О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
София, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 451 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6249 от 21.11.2019 г., подадена от Х. Г. Т. чрез пълномощника му адвокат Е. К. против определение № 950 от 31.10.2019 г. по ч.гр.д. № 693 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено определение № 2220 от 27.05.2019 г. по гр.д. № 8859/2019 г. на Районен съд-Перник за прекратяване производството по делото.
Е. Д. Т. е подала чрез пълномощника си адвокат Бл.Б. писмен отговор, в който оспорва основателността на частната касационна жалба, но не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
При постановяване на атакуваното определение Окръжен съд-Перник е констатирал, че производството по гр. дело № 8859/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по иск, предявен от Х. Г. Т. против Е. Д. Т. за признаване за установено, че ответницата не е собственик на имотите, описани в исковата молба, които са придобити през време на брака между страните. В исковата молба са изложени твърдения, че не е налице принос от страна на ответницата за придобиване на тези имоти. По делото е представен препис от решение № 88/25.05.2016г., постановено по гр.д. № 1176/2015 г. по описа на Районен съд-Радомир, с което е допуснато извършване на съдебна делба между страните на същите имоти, като решението е влязло в сила на 05.02.2018 г.
При посочените констатации въззивният съд е приел, че производството по делото правилно е било прекратено. Изложил е съображения, че основанието на иска за делба е съществуването на съсобственост между страните. Ето защо и при предявен иск за делба, съделителят, заявяващ самостоятелни права върху делбения имот, следва да възрази срещу включването на имота в делбата. В чл.342 ГПК е уреден срокът, в който могат да бъдат повдигани преюдициалните спорове между съделителите. Тази разпоредба не изключва възможността, ако някой от съделителите е пропуснал да направи възраженията си в срок, или ако преюдициалните спорове не могат да бъдат разгледани в рамките на делбеното производство, то да предяви иск по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. С влизане в сила на решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което се допуска съдебна делба, обаче споровете по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират, независимо дали са били релевирани в делбеното производство или не. В този смисъл са и Решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г., І гр.отд. на ВКС, Решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394/2014 г., ІІ гр.отд. на ВКС и др./. В случая влязлото в сила по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на съсобственост върху страните при съответните части и след като жалбоподателят не е заявил своевременно твърденията си, че е изключителен собственик на спорните имоти, то и правото му да стори това в последващ процес, се е преклудирало и предявеният иск е недопустим.
В случая Х. Г. Т. само формално се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочи кой е правният въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От изложените в частната жалба и изложението към нея твърдения /че преклудирането на възраженията от влязлото в сила решение по допускане на делбата не означава, че са отречени със сила на присъдено нещо правата, на които те се основават и след като тези възражения не са предявени в делбата и по тях не е формирана сила на присъдено нещо, то тяхното предявяване по исков ред е допустимо и след делбата/ може да се уточни, че се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: ако в първата фаза на делбата не са предявени спорове за съвместно разглеждане, то може ли тези спорове са бъдат предявени след влизане в сила на решението по допускане на делбата. По този въпрос е формирана практика на ВКС, на която се е позовал и въззивния съд, че решението по чл.344, ал.1 ГПК /чл.282, ал.1 ГПК-отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им, като забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Тази практика на ВКС не противоречи на правната теория, на която се позовава жалбоподателят, тъй като посоченото от проф. Ж. С. в изданието „Българско гражданско процесуално право“, че „…П. на възраженията не означава, че са отречени със сила на присъдено нещо правата, на които те се основават. Ето защо тяхното предявяване по исков ред е възможно. Сила на присъдено нещо по тези права се формира само ако те са били предявени пред делбения съд по исков ред за общото разглеждане със съдебната делба, когато това е допустимо. Ако случаят не е такъв, тия права могат да бъда съдебно предявени и след съдебната делба, не, разбира се, за да се атакува извършената съдебна делба, а с оглед на съдебна делба на други общи имоти между същите съделители или с оглед на други общи права (вземания, авторски права и др.)“ е изцяло в съответствие с посоченото по-горе тълкуване, че споровете, касаещи допуснатите до делба имоти са преклудирани.
Е. Д. Т. не е представила доказателства за направени по повод частната касационно жалба разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 950 от 31.10.2019 г. по ч.гр.д. № 693 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: