О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
[населено място] ,06.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесет и първи октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 810 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „ И. – И. П. „ против определение № 8485 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 5895 / 2012 год. , с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд , 118 състав , постановено на 21.01.2012 год. по гр.д.№ 53 700 / 2011 год. , с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл.410 ГПК , по заявлението на настоящия жалбоподател против длъжник [фирма]. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, считайки че наведените в заявлението обстоятелства обосновават вземане, обективирано по основание и размер, а евентуален спор относно неговата ликвидност и изискуемост би бил предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК , само в случай че длъжникът упражни процесуалното си право на възражение по чл.414 ГПК .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав на второ търговско отделение съобрази следното :
В подаденото заявление по чл.410 ал.1 т.1 ГПК , заявителят „ ЕТ „ И. – И. П. „ , относно обстоятелства на които се основава искането му , съгласно чл. 410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК , в т.9 б.”в” на формуляра сочи договор № 206 / 17.06.2011 год. , по който заявителят има качеството на изпълнител, а длъжника – на възложител и на основание който са фактурирани вземания на изпълнителя към възложителя за транспортни услуги , описани в приложение към договора , за месеците юли и август 2011 год. , а в т. 12 – вземане от извършена транспортна услуга / трансфери и екскурзии / , по определен от възложителя маршрут , описани в приложението към договора и за които е издадена фактура № 109 / 12.09.2011 година . Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че вземането не е достатъчно индивидуализирано , тъй като същото е формирано като сбор от няколко вземания / трансфери и екскурзии / без достатъчна индивидуализация по пера / за какъв трансфер, съответно екскурзия, по какъв маршрут и пр. / .
Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. вр. с ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – относим към правните изводи на въззивния съд и формирал решаващите му изводи за потвърждаване първоинстанционния отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение . По въпроса относно редовността на заявлението от външна страна , като абсолютна процесуална предпоставка за уважаването му , съгласно чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал. 1 т.4 от ГПК, и за правомощията на съда в заповедното производство при нередовност на заявлението от външна страна , е налице богата , актуална и непротиворечива съдебна практика – определения по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, съгласно която , с посочените в т.9 и т.12 на формуляра за издаване на заповедта обстоятелства заявителят следва да обоснове еднозначно и непротиворечиво правното основание на вземането си , както и неговата изискуемост , „ като изложи всички фактически обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането си „ / опр. № 2 / 08.01.2009 год. по ч.т.д.№ 311 / 2008 год. на ІІ т.о. , опр.№ 117 / 06.03.2009 год. по ч.т.д.№ 53 / 2009 год. на І т.о. , опр . № 483 / 30.12.2008 год. по ч.т..д. № 438 / 2008 год. на ІІ т.о. , опр.№ 137 / 05.03.2009 год. по ч.т.д.№ 503 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. / . Посочените обстоятелства не предоставят възможност да се установи еднозначно правното основание на претенцията – по договор за превоз , договор за туристическа услуга с характеристиките на договор за поръчка , респ. конкретен предмет на възлагане или дори договор за наем на транспортно средство . Безспорна и непротиворечива е и съдебната практика по въпроса за неприложимостта на чл. 129 ал.2 вр. с ал.3 вр. с чл.101 ГПК в заповедното производство / отстраняване недостатъци на заявлението с указване от съда / , в който смисъл са : опр.№ 600 / 14.10.2009 год. по ч.т.д. № 392 / 2009 год. на ІІ т.о. , опр.№ 431 / 09.12.2008 год. по ч.т.д.№ 414 / 2008 год. на ІІ т.о. , опр. № 134 / 18.03.2009 год. по ч.т.д.№ 120 / 2009 год. на І т.о. , опр.№ 30 / 16.01.2009 год. по ч.т.д.№ 361 / 2008 год. на І т.о., опр. № 49 / 20.01.2011 год. по ч.т.д.№ 705 / 2010 год. на І т.о. на ВКС и др. .
С оглед гореизложеното , второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8485 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 5895 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :