4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София,10.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 689/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 60 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 778/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1229 от 10.11.2011 г. по т. д. № 1409/2011 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] в открито производство по несъстоятелност е определена датата 21.09.2010 г.
К. моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което за начална дата на неплатежоспособността да се определи 30.06.2011 г. Поддържа оплакване, че въззивният съд е обвързал проявлението на неплатежоспособността с датата 21.09.2010 г., без да съобрази установените чрез писмените доказателства и заключенията на съдебно – счетоводните експертизи обстоятелства, че до средата на следващата 2011 г. дружеството е развивало дейност при високи коефициенти на финансова автономност и е плащало на кредиторите си. Навежда довод, че в противоречие с разпоредбата на чл.608 ТЗ началната дата на неплатежоспособност е определена към падежа на непогасеното вземане на кредитора [фирма] – молител в производството по чл.625 и сл. ТЗ, а не спрямо момента, в който в резултат на трайно влошаване на финансово – икономическото му състояние дружеството е изпаднало в невъзможност да обслужва задълженията си към всички свои кредитори.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен въпросът за началната дата на неплатежоспособност на длъжника и обстоятелствата, в зависимост от които тя се определя. К. обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като твърди, че поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което представя решение № 242/07.12.2009 г. по в. т. д. № 565/2009 г. на Варненски апелативен съд и решение № 82/30.11.2010 г. по т. д. № 249/2010 г. на Бургаски апелативен. Бланкетно се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] е определена датата 21.09.2010 г., Варненски апелативен съд е приел, че посочената дата съвпада не само с падежа на непогасеното изискуемо задължение на длъжника към молителя [фирма] по фактура № [ЕГН]/21.09.2010 г., но и с момента, в който в резултат на обективно влошаване на финансово – икономическото състояние на длъжника е настъпила окончателно трайната неспособност на последния да обслужва задълженията си към останалите кредитори. Въззивният съд е мотивирал извода си със заключенията на съдебно – счетоводната експертиза, от които е установено, че дружеството – длъжник има множество непогасени задължения към банки и доставчици, най – старите от които датират от 2008 г.; че през 2009 г. – 2010 г. са натрупани нови задължения, които също са останали непогасени, като от втората половина на 2010 г. е допуснато неизпълнение и по разчетните отношения с бюджета; че тенденцията към влошаване на икономическото състояние на длъжника е започнала още от 2009 г. и е намерила израз в постепенното понижаване на показателя за обща ликвидност със стойности съответно 0.8058 към 31.12.2009 г., 0.7331 към 31.12.2010 г. и 0.5852 към 31.07.2011 г.; че към 31.07.2011 г. проявилата се в края на 2010 г. неплатежоспособност е трансформирана в свръхзадълженост в резултат на превишение на общата стойност на всички непогасени краткосрочни и дългосрочни задължения спрямо общата стойност на краткотрайните и дълготрайни активи. С оглед на така установените обстоятелства съдът е счел за неоснователен довода на жалбоподателя, че не е бил неплатежоспособен към 21.09.2010 г., тъй като е притежавал дълготрайни материални активи на значителна стойност, достатъчни за посрещане на краткотрайните му задължения. Изложени са съображения, че притежанието на дълготрайни материални активи не изключва състоянието на неплатежоспособност, което се свързва с неспособността на търговеца да посреща текущите си задължения с наличните бързоликвидни активи. За неоснователен е счетен и доводът за отсъствие на неплатежоспособност към 21.09.2010 г., предвид извършените след тази дата плащания към кредитори. Въззивният състав е преценил, че плащанията са инцидентни и частични и по аргумент от чл.608, ал.3 ТЗ не могат да опровергаят обективно проявилата се към 21.09.2010 г. неплатежоспособност.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за началната дата на неплатежоспособност на касатора – длъжник попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не е осъществена допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е обосновано искането за достъп до касационен контрол.
Представените с изложението съдебни решения на Варненски апелативен съд и Бургаски апелативен съд не съдържат отбелязване да са влезли в сила. Поради това и съобразно указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тези решения не могат да се разглеждат като източник на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че противоречията в практиката на съдилищата при разрешаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособност и определянето й в производството по несъстоятелност са преодолени със създадената по реда на чл.290 във вр. с чл.291 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ. С постановените при действието на чл.290 ГПК решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл в смисъл, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи чрез изследване на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника и на показателите за финансова автономност, ликвидност и ефективност, съпоставени с момента, в който длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите; проявлението на неплатежоспособността към точно определен момент във времето /начална дата на неплатежоспособност/ не трябва да се отъждествява само с момента на спиране на плащанията, а е необходимо да се извърши преценка дали и доколко спирането на плащанията е последица от влошаване на икономическото състояние на длъжника и от настъпилата трайна невъзможност за последния да погасява задълженията си към кредиторите по чл.608 ТЗ. Възприетите от задължителната практика разрешения са съобразени от въззивния съд, който е определил началната дата на неплатежоспособност на касатора – длъжник след анализ на общото му финансово – икономическото състояние за периода 2009 г. – 2011 г. и в резултат на извода, че неплащането на падежа – 21.09.2010 г., на изискуемото парично задължение към кредитора [фирма] съвпада с момента, в който е настъпила трайната неспособност на длъжника да обслужва задълженията си към бюджета и към кредиторите по търговски сделки, чието проявление е започнало още от 2009 г. Съответствието на така приетия извод с доказателствата по делото и със закона е от значение за правилността на обжалваното решение и не може да бъде ревизирано в производството по чл.288 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От значение за изхода на производството по чл.288 ГПК е обстоятелството, че решаващите правни изводи на въззивния съд за началната дата на неплатежоспособност кореспондират с формираната в тази насока задължителна практика на ВКС, което не позволява допускане на обжалваното решение до касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се обсъжда не само поради бланкетното му заявяване, а и поради факта, че при наличие на задължителна практика по релевантния за изхода на делото правен въпрос касационното разглеждане на делото няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 778/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :