5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
[населено място] ,06.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на първи ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 621 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 376 / 25.05.2012 год. на Ловешки окръжен съд , постановено по в.гр.д.№ 218 / 2012 год. , с което е потвърдено определение № 113 / 13.03.2012 год. на Троянски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. .Със същото е обезсилена заповед № 437 / 24.06.2010 год. за изпълнение на парично задължение, постановена на основание чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. и издаденият въз основа същата изпълнителен лист в полза на [фирма] против [фирма] , поради прекратяване производството по предявения от кредитора против длъжника иск с правно основание чл. 422 ГПК ,на основание чл.637 ал.2 ТЗ . Жалбоподателят навежда довод за недопустимост на определението за обезсилване на заповедта , като постановено по молба, изходяща от изпълнителния директор на [фирма] към момент / 07.03.2012 год./ към който длъжникът , в открито производство по несъстоятелност , е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си, съгласно чл.635 ал.2 ТЗ / решение от 23.11.2011 год. , вписано в търговския регистър на 25.11.2011 год. /. Жалбоподателят оспорва и правилността на определението, като счита, че само оттеглянето или отказа от иска по чл.422 ГПК , като изходящи от кредитора , съставляват десезиране на съда, предпоставящо обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение , както и непредявяването на иска по чл.422 ГПК, какъвто не е конкретния случай . Вземането му е потвърдено в производството по несъстоятелност от съда по несъстоятелността на [фирма] ,с утвърждаване списъка на приетите от синдика вземания . Жалбоподателят счита също , че интересът му от ползване изпълнителния лист , издаден въз основа на заповедта срещу длъжника, спрямо трето , реално задължено за вземането на [фирма] към [фирма] лице / по договорна ипотека / , на основание чл. 429 ал.3 ГПК , изключва обезсилването й , независимо от прекратяването на исковото производство , поради приемане вземането на кредитора в производството по несъстоятелност , позовавайки се и на чл.637 ал.6 т.3 от ТЗ . Представя изложение с обосноваване допускане на касационното обжалване в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взело становище по частната жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съставът на второ търговско отделение съобрази следното :
Производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК е прекратено, частично поради оттегляне на иска – за претендирана договорна лихва в размер на 152 189,82 лв. , вземането по която като погасено по давност не е прието в производството по несъстоятелност / в тази част жалбоподателят не оспорва обезсилването на заповедта за изпълнение / и частично , в останалата му част – за сумата от 2 941 418,95 лв. , на основание чл.637 ал.2 от ТЗ , предвид приемане вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на [фирма] .На основание прекратяването съдът по заповедното производство е обезсилил заповед № 437 / 24.06.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист , с определение № 113 / 13.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. на Троянски районен съд . Обезсилването е инициирано с молба на изпълнителния директор на [фирма] / в несъстоятелност / – вх.№ 1385 / 07.03.2012 год. . Въззивният съд се е позовал на служебно известното му , по повод предходно претендирано спиране на заповедното производство от [фирма] , производство по несъстоятелност на [фирма] , както и на публичността на Търговския регистър , предвид което изразил съображение , че и без изрично искане съдът по заповедното производство е бил задължен да се произнесе с оглед приемане вземанията на кредитора в производството по несъстоятелността и прекратяване на исковото производство , на основание чл.637 ал.2 ТЗ . Приел е , че с прекратяване производството по чл.422 от ГПК , вземането – предмет на заповедта за изпълнение е останало непотвърдено и че хипотезата следва да се приравни по правни последици на непредявен иск по чл.422 ГПК . Реалното обезпечаване на дълга на [фирма] ,с ипотека върху имущество на трето лице / впрочем твърдяно от кредитора като предходна собственост на дружеството, с учредена върху същото ипотека , последващо прехвърлено ведно с ипотечната тежест на третото лице / не е било предмет на разглеждане в заповедното производство .
К. формулира процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК , в аспект на интереса си от разпростиране субективните предели на изпълнителния лист , съгласно чл.429 ал.3 ГПК , и срещу трето лице, обезпечило изпълнението на задължението на длъжника със свое имущество / реално обезпечение / и доколко този интерес не е достатъчен , за да не би била обезсилена заповедта за изпълнение , като конкретната формулировка на въпроса е дали прекратяването на исковото производство по чл.422 ГПК , на основание чл.637 ал.2 от ТЗ следва да се приравни на последиците на непредявен иск по чл.422 ГПК , респ. десезиране на съда , аналогично на оттегляне или отказ от иска .
Възражението за вероятна недопустимост на въззивното определение, предвид недопустимост на първоинстанционното , с оглед произнасяне по молбата за обезсилване заповедта за изпълнение , като изходяща от орган на дружеството – изпълнителен директор , към момент към който се твърди лишено от правото на управление и разпореждане с имуществото си , на основание чл.635 ал.2 от ТЗ , е неоснователно . С разпоредбите на чл.635 ал.1 и ал.2 от ТЗ нито се изключва , нито се ограничава дееспособността на длъжника и той не губи процесуалната си дееспособност, като процесуалният ефект от ограничаване възможностите му не рефлектира в ограничаване извършването на правни действия / реш.№ 760 от 12.04.2005 год. по гр.д.№ 546 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС / . Още повече ,че в конкретния случай / сезиране с молба за обезсилване на заповедта за изпълнение / , не се касае за управление и разпореждане с права на дружеството – длъжник / чл.635 ал.2 ТЗ / , а за оповестяване на факти , които съдът и служебно би могъл да установи , с молба за осъществяване на действие, което съдът и служебно е задължен да извърши след съответна проверка , с оглед откритото и вече известно му производство по несъстоятелност на длъжника .
Възприет в конкретното си съдържание – относно последиците , по отношение на заповедта за изпълнение , на прекратяването на исковото производство по чл.422 ГПК, на основание чл.637 ал.2 ТЗ , макар и правен , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – относим към предмета на спора и обусловил правните изводи на съда в потвърждаване обезсилването на заповедта по чл.417 т.2 ГПК , въпросът не обуславя допускане на касационното обжалване , предвид необоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Жалбоподателят не е посочил коя разпоредба – непълна, противоречива или неясна , предпоставя необходимост от тълкуване и по която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава , в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото . Съдебната практика , постановена по реда на чл.290 ГПК и в частни производства – по реда на чл.274 ал.3 ГПК , непротиворечиво приема, че исковото производство по чл.422 ГПК е фаза от развитието на заповедното производство, с уважаване иска в която се стабилизират последиците на заповедта за изпълнение – същата влиза в сила , освен в случаите когато това е настъпило поради неупражнено право на възражение на длъжника по чл. 414 ГПК . Оспорената с възражение по чл.414 ГПК ,респ. след уважено възражение по чл.423 ГПК, заповед за изпълнение няма самостоятелно битие , вън и независимо от изхода на исковото производство и влизането й в сила не е предпоставено от наличие на други предпоставки , освен влязло в сила решение по установителния иск по чл.422 ГПК . Липсата на такова, независимо от конкретните обстоятелства – непредявен иск , оттегляне или отказ от иска, прекратяване на друго основание , вкл. предвид липсата или наличието на предвидена от ГПК процесуална пречка, респ. предпоставка за упражняване правото на иск или наличие на специална такава , изключваща допустимостта на иска – каквото в случая е откритото производство по несъстоятелност и приетото вземане на кредитора , изключва стабилизирането на заповедта и предпоставя обезсилване / чл.416 ал.1 ГПК /. Разпоредбите на Част V, Дял І , Глава ХХХVІІ ГПК и в частност чл. 413 – 422 ГПК , не дават основание за прилагане различни правни последици по отношение заповедта за изпълнение, с оглед причините за непостановяване на решение по установителния иск по чл.422 ГПК .
Възприет в контекста на заявения интерес на кредитора , от ползване субективните предели на изпълнителния лист спрямо третото лице, обезпечило със свое имущество задължението на длъжника в заповедното производство , съгласно чл.429 ал.3 ГПК , въпросът не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за правен въпрос . Макар включен в предмета на произнасянето с доводите във въззивната жалба , дори да биха били изложени в тази връзка мотиви от въззивната инстанция , отговорът на този въпрос не би бил релевантен за изхода на спора , тъй като правата на кредитора срещу третото лице , реално обезпечило дълга , не са били предмет на заповедното производство , образувано срещу длъжника , нито могат последващо да станат такъв в същото това производство . Висящо друго производство , извън исково по чл.422 ГПК срещу посочения в заповедта за изпълнение длъжник , респ. изходът от такова производство / спрямо което и на основание чл.637 ал. 6 т.3 ТЗ не би било постановимо прекратяване, с оглед откритото производство по несъстоятелност / , не може да стабилизира заповедта за изпълнение , нито да подмени задълженото по същата и издадения изпълнителен лист лице – длъжника – със задълженото по реалното обезпечение лице . В този смисъл възраженията , основани на чл.637 ал.6 т.3 ТЗ , са противопоставими в самото исково производство по чл.422 ГПК . Само издаден срещу длъжника изпълнителен лист и при насочване изпълнението върху конкретното имущество, дадено в обезпечение от третото лице, обуславя приложението на чл.429 ал.3 ГПК. Субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника, по смисъла на същата разпоредба , се проявяват при реализируема в изпълнителния процес предпоставка – насочване на изпълнението спрямо точно това имущество, дадено в обезпечение от третото лице . И тази предпоставка , обаче , е извън обсега на произнасянето по заявлението на основание чл.417 т.2 ГПК срещу [фирма] . Заявеният от кредитора правен интерес не съставлява основание за допустимо разширяване субективните предели на заповедта за изпълнение , а по отношение на длъжника , предвид изхода на исковото производство и изложените по-горе съображения , влизането й в сила е преклудирано .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 376 / 25.05.2012 год. на Ловешки окръжен съд , постановено по в.гр.д.№ 218 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :