5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София,17.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 219/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. К. П. от [населено място] срещу решение № 266 от 21.10.2011 г., постановено по гр. д. № 597/2011 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 457 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1044/2010 г. на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. П. против [фирма] иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за учредяване на право на строеж, сключен между страните на 25.02.2005 г. във формата на нотариален акт № 118 от 25.02.2005 г., том І, рег. № 1838, дело № 99/2005 г. на нотариус К. Войнска с рег. № 352.
Касаторката моли за отмяна на обжалваното решение като излага касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. Навежда оплаквания за необоснованост на изводите в решението, че договорът по нотариален акт № 118/25.02.2005 г. не е нищожен поради липса на съгласие и че сключването му няма връзка с договор за строителство от 25.02.2005 г. Поддържа, че отричането на предпоставките на чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора е резултат от неправилна преценка на фактите и на доказателствата по делото, подкрепящи по несъмнен начин твърденията в исковата молба за виновно неизпълнение на задълженията на ответника за построяване на уговорените в договора обекти. Позовава се и на нарушения на материалния закон – чл.81 ЗЗД, чл.89 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, при формиране на изводите за обективен характер на причините, довели до забавяне на строителството, и последиците от забавата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. П. срещу [фирма] за разваляне на сключения във формата на нотариален акт № 118/25.02.2005 г. договор, наименован „договор за покупко – продажба”, Хасковски окръжен съд е приел, че не са осъществени релевираните в исковата молба основания, от които ищцата е извела потестативното си право по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, а именно – виновно неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения и едностранно разваляне на договор за строителство от 25.02.2005 г., по повод на който е сключен договорът по нотариален акт № 118/2005 г.
Въззивният съд е приел, че с договора, чието разваляне се иска, ответникът е поел две задължения, за изпълнението на които не е уговорен срок – да учреди на ищцата право на строеж за построяване на апартамент, гараж и задгаражна стая в бъдеща сграда и да построи посочените обекти. По отношение на първото задължение е направен извод, че същото е изпълнено със сключения на 13.11.2008 г. договор във формата на нотариален акт № 177, дело № 1065/2008 г. на нотариус К. В., с който ответникът е учредил на ищцата право на строеж за изграждане на индивидуализираните в нотариалния акт обекти. За безспорен е счетен фактът на неизпълнение на второто задължение – построяване на обектите, но след анализ на доказателствата по делото е формиран извод, че неизпълнението се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на ответника – изпълнител. Като обективни причини са квалифицирани възникналите административни пречки за приемане и прилагане на улична регулация в района на строителството, съставляваща необходимо условие за одобряване на плановете за изграждане на сградата и за започване на строителните работи. На базата на доказателствата решаващият въззивен състав е преценил, че ответникът е положил дължимата грижа и добросъвестно е извършвал действия за преодоляване на създадените административни пречки, но въпреки това не е успял да ги отстрани и да построи обектите до изтичане на срока, определен с отправената от ищцата покана. С мотив, че невъзможността за изпълнение на поетото договорно задължение има временен характер и е преодолима, въззивният състав е отказал да възприеме алтернативният довод на ищцата за разваляне на договора по право на основание чл.89 ЗЗД.
След като е анализирал договора за строителство от 25.02.2005 г. и договора по нотариален акт № 118/25.02.2005 г., въззивният съд е достигнал до извод, че първият договор не е основание за сключване на втория. С оглед на това е приел, че развалянето на договора за строителство не съставлява основание по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на другия договор.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните два въпроса : „Налице ли е хипотезата на чл.81 ЗЗД /както Х. е приел на стр.5 от обжалваното решение/, при условие, че според самия съд причината за обективната невъзможност на длъжника да изпълни е липсата на одобрен и приет план за улична регулация, но тази липса безспорно е била налице още към датата на подписване на договора, чието разваляне се претендира; След като съдът е отхвърлил предявения иск на основание чл.81 ЗЗД, приемайки явно, че чл.87 ЗЗД е неприложим, не е ли допуснал съществено процесуално нарушение като не е квалифицирал установените от него фактически обстоятелства от гледна точка на хипотезата на чл.89 ЗЗД за развалянето на договора по право, респ. за възстановяването на престираното на отпаднало основание.”. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са обуславящи за формиране на решаващата правна воля на въззивния съд по предмета на спора, а са относими изцяло към правилността на обжалваното решение. Правилността на решението не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, поради което неправилното – според касаторката, разрешаване на посочените „въпроси” не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. В този смисъл са и изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между специфичните за допускане на касационното обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, които Върховният касационен съд преценява в производството по чл.288 ГПК, и основанията по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване, които подлежат на проверка единствено в производството по чл.290 ГПК при условие, че се допусне касационно обжалване.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да се допусне и поради недоказаността на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Касаторката е аргументирала основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС в определение № 276/07.05.2009 г. по т. д. № 68/2009 г. на І т. о. и определение № 645/03.05.2011 по гр. д. № 1248/2010 г. на ІV г. о. Определенията са постановени по реда на чл.288 ГПК и според разясненията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото не разрешават по същество правни въпроси от значение за изхода на спора. Д. за противоречие на решението с практиката в решение № 1384/29.12.2008 г. по гр. д. № 4740/2007 г. на ВКС, ІV г. о., насочва към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решението е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. и има характер на казуална, а не на задължителна съдебна практика. Разгледано в аспекта на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, цитираното решение не би могло да послужи като повод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по причина, че съдържащите се в него изводи за разваляне по право /чл.89 ЗЗД/ на предварителен договор за продажба на земеделски земи поради обективна невъзможност за изпълнение на поетото от продавача задължение за прехвърляне на собствеността са обусловени от специфичните за конкретното дело факти, които не са тъждествени с фактите, релевантни за разрешения с въззивното решение правен спор.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на второто поддържано основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, чието касационно разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. Касаторката е навела основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на 14 въпроса, без да изложи каквито и да било съображения в какво се изразява значението на всеки от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното маркиране на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е равнозначно на надлежно заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не поражда задължение за касационната инстанция да се обсъжда наличието му. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че нито един от поставените 14 въпроса не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за формиране на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Въпросите по п.1 – п.5 съставляват касационни доводи за процесуални нарушения при преценката на фактите и доказателствата, свързани със забавянето на строителството; Въпросите по п.6 – п.9 приповтарят оплакванията от касационната жалба за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд по повод на конкретни действия и бездействия на ответника; Въпросите по п.10 – п.14 представляват оплаквания за нарушения на материалния закон /чл.81 и чл.89 ЗЗД/ при формиране на изводите, че неизпълнението на поетото от ответника задължение за построяване на уговорените обекти не може да се квалифицира като виновно и да послужи като основание за разваляне на договора, тъй като се дължи на обективни пречки с временен и преодолим характер, които обаче не попадат в хипотезата на чл.89 ЗЗД и не водят до разваляне на договора по право. Естеството на въпросите сочи, че те имат значение за правилността на въззивното решение, но не са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 21.10.2011 г., постановено по гр. д. № 597/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :