О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
гр. София, 14.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3588 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1824 от 13.07.2018г. постановено по гр.д. № 6703/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6293 от 05.09.2017г. на Софийския градски съд за отхвърляне исковете на „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище в [населено място], срещу СДВР и Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху лек автомобил БМВ с ДК [рег.номер на МПС] .
Касационната жалба е подадена от ищеца „Евролийз Ауто“ ЕАД. Поддържа се, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК. Поддържа се, че решението противоречи на практиката на ВКС по дали в настоящето производство без участието на лицето, което има претенции към вещта, може да бъде даден отговор на въпроса кой е собственик на автомобила, както и дали настоящето производство може да бъде разгледано позоваването на изтичане на преклузивния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се сочи спрямо въпроса: може ли МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване по инициатива на лицето, пострадало от кражбата, да се придобие и съответно да се върне на трето лице, което претендира да е придобило собствеността. Твърди се и очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, излага подробни съображения за недопустимост на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ също оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Подпомагащата страна „Г-транс“ ЕООД, ЕИК 103929801, не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен ревандикационен иск от „Евролийз Ауто“ ЕАД /правоприемник на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД/ срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и Прокуратурата на Република България за собственост на лек автомобил. Ищецът е купил автомобила с договор от 03.11.2008г., сключен с „Г-Транс“ ЕООД, в предписаната от чл.144, ал.2 от ЗДвП форма. Преди датата на сочената покупко-продажба автомобилът е бил предмет на няколко сделки: на 04.08.2008г. е купен в Италия от български едноличен търговец, впоследствие е продаден на 26.08.2008г. на физическо лице, което на 09.09.2008г. го е продало на праводателя на ищеца „Г-Транс“ ЕООД. На 08.04.2010г. при пререгистриране на автомобила в КАТ-С. е установено, че е налице интервенция върху номера на рамата и с протокол от същата дата е предаден доброволно на 8-мо РПУ при СДВР. След справка в И. е установено, че автомобилът е обявен за издирване на 4.08.2008г. като откраднат в Ш. от неговия собственик S. G. със седалище в [населено място].
С постановление на СРП от 18.03.2011г. е отказано връщане на автомобила на ищеца поради възникнал спор за собственост. Постановлението е потвърдено с определение на Софийски районен съд. Искане за връщане на автомобила е било отправено и от дружеството S. G. с писмо от 20.10.2011г., като отново е последвал отказ за освобождаване на задържания автомобил поради предявените от ищеца претенции. Досъдебното производство е спряно до решаване на спора за собственост от гражданския съд като е разпоредено дотогава автомобилът да е под юрисдикцията на 8 РУ-СДВР предвид нормата на чл.113 НПК.
При горните фактически обстоятелства решаващият съд е приел, че представеният с исковата молба договор за покупко-продажба от 03.11.2008г. между „Г-Транс“ ЕООД като продавач и „Евролийз Ауто“ ЕАД като купувач на процесното МПС не е достатъчен да легитимира ищеца като собственик. Договорът е сключен в предвидената в закона форма, но по силата на принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, няма как да се приеме, че ищецът е станал собственик на вещта само на основание на този договор, тъй като е възможно да е купил от несобственик. Според съда позоваването на чл.78, ал.2 ЗС от страна на ищеца не може да бъде разглеждано в настоящето производство. Дали е придобито правото на собственост от ищеца поради непотърсване на вещта в тригодишен срок от австрийското дружество е спор, който следва да бъде разрешен между лицата, предявяващи вещноправни претенции към вещта.
На следващо място съдът е изтъкнал, че ответниците държат автомобила на основание чл. 113 НПК предвид тълкуването на нормата, дадено Тълкувателно решение № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС. Според последното не е нужно да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й. В случая такъв спор се обективира с предявените от двете дружества – ищцовото и австрийското искания към Прокуратурата. Предявеният евентуален установителен иск за собственост въззивният съд е счел за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като нито СДВР, нито Прокуратурата оспорват правото на ищеца; освен това установяването на собствеността е иманентно включено в иска по чл.108 от ЗС, по който съдът се е произнесъл.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Първият въпрос е дали може да се даде отговор кой е собственик на автомобила, без участието на лицето, което има претенции към вещта и дали претендиращият собствеността може да се позове на изтичане на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС. Въпросът е обуславящ изводите на съда, но не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, визирани от касатора. Решение № 430 от 12.07.2013г. по гр.д. № 643/2009г. на І г.о. е постановено при друга фактическа обстановка, а именно при липса на предявена претенция от друго лице за собственост върху вещта. В настоящия случай е ясно, че има друго лице – австрийско дружество, което претендира, че е собственик на автомобила и поради това съдът е приел, че спорът за собственост следва да бъде разрешен между ищеца и това лице. Разсъжденията на касатора, че австрийското дружество е следвало да бъде привлечено като трето лице по делото от страна на ответниците, за да може ищецът да предяви спрямо него обратен иск, не почиват на правилата на ГПК за участие на трети лица в производството /чл. 218 и 219/. Съдът не може да е и инициатор за привличане на подпомагаща страна, нито да дава указания за привличането на такава.
Вторият правен въпрос е: дали е възможно МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване по инициатива на лицето, пострадало от кражбата, да бъде върнато на трето лице, което претендира да е придобило собствеността. Отговорът му може да е положителен, но не е разрешен от въззивния съд и не може да предизвика достъп до касационен контрол. Всъщност това е въпросът, по който е допуснато касационно обжалване по горепосоченото гр.д. № 643/2009г. на І г.о. на ВКС; съдът с решението си по същество е приел, че ищецът е придобил собствеността върху обявения за откраднат автомобил по давност и е уважил претенцията му за предаване на вещта спрямо окръжната дирекция на МВР, но в този случай не са били предявени претенции за връщане на вещта от лицето, подало сигнал за кражбата и за издирването й. В настоящия случй съдът е приел, че за да се прецени кому да бъде върнат лекия автомобил е нужно да се разреши спора за собственост между двете претендиращи за това лица. А до разрешаването му държането на автомобила от разследващите органи не е лишено от правно основание. Основанието за пазене на автомобила е разпоредбата на чл.113 НПК, като съдът правилно е отчел даденото тълкуване по прилагане на нормата в Тълкувателно решение № 2/2014г. на ОСНК на ВКС.
Не могат да бъдат споделени изложените съображения за очевидна неправилност на решението поради очевидно нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Развитите от касатора съображения са израз на несъгласието му с анализа на доказателствата и правните изводи на съда, така че липсва каквато и да е „очевидност” на поддържаната от него неправилност.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход в полза на ответниците Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и Прокуратурата на Република България следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всеки от тях.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1824 от 13.07.2018г. постановено по гр.д. № 6703/2017г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК 131289899.
ОСЪЖДА „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК 131289899, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и на Прокуратурата на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: