Определение №914 от 19.10.2012 по ч.пр. дело №712/712 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
[населено място] ,19.10.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 712 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл.първо вр. с ал.2 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. против определение № 2322 / 20.07.2012 год. на Пловдивски окръжен съд , Гражданска колегия, 10 състав , постановено по ч.гр.д.№ 1149 / 2012 год. , с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната против определение на Пловдивски районен съд , ХІІ състав от 05.03.2012 год. по гр.д.№ 14 982 / 2010 год. , с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство , поради неподведомственост на спора на съд , с оглед сключена между страните арбитражна клауза , съдържаща се в Общи условия – неразделна част към договор за финансов лизинг между Н. К., в качеството на лизингополучател и [фирма] – лизингодател. Жалбоподателят оспорва правилността на определението излагайки мотиви и цитирайки практика ,неотносими към спора, тъй като касаят обжалваемост на определения , свързани със спорове за подсъдност – чл.121 ГПК , а не за неподведомственост на спора – чл.15 ГПК .
Постъпило е становище , с характер на присъединяване към частната жалба на Н. К. , от П. Д. , чрез назначения й особен представител адв.В. И. – С. . Спрямо тази страна въззивният съд , с определение № 1931 / 19.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1149/ 2012 год. се е произнесъл идентично , пропускайки произнасяне по частната жалба на Н. К., единствено обусловило постановяване на атакуваното определение , като допълващо определение № 1931 / 19.06.2012 год. .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по жалбата .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , като въззивното определение е от кръга на обжалваемите , съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
По основателността на частната жалба Върховен касационен съд, второ търговско отделение съобрази следното :
За да постанови определенията / първоначално и допълващо / за оставяне частните жалби на Н. К. и П. Д. против определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение възражението им за неподведомственост на спора пред съд , основано на обвързваща страните по спора арбитражна клауза, въззивният съд е приел, че атакуваното определение не е от кръга по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК – не е преграждащо за развитието на производството пред съда , нито е от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК – тъй като обжалваемостта му не е специално предвидена в закона . Цитира в тази връзка т.5 на ТР №1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС .
Определението е неправилно .
ТР № 5 / 17.07.2001 год. – т.5 на ОСГК на ВКС ,макар безспорно приложимо в тази му част , предвид идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл.10 ГПК / отм./ , респ. чл.15 ГПК , в сила от 01.03.2008 год. , е неотносимо към случая , тъй като коментира касационната обжалваемост на въззивни определения по възражение за неподведомственост на спора , на основание чл.10 ГПК / отм./ , в хипотеза на уважено възражение и прекратяване производството пред съд . В случая, обаче , въззивният съд е отказал инстанционен контрол на първоинстанционно определение изрично предвиден от закона – чл.15 ал.2 от ГПК , като съдържанието на разпоредбата не визира обжалваемост само при уважаване на възражението за неподведомственост ,с оглед препятстване развитието на производството пред съд . Съгласно т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС вр. с чл.213 б.”б” ГПК / отм./ – текст аналогичен на чл.274 ал.1 т.2 ГПК , определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона подлежат на двуинстанционно обжалване. Следователно , обжалваното определение на Пловдивски районен съд е от категорията по чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл.15 ал.2 от ГПК и въззивният съд е дължал произнасяне по същество . / В този смисъл опр.№ 917 / 27.12.2010 год. по т.д.№ 997 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр. № 327 / 03.05.2011 год. по ч.т.д.№ 318 /2011 год. и др. / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1931 / 19.06.2012 год. и допълващото го определение № 2322 / 20.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 1149 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, ГК, 10 състав и ВРЪЩА делото за произнасяне по същество по частната жалба на Н. К. и П. Д. против определение на Пловдивски районен съд , ХІІ състав от 05.03.2012 год. по гр.д.№ 14 982 / 2010 година.
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top