4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
[населено място] ,30.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 455 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. М. И. и С. Б. Д. , против постановеното от Великотърновски апелативен съд , Гражданско отделение , решение № 13 / 18.01.2012 год. по т.д. № 294 / 2011 год. , в частта , с която е потвърдено решение № 77 / 24.06.2011 год. по т.д.№ 238 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд , в обжалваната му пред въззивния съд част , с която първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.422 от ГПК , че съществува вземане на [фирма] към касаторите , в качеството им на солидарни длъжници, за сумата от 72 367,31 лв. по запис на заповед от 30.11.2009 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 05.11.2010 год. до окончателното й заплащане . Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . Считат , че съдът неправилно и в противоречие със задължителна за същия съдебна практика , не е съобразил, че кредиторът не доказва наличието на каузално правоотношение между себе си [фирма] , обезпечено с издадения в негова полза запис на заповед , авалиран от физическите лица – касатори , на основание който запис на заповед и по реда на чл.417 т. 9 от ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично вземане , обусловило исковото производство по чл.422 ГПК,предвид възражение на длъжниците по реда на чл.414 ГПК . Намират , че неправилно не е уважено възражението им , основано на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, както и това за материална подправка на записа на заповед, досежно падежа на задължението , както и че не са съобразени правните последици на сключената между страните спогодба – новиране ,по смисъла на чл.107 ЗЗД , на паричното задължение в такова за предаване на селскостопанска продукция .
Ответната страна – [фирма] – счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторите дори формално не са посочили, съответно не са и обосновали хипотеза по чл.280 ал.1 от ГПК, в която го претендират , по конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос . Цитираната и приложена към касационната жалба задължителна съдебна практика ответната страна намира неотносима към предмета на спора и решаващите мотиви на съда или непредпоставяща в съдържанието си противоречие с възприетото от същия по предмета на спора . Казуалната съдебна практика страната оспорва и като непридружена с доказателство за влизането й в сила .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Заповедното производство е приключило с издаването в полза на кредитора [фирма] , на заповед за изпълнение на парично задължение , основано на запис на заповед от 30.11.2009 год. , за сумата от 72 367,31 лв. , срещу длъжниците : [фирма] / издател /, чийто едноличен собственик и управител е И. М., както и срещу последния и С. Д., като авалирали записа на заповед . В производството по субективно съединените искове по чл.422 от ГПК, предявени предвид възражението на длъжниците И. М. и С. Д. по реда на чл.414 ГПК , кредиторът [фирма] е посочил наличие на каузално правоотношение с [фирма] , по договор за продажба на горива и семена, в обезпечаване вземанията си към дружеството по който е издаден процесния запис на заповед . Ответниците са противопоставили възражение за издаването му в обезпечение на договор за заем на парична сума , която реално не е получена от заемателя [фирма] ,но не са доказвали каузално правоотношение между [фирма] и [фирма] с правно основание чл. 240 ЗЗД . Противопоставили са погасяване правото на кредитора да претендира плащане по записа спрямо авалистите, на основание чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, тъй като искът срещу издателя – длъжник не е предявен в шестмесечния срок, считано от падежа , посочен в записа на заповед . Същевременно сочат, че при издаването на записа такъв падеж не е посочен, респ. е последващо дописан от друго лице , с оглед което и до подаване на касационната жалба твърдят недействителност на записа на заповед, а в касационната жалба свързват материалната подправка – с падеж „ на предявяване” , каквото предявяване кредиторът не е извършил . Позовали са се и на новиращия ефект на последващо сключена спогодба от 05.06.2010 год. , с която считат, че задължението спрямо [фирма] , признато в т .1 в размер от 78 522 лв. към датата на спогодбата , е преуредено в задължение за предаване на селскостопанска продукция, съответно индивидуализирана по количества и единична цена и с договорени срокове на частични доставки , с което / т.6 от спогодбата / са уредили изцяло търговските си отношения по издължаването на признатата в т.1 сума .
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че видимото изписване на дата на падежа в записа на заповед , с чужд , различен от този на издателя в останалата част на документа почерк , не обосновава извод за неговата недействителност, тъй като законът не съдържа изискване за саморъчно изписване на записа на заповед . Приел е за доказано от заключението на съдебно – икономическата експертиза и представените писмени доказателства, твърдяното от кредитора каузално правоотношение по договор за търговска продажба на горива и семена и обезпечителната функция на записа на заповед , в изпълнение задълженията на купувача – [фирма] по договора . Приел е неприложима към отговорността на авалиста разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД . По отношение представената спогодба се е позовал на неизпълнението на поетите от длъжника задължения по същата и на неуважено заявление за издаване заповед за изпълнение въз основа на нея , по реда на чл.417 т.3 ГПК , поради което задължението по каузалното правоотношение , „ стоящо зад спогодбата и абстрактната сделка „ , се явява изискуемо на основание последната . Правни последици на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД ,още повече в аспект на обезпеченията на новирания дълг, каквото е прието че съставлява записа на заповед, съдът не е коментирал .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Същите не са посочили дори формално хипотезата на чл.280 ал.1 от ГПК , за преценка на допълнителния селективен критерий за допускане на обжалването . Правомощие на настоящата инстанция , съгласно ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС , е единствено да конкретизира и уточни поставения въпрос , не и да замести касатора в това му задължение . От изложението могат най-общо да се изведат аспектите, в които правният въпрос би бил поставен , което не е равнозначно на формулиран ясен и точен такъв, обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Дори да би се споделило противното , относно изследване на каузалното правоотношение в производството по чл.422 ГПК , предвид обезпечителна функция на записа на заповед по отношение същото / един от ясно изводимите аспекти в изложението / , е налице трайна съдебна практика , с която и в съответствие с релевираните от кредитора доводи, респ. възражението на ответниците и разпределението на доказателствената тежест , съдебното решение е изцяло съобразено / реш. № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49 от 2010 год. І т.о. , реш.№ 102 / 25.07.2011 год. по т.д.№ 672 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш. № 121 / 04.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901 / 2009 год. на І т.о. , решение № 119 / 08.07.2011 год. по т.д.№ 1160/ 2010 год. на ІІ т.о. и др. /. По неприложимостта на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД при менителничното поръчителство / втори ясно изводим аспект / , предвид самостоятелността / неакцесорността / на последното спрямо главното задължение , е постановено задължително за въззивна инстанция решение , по реда на чл.290 ГПК – № 120 / 30.07.2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ТК , ІІ т.о. , с което въззивното решение също е съобразено . Дописаният реквизит на записа на заповед ответниците в изложението по чл.280 ал.1 ГПК противопоставят в аспект на изискуемост на вземането по ефекта „ на предявяване „ , а не с оглед недействителността на ценната книга , в който смисъл съдът единствено е изложил мотиви , в съответствие с процесуалната им позиция до предявяването на касационната жалба . Както и по отношение останалите пороци на въззивното решение , така и досежно противопоставената спогодба , касаторите не формулират правен въпрос, относим към решаващите изводи на съда , като дори не е изводим аспекта , в който същите я навеждат . Дали сключената спогодба има новиращ ефект в конкретния случай , вкл. с оглед различните твърдения на страните в процеса , относно връзката между каузалното и менителничното правоотношения , е въпрос преценим по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 / 18.01.2012 год. по т.д. № 294 / 2011 год. на Великотърновски Апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :