3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
[населено място] , 06.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на първи ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 798 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. К. против определение на Пернишки окръжен съд , постановено по в.гр.д.№ 501 / 2011 год. на 10.10.2011 год. , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на понесени разноски в производството по в.гр.д.№ 501 / 2011 год. на ПОС , на основание чл.248 ал.1 ГПК , образувано по нейна частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, инкорпорирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т. 2 ГПК от 16.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 5239 / 2010 год. на Пернишки районен съд . Жалбоподателката оспорва правилността на определението с довода, че няма вина за иницииране на въззивното производство, тъй като частната жалба с правно основание чл.419 ал.1 ГПК е подадена на същата дата – 09.03.2011 год. , на която е постановено определение за обезсилване заповедта за изпълнение , предвид издаването й по заявление срещу неправосубектна към момента на подаването му страна – Н. Б. С. , наследодател на жалбоподателката , починал преди предявяването на заявлението по чл.417 т.2 ГПК . Следователно същата не е могла да узнае за обезсилването преди подаването на заявлението . Жалбоподателката моли след отмяна на определението на ПОС на основание чл.248 ал.1 ГПК , да й бъдат присъдени понесените разноски от 222 лева .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Атакуваното определение подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК . Претендирано е допълване, по реда на чл.248 ал.1 ГПК, на прекратително определение на Пернишки окръжен съд , препятстващо развитието на производството пред същия по подадената от В. К. частна жалба , с правно основание чл. 419 ал.1 ГПК и като такова обжалваемо на касационна инстанция, на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК.Обжалваемостта на същото обуславя и обжалваемостта на определението по чл.248 ал.1 ГПК , на основание чл.248 ал.3 ГПК .
За да се произнесе по правилността на атакуваното определение по чл.248 ал.1 ГПК , настоящият състав съобрази следното :
Издадена е заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу длъжник – Н. Б. С., който не е бил жив към датата на подаване на заявлението . С оглед последното и по повод подадена от наследницата на Н. С. и настояща жалбоподателка – В. К. – молба от 07.03.2011 год. , за снабдяване с препис от така издадената заповед , Пернишки районен съд е постановил обезсилване на заповедта в тази й част / заповедта е постановена и срещу друго лице – солидарен длъжник / , с определение от 09.03.2011 год. по ч.гр.д. № 5239 / 2010 година . На същата дата – 09.03.2011 год. – В. К. е депозирала частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист срещу наследодателя й – Н. С. . Производството по частната жалба е прекратено , поради липса на правен интерес, с оглед междувременното обезсилване на заповедта , с определение от 10.10.2011 год. по гр.д.№ 501 / 2011 год. на Пернишки окръжен съд.Отказът за допълване на това определение с присъждане разноски на жалбоподателката за същото производство , на основание чл.248 ал.1 ГПК, е предмет на настоящата частна жалба .
Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено . Предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение спрямо неправосубектна към същия момент страна , обуславя недопустимост на постановения акт в цялост – заповедта за изпълнение на парично задължение и инкорпорираното в същото разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист . Независимо от междувременното обезсилване на заповедта , т.е. дори да не би било постановено такова преди произнасянето на въззивния съд по частната жалба на В. К. , за същата не съществува правен интерес от атакуване на постановеното разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предметът на това производство е ограничен до препятстване незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение , не и до заличаване правните последици от издаването й , постигнато чрез обезсилването на заповедта в цялост . Съгласно чл. 78 ал.1 ГПК , присъждането на разноски е обусловено от уважаване претенцията на страната , поради което правилно е отказано от Пернишки окръжен съд възстановяването на такива , с оглед изхода на производството по частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пернишки окръжен съд, постановено на 10.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 501 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :