4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 778/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 213 от 19.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2012 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е отменено определение от 27.04.2012 г. по гр. д. № 875/2011 г. на Районен съд – Своге и е допуснато обезпечение при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – парична гаранция в размер на 1 600 лв., на предявения от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 16 826.37 лв. по фактури № 240/17.11.2010 г., № 242/10.12.2010 г. и № 245/10.01.2011 г. чрез налагане на запор върху вземания на ответника по сметки в банки, посочени в определението.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на обезпечителна нужда е незаконосъобразен и не кореспондира с данните по делото. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил безспорния по делото факт, че едноличен собственик на капитала на дружеството – ответник е [община], което предполага разпореждането с имуществото на дружеството да се извършва по решение на общинския съвет и по този начин изключва необходимостта от обезпечаване на иска като гаранция за удовлетворяване на установяваното по съдебен ред парично вземане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите : „1. Какъв следва да бъде характерът на затруднението за осъществяване на правата по решението, за да се обоснове обезпечителна нужда; 2. Как се извършва разпореждане с имущество, включено в капитала на търговско дружество – лечебно заведение със сто процента общинско имущество.”. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че първият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката в определение № 443 от 11.03.2010 г. по ч. гр. д. № 167/2010 г. на Софийски апелативен съд и определение от 19.07.1999 г. по ч. гр. д. № 454/99 г. на Софийски градски съд, а вторият – в противоречие с практиката в решение № Ф14 от 15.03.1994 г. по ф. д. № 88/93 г. на Софийски градски съд. Бланкетно е релевирал и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.396, ал.2 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.2 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да отмени определението на Районен съд – Своге и да допусне обезпечение на предявения по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 16 826.37 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, Софийски окръжен съд е приел, че искът е процесуално допустим и че са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.2 ГПК за обезпечаването му. След преценка на представените на този етап от развитието на исковия процес писмени доказателства е направен извод, че доказателствата не са достатъчно убедителни, за да подкрепят основателността на иска, поради което обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивният съд не е възприел мотивите на първата инстанция за неоснователност на искането за допускане на обезпечение поради отсъствие на обезпечителна нужда за ищеца. Изложил е съображения, че паричният характер на иска изначално предполага нужда да бъде обезпечен чрез посочената в молбата за обезпечение обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на ответника. Позовал се е на принципната възможност във всеки момент от развитието на делото ответникът да се разпореди с имуществото си, предназначено да послужи за удовлетворяване на спорното вземане, и по този начин да осуети реализирането на вземането. Посочил е също, че доколкото нямат сигурен характер и предварително установен размер, получаваните по линия на НЗОК финансови средства не гарантират надеждността на икономическото състояние на ответника – длъжник и не опровергават нуждата от обезпечаване на иска.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първият поставен в изложението въпрос – какъв трябва да е характерът на затрудненията за осъществяване на правата по бъдещото решение, за да сочат на обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1, изр.1 ГПК, е значим за делото, но сам по себе си не е обуславящ за изхода на обезпечителното производство. Преди всичко мотивите към определението не съдържат изричен отговор на посочения въпрос, поради което не може да се приеме, че преценката на характера и степента на предполагаемите затруднения, които ищецът би претърпял без обезпечаване на иска, е била водеща при допускане на поисканото обезпечение. За да признае обезпечителната нужда за съществуваща, въззивният съд е съобразил множество конкретни и специфични за делото обстоятелства – предмет на спора, размер на претендираното парично вземане, риск от осуетяване на възможността за удовлетворяване на вземането и др., съвкупното проявление на които е обусловило извода, че ако не бъде допуснато обезпечението, ищецът ще бъде затруднен да реализира установяваното с иска вземане. Правилността на така формирания извод не подлежи на проверка по повод допускане на касационното обжалване и дори същият да е необоснован и незаконосъобразен, както твърди частният жалбоподател, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС това не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че въпросът има обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не са доказани допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В представените с изложението определения на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд въпросът за обезпечителната нужда е разрешен в зависимост от специфичните за всяко от делата факти, а разликата във фактите по правило изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която предполага различно приложение на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, респ. чл.310, ал.1 ГПК /отм./, спрямо идентични случаи. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Независимо от това следва да се отбележи, че основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, която урежда обезпечителната нужда като предпоставка за допускане на обезпечение, е достатъчно ясна и по приложението й е създадена многобройна и непротиворечива практика на ВКС. В същата е възприето становището, че преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото; при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. В аналогичен смисъл се е произнесъл и въззивният съд при постановяване на обжалваното определение, поради което не се налага допускане на определението до касационен контрол.
Извън приложното поле на касационното обжалване е вторият формулиран в изложението въпрос относно реда за разпореждане с имущество на търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е община. Поставеният въпрос не е обсъждан от въззивния съд при формиране на решаващите му изводи за наличие на предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на исканото обезпечение. По тази причина въпросът не може да бъде подведен под изискването на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъждат както представеното във връзка с него решение по ф. д. № 88/93 г. на Софийски градски съд, така и твърдяната негова значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 213 от 19.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :