О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
гр. София, 12.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3012 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 490 от 19.12.2018г. постановено по гр.д. № 399/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 91 от 13.03.2018г. по гр. д. № 711/2017г. на Горнооряховски районен съд. С последното И. В. П. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Й. С. владението върху дворно място в [населено място], [община], съставляващо имот пл. № * в кв. 45, с площ 885 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда. Със същото решение е отхвърлен предявения от И. В. П. насрещен иск за заплащане на сумата 4 700лева, представляваща стойност на извършени от него подобрения в имота.
Касационната жалба, подадена от И. В. П. чрез пълномощника адв. Й. М., е допустима и се разглежда само в частта й по иска по чл. 108 ЗС. В частта, насочена срещу отхвърлянето на насрещния иск, касационната жалба е върната с влязъл в сила съдебен акт.
В жалбата се поддържат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са повторени отново оплакванията в касационната жалба, като е извършено позоваване на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК, без формулирани правни въпроси. Приложено е допълнително изложение, след дадени указания от администриращия съд, както и уточнение-изложение. След постъпване на делото във Върховния касационен съд, на 19.12.2019г. е подадено допълнение на касационната жалба; към него е приложено постановление на РП-Горна Оряховица от 04.11.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство; във връзка с този документ са наведени нови доводи, както и са формулирани правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Й. С. В., чрез пълномощника адв. Р. Т., излага подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск за собственост от Й. С. В. против И. В. П. относно недвижим имот – дворно място с жилищна сграда в [населено място], [община], на [улица]. От страна на ответника И. В. П. е предявен насрещен иск за присъждане на подобрения в имота на стойност 4700 лв., извършени в периода 2002г.-2005г., конкретизирани в девет пера; поискано е и признаване на право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
Установява се от приложените нотариални актове, че ищецът Й. В. е придобил имота с договор за покупко-продажба от 11.03.2005г., сключен с В. М. Я. и съпругата му Н. К. Я. при продажна цена 1500лв.. От своя страна праводателите на ищеца са купили имота от ответника И. В. П. с договор за покупко-продажба от 02.10.2002г. за сумата 1789,90лв. В деня на тази сделка, за да се легитимира като собственик, ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание съдебна спогодба и давностно владение.
С влязло в сила решение по гр.д. № 36/2014г. на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявен от И. П. срещу Й. В. иск за установяване правото на собственост върху недвижимия имот, придобито на основание давностно владение, считано от 2002г.
Не се спори между страните, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота; в същата насока са и показанията на разпитания свидетел.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с довод, че договорът, от който ищеца черпи правата си, е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД като привиден. Привидността касае цената на имота – тя е 1500лв., а действителната пазарна цена, установена с решение на Горнооряховски районен съд по гр.д. № 1331/2013г., е 38 000лв.
Решаващият съд е приел, че ищецът доказва своето право на собственост, а поддържаното възражение за нищожност на договора, с който е купил имота, е неоснователно. Уговорената продажна цена, която е равна на данъчната оценка, но е по-ниска от пазарната стойност, не доказва симулативност на договора. Дори и да е налице прикриване на действително уговорената цена с посочване на по-ниска такава, то това цели спестяване на данъци и такси, но не обуславя нищожност на договора поради абсолютна симулация. А други възражения срещу иска за собственост от ответника не са наведени. В допълнение съдът е посочил, че цената, по която ответникът е продал имота на праводателите на ищеца също съответства на данъчната и е близка до тази в нотариалния акт на ищеца.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват.
В представеното първоначално изложение и допълнителните две уточнения касаторът навежда оплаквания срещу постановеното от окръжния съд решение; сочи, че „при изготвяне на касационната жалба безспорно е имал предвид проблемите по чл.280 ГПК и основанията по чл.281 ГПК”, без да формулира правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Единственият повдигнат проблем е за привидността на сделката поради разликата в цените. По този въпрос той прилага решения на ВКС, в които твърди, че се обсъжда привидност на сделки „по принцип”. Сочи, че съдебният спор е породен от жестока лихварска измама и поради това се налага намесата на Върховния касационен съд, за да се приложи закона точно. Навежда твърдение и за очевидна неправилност на решенията на двете инстанции. С последното допълнение на касационната жалба и основанията за допускане до касация, постъпило на 19.12.2019г., се представя писмено доказателство – постановление на РП-Горна Оряховица от 04.11.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство. Твърди се, че в наказателното производство ищецът е направил признание, че е оставил касатора да живее в имота и да го стопанисва. Във връзка с тези нови твърдения се поставя и въпроса: щом собственикът е позволил на едно лице да живее в имота му, то налице ли е владение без основание. Този въпрос касаторът счита за разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, т.2А. Поставя и въпроса дали е допустимо съдът два пъти да се произнася по един и същи спор между едни и същи страни. Този въпрос е обоснован доводите, че по влязлото в сила решение по гр.д.№ 36/2014г. на Великотърновски окръжен съд /с което е отхвърлен установителния иск на настоящия ответник срещу настоящия ищец за собственост по давност/ са изложени сходни мотиви, дори идентични; поради това касаторът счита, че вторият съдебен акт /обжалваното решение/, който преповтаря същите мотиви, е недопустим.
Повдигнатият от касатора правен въпрос за привидността на договорите за продажба когато посочената в нотариалния акт цена не съответства на пазарната цена на имота, не е в състояние да обуслови достъп до касационен контрол. Липсва противоречие с приложената практика – Решение № 144 от 24.04.2009г. по гр.д. № 4728/2008г. на ІІ г.о., което изобщо не разглежда такава хипотеза на привидност и в крайна сметка приема, че атакуваният по делото договор не е привиден, нито нищожен на основание чл. 152 ЗЗД.
Твърденията, че спрямо касатора е извършена „жестока лихварска измама” нямат отношение към настоящето дело, доколкото такива твърдения не са наведени и такива доказателства не са събрани. Доводи за извършено прехвърляне на имота с обезпечителна цел са поддържани в предходния спор за собственост между страните, но с влязлото в сила решение е прието, че те са недоказани и голословни.
Писменото доказателство /постановление за отказ да се образува досъдебно производство/, представено с последното допълнение на жалбата, не може да бъде обсъждано в настоящето производство, а и пред касационната инстанция изобщо. Правният въпрос в това допълнение: дали лице, което живее в имота с позволение на собственика, владее имота без основание, не е разрешен в обжалвания акт. Защитата на ответника по иска не е поддържала подобно възражение – че има право да продължава да държи и ползва имота. Както бе посочено, единственото му възражение срещу иска е привидността на договора, от който ищецът черпи правата си. Поради това съдът е посочил в мотивите си, че ответникът не разполага с противопоставимо на ищеца право да държи имота. Иначе, наличието на отношения по договор за заем за послужване между ответника и праводателя на ищеца е прието в мотивите на решението по гр.д. № 36/2014г. на Великотърновски окръжен съд. По настоящето дело ищецът признава в исковата молба, че първоначално ответникът е държал имота за предишния собственик и за него, но през 2013г. със завеждането на иска за собственост от ответника против ищеца, това държане е преустановено.
Вторият въпрос, който може да се изведе от последното изложение, почива на съвпадението в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№ 36/2014г. на Великотърновски окръжен съд и на сега обжалваното решение, в частта им, с която се приема, че сключените два договора за прехвърляне собствеността върху имота са валидни и имат транслативно-вещен ефект. Такова съвпадение в мотивите не представлява „произнасяне два пъти за едно и също нещо” както счита касатора. То само показва, че и в двата спора едни и същи факти са преценени от съда по идентичен начин. Не е налице нарушаване на забраната да се пререшава съдебен спор, решен с влязло в сила решение, защото двата спора са различни – в предходното дело ищец е бил настоящия ответник и е поддържал, че е собственик по давност, а настоящето производство е образувано от ответника по предходния спор, който защитава правото си на собственост, произтичащо от договор за продажба от 2005г.
На последно място следва да се посочи, че не се разкрива и очевидна неправилност на съдебния акт.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Й. С. В. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 504 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 19.12.2018г. по гр.д. № 399/2018г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на И. В. П..
ОСЪЖДА И. В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Л. да заплати на Й. С. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 504 /петстотин и четири/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: