О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, II т.о. в закрито заседание на шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков ч.т.д. № 3147 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Т. Б. чрез адв. К. Б., срещу Определение № 652 от 30.09.2015г., постановено по гр. д. № 505/2015г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното е потвърдено Определение № 2882 от 07.08.2015г., постановено по гр.д. № 2286/2015г. на Варненски окръжен съд, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не са отчетени спецификите на предявената искова претенция, която намира своето основание в пряко приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз и в частност тази на чл. 4 § 3 от Д.. В изложението по чл. 274, ал.3 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуален въпрос от значение за изхода на делото: „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 § 3 от Д., от който зависи и определянето на местно компетентния съд- специалният ред ЗОДОВ /с правила за определяне на подсъдността в чл.7 от ЗОДОВ/ или общият исков ред за реализиране на деликтна отговорност по Закона за задълженията и договорите /с правила за определяне на подсъдността в чл. 115 ГПК и чл. 108 ГПК/?” Според него този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, именно с т.3 на ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, както и с Определение № 269 от 08.05.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1867/2015г. на ВКС, III ГО.
Прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправния процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, като вместо това делото бъде изпратено за разглеждане от съда по мястото на седалището на ответния държавен орган?”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд , въззивният е приел, че претенцията на ищеца произтича от непозволено увреждане и съобразно този обективен критерий искът може да бъде предявен и по местоизвършването на деянието съгласно чл. 115 ГПК. Но предвид факта, че ответниците са юридически лица – Върховен административен съд и Национална агенция по приходите, и двете със седалище [населено място], въззивната инстанция е приела, че местната подсъдност на иска следва да бъде определена съгласно императивната разпоредба на чл. 108, ал.1 ГПК и че компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.
Поставеният от частния жалбоподател в изложението по чл. 274, ал.3 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос, е релевантен и е от значение за изхода на делото.
С Разпореждане от 27.11.2015г. на председателите на ВКС и ВАС е образувано т.д. № 2/2015г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което включва следните два въпроса: 1. Кой е компетентният съд , който следва да разгледа исковата молба с правно основание чл.4 пар.3 от Д., с което се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС? И 2. Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на исковата претенция с правно основание чл.4 пар.3 от Д.?
Поставените в Разпореждането от 27.11.2015г. въпроси за приемане на тълкувателно постановление са аналогични с въпроса, поставен в частната касационна жалба. Поради това на основание чл.292 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, имащ задължителен за съдилищата характер. Имайки предвид предстоящото произнасяне на двете върховни инстанции по въпросите, посочени в т.д. № 2/2015г., направеното искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС на този етап се явява безпредметно и преждевременно.
С оглед т.2 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по ч. т. дело № 3147/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, до приключване на производството по тълк. дело № 2/2015 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: