3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София,29.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 742/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 987 от 27.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 294/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото определение е отменено определение № 1562 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 3691/2010 г. на Районен съд – Благоевград и на основание чл.415, ал.2 ГПК са обезсилени издадените по същото дело заповед № 3005/13.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. Хашилик.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона – чл.415, ал.2 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпросът за предпоставките, които формират съдържанието на фактическия състав по чл.415, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба В. Хашилик – гражданин на У., е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК чрез процесуалния си представител по делото. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по ч. гр. д. № 3691/2010 г. е образувано пред Районен съд – Благоевград по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК /запис на заповед/ срещу В. Хашилик за сумата 40 000 лв. Заявлението е уважено и е разпоредено издаване на заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен лист.
След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът В. Хашилик е сезирал Районен съд – Благоевград с молба вх. № 396/18.01.2012 г., с която е поискал съдът да обезсили заповедта поради непредставяне на доказателства от заявителя за предявен в срока по чл.422 ГПК установителен иск за съществуване на вземането. С определение № 1562 от 21.02.2012 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, след като е приел, че не са налице предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК. Определението е обжалвано от В. Хашилик с частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград. Въззивният съд е реализиран съдебен контрол върху правилността на определението и е постановил неговата отмяна, а наред с това и обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като данните по делото обосновават предположение за процесуалната му недопустимост.
Постановеното от Окръжен съд – Благоевград определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Определенията на съда, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред по-горен по степен съд, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Всички други определения, които не покриват изискванията на чл.274, ал.1 ГПК, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и ревизирането на правилността им е възможно единствено по повод обжалване на съдебния акт, с който спорът се разрешава по същество или с който се слага край на производството по делото.
Обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е правомощие на съда, пред който е висящо заповедното производство. Заповедният съд следи служебно за настъпването на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК и ако констатира тяхното наличие, обезсилва заповедта за изпълнение, без да е нужно да бъде сезиран за целта с искане от длъжника. Процесуалният закон не предвижда право за длъжника в заповедното производство да прави искане пред съда за обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК, а като последица от това не урежда изрично и ред за обжалване на определението, с което така направеното искане се оставя без уважение. За разлика от определението за обезсилване на заповедта, определението, с което заповедният съд отказва да приложи разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК, не въздейства по никакъв начин върху развитието на заповедното производство и няма преграждащ ефект върху неговия по-нататъшен ход.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че определението, с което Районен съд – Благоевград е оставил без уважение молбата на длъжника В. Хашилик за обезсилване на издадената в полза на [фирма] заповед по чл.417 ГПК, не попада сред подлежащите на самостоятелен инстанционен контрол въззивни определения по чл.274, ал.1 ГПК. Поради необжалваемостта на определението подадената от длъжника частна жалба е процесуално недопустима и въззивният съд е следвало да я остави без разглеждане като прекрати образуваното във връзка с нея недопустимо въззивно производство. Вместо да констатира недопустимостта на жалбата, Окръжен съд – Благоевград я е разгледал по същество и е обезсилил заповедта за изпълнение, без да има правомощия да приложи неблагоприятните последици по чл.415, ал.2 ГПК. Произнасяйки се по съществото на недопустимата частна жалба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено.
С оглед обезсилването на обжалваното определение не следва да се обсъждат релевираните в частната жалба доводи за неговата неправилност.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 987 от 27.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 294/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по същото дело, образувано по недопустима частна жалба на В. Хашилик срещу определение № 1562 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 3691/2010 г. на Районен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :