О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
[населено място] ,22.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 428 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ал.1 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Софийски градски съд , ГК, ІV – В състав на 02.11.2011 год. по гр.д. № 4103 / 2011 год. решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 53 състав от 02.12.2010 год. по гр.д.№ 38417 / 2009 год., с което са уважени предявените в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ – за заплащане цената на продадени от ищеца на ответника бетонови разтвори , в размер на 13 416,53 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването й , в размер на 1 267,33 лева . К. обжалва решението като неправилно, предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъдени в съвкупност и прецизно доказателства , вкл. безкритично отношение към заключението на приетата счетоводна експертиза , довело на практика до липса на мотиви за отхвърляне възражението на ответника за погасяване на задължението му към ищеца. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът формулира хипотеза по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение по уважаване на исковете , въззивният съд е съобразил констатациите на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, макар изрично да не е коментирал изводите на същата относно спорния по делото въпрос : представените от ответника две квитанции към приходни касови ордери от 15.12.2008 год. и 16.12.2008 год. , с издател ищеца ,за суми от 5 000 евро и 5 100 евро , доказват ли погасяване на предявеното вземане или постъпилите суми , удостоверено със същите , са тези за които са издадени касови бонове от 15 и 19 декември 2008 год. , за извършени от ответника разплащания на други / извън процесните / задължения към ищеца , в размер на левовата равностойност на сумите в евро посочени в приходните квитанции , за което съдебно-счетоводната експертиза се е произнесла еднозначно – че се касае за едно и също плащане , удостоверено с различни документи .
В обосноваване на касационното обжалване [фирма] не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , отговорът на който да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда . Изложението преповтаря касационните основания за неправилност на въззивното решение , предвид съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,изразяващи се в несъобразяване и необсъжване в мотивите на решението на събраните по делото доказателства в цялост . К., обаче, не е формулирал процесуалноправен въпрос , относим към правните изводи на съда по тълкуването и прилагането на конкретна процесуална норма , която норма, предвид наведената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, да се явява непълна или неясна и като такава нуждаеща се от тълкуване , да е провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава , с оглед което и отговорът на процесуалноправния въпрос – еднозначен, а не неприложим извън конкретиката на спора – да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото , по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното , състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение , постановено от Софийски градски съд , ГК, ІV – В състав на 02.11.2011 год. , по гр.д. № 4103 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :