. последно ЗЗД. Определянето на правната квалификация на иска е част от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по прилагане на материалния закон. Неправилната правна квалификация рефлектира върху правилността на арбитражното решение, която обаче не подлежи на ревизиране от Върховния касационен съд в производството по чл.48 ЗМТА. Аргумент за това се съдържа в самия текст на чл.47 ЗМТА, който посочва изрично и изчерпателно основанията за отмяна на арбитражно решение, до проверката на които се свежда правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд в производството по чл.48 ЗМТА. Произнасянето по непредявен иск има за последица постановяване на недопустимо решение, но с оглед изчерпателната уредба на основанията по чл.47 ЗМТА недопустимостта не може да бъде преодоляна по реда на чл.48 във вр. с чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА. Съпоставянето на исковата молба със съдържанието на арбитражното решение сочи категорично, че исковата претенция е разгледана така, както е заявена от ищеца. Преценката, че ответникът – изпълнител не следва да носи отговорност за поправянето на некачествено извършената работа по договора от 19.08.2004 г. поради явния характер на констатирания недостатък и пропуска за съобщаването му на ищеца – възложител, е относима към правилното формиране на решаващата воля на арбитражния орган по съществото на спора, а не към пределите на сезиране със спора. Произнасянето в решението, макар и неизгодно за ищеца, по никакъв начин не влиза в противоречие с действащия в Република България обществен ред и не налага отмяна на решението на основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Предвид изложеното, искът за отмяна на постановеното от АС при БТПП решение по в. а. д. № 287/2010 г. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството по чл.48 ЗМТА. Разноските са поискани своевременно с отговора на исковата молба, а извършването им е доказано с договор за правна защита и съдействие от 05.04.2012 г., от който е видно, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лв. В съдебно заседание на 24.10.2012 г. пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав намира възражението за основателно, тъй като размерът на уговореното и платено възнаграждение е прекомерен спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималния размер от 3 276 лв., изчислен по правилата на чл.9, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 във вр. с § 2 оо Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], м. „Нова махала” № 46, против [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.”Б”, ап.2, иск за отмяна на основание чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА на арбитражно решение, постановено на 30.09.2011 г. от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата /АС при БТПП/ по в. а. д. № 287/2010 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 50 305.20 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2010 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3 276 лв. /три хиляди двеста седемдесет и шест лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :