О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
[населено място] ,19.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 690 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1611 / 19.05.2012 год. на Пловдивски окръжен съд , Гражданска колегия, въззивно отделение – 5 състав , постановено по в.гр.д.№ 309 / 2012 год. , с което по реда на чл.248 от ГПК и на основание чл.78 ал. 1 вр. с ал.5 ГПК са присъдени в полза на [фирма] разноски , понесени във въззивното производство . Жалбоподателят оспорва правилността на определението по съображения за необвързаност на съда , при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК , с трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно пар.2 от ДР на Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Цитира съдебна практика в този смисъл .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата като недопустима , на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.248 ал. 3 предл. второ ГПК , а при несподеляне довода за недопустимост – като неоснователна, по съображения че фактическата и правна сложност на делото предопределят размера на адвокатското възнаграждение и оспорването по чл.78 ал.5 от ГПК не предопределя задължително приложение на минималните размери на адвокатските възнаграждения , предвидени в Наредбата, като съдът при произнасянето си се е съобразил именно с нея .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд предвид следното : Производството е образувано по иск с цена 4038 лева . Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на обжалване въззивни решения по търговски спорове / какъвто безспорно е настоящия, на основание чл.286 ал.1 вр. с чл.1 ал. 2 т.1 ТЗ / цената на иска по които е под 10 000 лева . В. , в случая не е достигнат и законодателно определения праг за касационната обжалваемост на въззивни решения и по граждански спорове – 5 000 лв. .
Обжалваемостта на определението по чл.248 ГПК е изрично предвидена , но и изрично ограничена в закона до приложимата обжалваемост на решението , което допълва и което в случая е окончателно . Чл. 248 ал. 3 предл. второ от ГПК нормативно пресъздава направеното в т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК тълкуване относно обжалваемостта на определенията по чл.194 ал. 4 ГПК отм. / аналогичен на чл.248 ал.1 ГПК/ във връзка с чл.70 ГПК отм. . Приложението на принципа , че определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, подлежат на двуинстанционно обжалване, за определенията по чл.248 ал.1 ГПК е изрично предпоставено от обжалваемостта на решението , което допълват .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение № 1611 / 19.05.2012 год. по гр.д.№ 309 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд , въззивно отделение , 5 състав .
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :