5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
[населено място] ,30.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 422 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. М. И. и С. Б. Д. , против постановеното от Великотърновски апелативен съд , Гражданска колегия , решение № 340 / 20.12.2011 год. по т.д. № 282 / 2011 год. , в частта , с която е потвърдено решение № 92 / 18.07.2011 год. по т.д.№ 237 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, с която първоинстанционният съд е признал за установено , на основание чл.422 от ГПК , че съществува вземане на [фирма] към касаторите , в качеството им на солидарни длъжници, за сумата от 164 576,94 лв. лв., по запис на заповед от 30.11.2009 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.11.2010 год. до окончателното й заплащане . Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . Считат , че съдът неправилно и в противоречие със задължителна за същия съдебна практика , не е съобразил, че кредиторът не доказва наличието на каузално правоотношение между страните, обезпечено с издадения в негова полза запис на заповед, на основание който и по реда на чл.417 т. 9 от ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично вземане , обусловило исковото производство по чл.422 ГПК,предвид възражение на длъжниците по реда на чл.414 ГПК . Намират , че неправилно не е уважено възражението , основано на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, както и за материална подправка на записа на заповед, досежно падежа на задължението , както и не са съобразени правните последици на сключената между страните спогодба – новиране на паричното задължение по записа на заповед , в задължение за предаване на селскостопанска продукция .
Ответната страна – [фирма] – счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторите дори формално не са посочили, съответно не са и обосновали хипотеза по чл.280 ал.1 от ГПК, в която го претендират , по конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос . Цитираната и приложена към касационната жалба задължителна съдебна практика ответната страна намира в една част неотносима към предмета на спора и решаващите мотиви на съда или непредпоставяща в съдържанието си противоречие с възприетото от съда по предмета на спора . Казуалната съдебна практика страната оспорва и като непридружена с доказателство за влизането й в сила .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Заповедното производство е приключило с издаването в полза на кредитора [фирма] , на заповед за изпълнение на парично задължение , основано на запис на заповед от 30.11.2009 год. , за сумата от 214 489,84 лв. , срещу И. М. И. / издател и задължил се по записа на заповед в качеството на земеделски производител и С. Д., като авалирала записа на заповед. В производството по субективно съединените искове по чл.422 от ГПК, предявени предвид възражението на длъжниците по реда на чл.414 ГПК , кредиторът [фирма] / с.з. от 18.04.2011 год. / е посочил наличие на каузално правоотношение с И. М. И. , по неформален договор за продажба на горива и семена, за вземанията по който от ответника са издадени фактури и същите са съществували към датата на издаване записа на заповед , в обезпечаване вземанията на ищеца по същите . Ответниците са противопоставили възражение за издаването записа на заповед в обезпечение на задължение на И. И. по договор за заем на парична сума , която реално заемателят не е получил от [фирма] ,но не са доказвали каузално правоотношение с правно основание чл. 240 ЗЗД . Противопоставено е погасяване правото на кредитора да претендира плащане по записа спрямо авалиста, на основание чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД, тъй като искът срещу издателя – длъжник не е предявен в шестмесечния срок, считано от падежа , посочен в записа на заповед . Същевременно сочат, че при издаването на записа такъв падеж не е бил вписан , респ. е последващо е дописан от друго лице , с оглед което и до подаване на касационната жалба твърдят недействителност на записа на заповед, а в касационната жалба свързват материалната подправка с падеж „ на предявяване” , каквото кредиторът не е извършил . Позовали са се и на новиращия ефект на последващо сключена спогодба от 05.06.2010 год. , с която считат, че задължението спрямо [фирма], признато в размер от 228 628 лв. към датата на спогодбата , е преуредено в задължение за предаване на селскостопанска продукция реколта 2010 год., индивидуализирана в договора за спогодба . Последният не е представен по делото , а е постановено определение за признаване безспорно между страните преждеизложеното му съдържание / с.з. от 20.06.2011 год. / .
За да потвърди първоинстанционното решение в тук обжалваната му част въззивният съд е приел, че изписването на дата на падежа в записа на заповед , с чужд , различен от този на издателя в останалата част на документа почерк , доколкото приетата по делото графологична експертиза е установила само вероятност за това , не може да се приеме за безспорно установено . Дори да би се приело , съдът и на основание чл.464 вр. с чл.537 от ТЗ е приел, че дописването не може да се противопостави на ищеца , след като не е доказано , че същият се е сдобил със записа на заповед недобросъвестно или при груба небрежност , респ. записа на заповед не е недействителен на това основание . Приел е за доказано от заключението на съдебно – икономическата експертиза и представените писмени доказателства, твърдяното от кредитора каузално правоотношение по договор за търговска продажба на горива и семена и обезпечителната функция на записа на заповед , в изпълнение задълженията на купувача по договора – земеделския производител И. М. , но само до размера на сумата от 164 576,94 лв., съобразявайки датата на издаване на записа на заповед , спрямо датите на издадените от ищеца фактури. Приел е неприложима към отговорността на авалиста разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД . По отношение признатата за безспорно сключена между страните спогодба , съдът се е позовал единствено на неизпълнението на поетите от длъжника задължения по същата, както и на неуважено въз основа на спогодбата заявление на кредитора за издаване заповед за изпълнение, по реда на чл.417 т.3 ГПК . Не е коментиран новиращ ефект на спогодбата и конкретно намерение за новиране , съгласно чл. 107 от ЗЗД, респ. последици на новацията по отношение дадените за новиращия се дълг обезпечения , каквото е прието , че съставлява записа на заповед .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Същите не са посочили дори формално хипотезата на чл.280 ал.1 от ГПК , за преценка на допълнителния селективен критерий за допускане на обжалването . Правомощие на настоящата инстанция , съгласно ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС , е единствено да конкретизира и уточни поставения въпрос , не и да замести касатора в това му задължение . От изложението могат най-общо да се изведат аспектите, в които правният въпрос би бил поставен , което не е равнозначно на формулиран ясен и точен такъв, обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Дори да би се споделило противното , относно изследване на каузалното правоотношение в производството по чл.422 ГПК , предвид обезпечителна функция на записа на заповед по отношение същото / един от ясно изводимите аспекти в изложението / , е налице трайна съдебна практика , с която и в съответствие с релевираните от кредитора доводи, респ. възражението на ответниците и разпределението на доказателствената тежест , съдебното решение е изцяло съобразено / реш. № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49 от 2010 год. І т.о. , реш.№ 102 / 25.07.2011 год. по т.д.№ 672 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш. № 121 / 04.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901 / 2009 год. на І т.о. , решение № 119 / 08.07.2011 год. по т.д.№ 1160/ 2010 год. на ІІ т.о. и др. /. По неприложимостта на чл.147 ал.1 предл. първо ЗЗД при менителничното поръчителство / втори ясно изводим аспект / , предвид самостоятелността / неакцесорността / на последното спрямо главното задължение , е постановено задължително за въззивна инстанция решение , по реда на чл.290 ГПК – № 120 / 30.07.2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ТК , ІІ т.о. , с което въззивното решение също е съобразено . Дописаният реквизит на записа на заповед ответниците в изложението по чл.280 ал.1 ГПК противопоставят в аспект на изискуемост на вземането по ефекта „ на предявяване „ , а не с оглед недействителността на ценната книга , в който смисъл съдът единствено е изложил мотиви , в съответствие с процесуалната им позиция до предявяването на касационната жалба . Както и по отношение останалите пороци на въззивното решение , така и досежно противопоставената спогодба , касаторите не формулират правен въпрос, относим към решаващите изводи на съда / некоментираши новация / , като дори не е изводим аспекта , в който същите я навеждат . При това дали спогодбата има новиращ ефект , съгласно чл.107 от ЗЗД , и дали е запазено обезпечението на новиращия се дълг , каквото е прието , че съставлява записа на заповед, съгласно същата разпоредба , вкл. с оглед различните твърдения на страните в процеса , относно връзката между каузалното и менителничното правоотношения , е въпрос преценим по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 / 20.12.2011 год. по т.д. № 282 / 2011 год. на Великотърновски Апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :