О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
гр. София, 23.03.2018година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка М.
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 772 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна жалба на адвокат К. Г. като процесуален представител на Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. срещу решение № 492/30.11.2017г. постановено по гр.д. № 723/2017г. на Плевенски окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 2783/11.07.2017г. по гр.д. № 3823/2016г. на Плевенски районен съд за оставяне без разглеждане искането им по чл. 248 ГПК за изменение постановеното на 08.03.2017г. решение по същото дело в частта му за разноските, като недопустимо.
Според жалбоподателя определението е неправилно. Съдът не е разграничил основанието, на което се дължат разноски на Л. А., спрямо която производството е било прекратено и на Й. А. и Г. П., спрямо които исковете са отхвърлени. Също така, съдът не е съобразил, че всеки ответник е упълномощил адвокат и фактът, че адвокатът е един и същ, не може да бъде основание за отказ за възстановяване на строените разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК поставят въпросите: 1/ ограничен ли е въззивния съд в правомощията си от правилото на чл. 269 ГПК в хипотеза на обжалване на определение на районен съд; 2/ длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а като такава по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи; 3/ за значението на списъка по чл. 80 ГПК при искане по чл. 248 ГПК в хипотеза на осъществена правна помощ от адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА на повече от един ответник. Според жалбоподателите въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по приложени определения.
С писмен отговор ответниците по частната жалба В. М. Д. и Ю. А., оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
С решение № 434/08.03.2017 г. по гр.д.№ 3823/2016 г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявените от В. М. Д. и Ю. А. против Й. П. А. и Г. Г. П. искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС за собственост на реална част с площ около 23 кв.м. от южната част на собствения им поземлен имот с идентификатор 56722.661.1336, нанесена погрешно като част от поземления имот на ответниците с идентификатор 56722.661.1337. Първоначално исковете са били предявени и против ответницата Л. Г. А. и тримата ответници са упълномощили с отделни пълномощни адв. Г., с отбелязване, че осъществената правна помощ е по чл.38 от Закона за адвокатурата, т.е. безплатна. С определение № 3281 от 24.08.2016г. производството спрямо Л. А. е прекратено поради оттегляне на иска. С молба от 12.10.2016г. адв. Г. е поискала допълване на определението за прекратяване чрез определяне на размер и присъждане в нейна полза на възнаграждение за осъществената защита. Първоинстанционният съд не се е произнесъл отделно по тази молба, а с постановеното решение е разгледал искането за разноски и на тримата ответници. Приел е, че ищците дължат на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на адвокат К. К. Г. сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по отношение на ответниците Й. П. А., Г. Г. П. и Л. А.. Посочил е, че минималното адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска е 300лв., при което сумата 600 лв. е дължима общо за правната помощ по отношение на трите ответници, тъй като тя е в общ обем.
От страна на ответниците Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А. е подадена молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с искане да бъдат присъдени още 1 200 лв. до пълния размер 1 800 лв. за осъществена безвъзмездна правна помощ на всеки един от тримата ответници (3 х 600), съобразно с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по предявените срещу тях обективно съединени искове по чл.54, ал.2 ЗКИР и по чл.108 от ЗС. Това искане съдът е оставил без разглеждане с определение от 11.07.2017г. по съображения, че не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд с обжалвания акт е потвърдил определението на първата инстанция. Приел, че искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо, тъй като страната не е представила списък с разноските по чл.80 ГПК.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Първите два повдигнати от жалбоподателите правни въпроси касаят приложението на чл.269 ГПК при обжалване на определение на първоинстанционен съд. Това е въпрос, по който е налице противоречива практика, за преодоляването на която е образувано тълкувателно дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос, обаче не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Предмет на обжалване пред въззивния съд е било определение, с което молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без разглеждане като недопустима и единственият стоящ за разрешаване въпрос пред въззивния съд е този за допустимостта на молбата предвид изискването на чл. 80, пр. 2 ГПК за представяне на списък на разноските. Доколкото отговорът на този въпрос би могъл да бъде или положителен, или отрицателен, то не стои проблемът дали въззивният съд действа при условията на ограничен или пълен въззив.
От значение за изхода на спора се явява въпросът: за значението на списъка по чл. 80 ГПК при искане по чл.248 ГПК когато е осъществена безплатна правна помощ от адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА на повече от един ответник и спрямо някой от тях производството е прекратено.
В определение № 97 от 03.04.2017г. по ч. гр. д. № 860/17 г. на ВКС, III г.о., определение № 9 от 07.01.2016г. по ч.т.д. № 3590/2015г. на ІІ т.о. и определение № 593 от 11.12.2017г. по ч.т.д.№ 1758/2017г. на І т.о. се приема, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, но по отношение на него са приложими процедурните правила на чл.78 и сл.ГПК, респ. правилата по чл.248 ГПК, включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено в списъка на разноските. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА се третира от ГПК като разноски, аналогично на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително; независимо дали е платено или се дължи на основание чл.38 ал.2 ЗА, то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл.80 ГПК. Тълкуването, направено в т.9 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК, е валидно и по отношение на разноските по чл.38 ал.2 ГПК. Затова молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.
Обжалваното определение е съобразено с тази практика само спрямо жалбоподателките Й. П. А. и Г. Г. П.. Адвокат Г. не е представила списък на разноските до приключване на устните състезания, такъв не е инкорпориран нито в отговора на исковата молба, нито в друго писмено изявление по делото, доколкото никъде не е заявен размера на претендираното адвокатско възнаграждение за безплатната правна помощ. С оглед на това не може да се приеме, че списъкът на разноските е обективиран в друг, изходящ от страната и адресиран до съда писмен документ по делото /по аргумент от Тълкувателно решение№ 6/2012г. на ОСГТК , т.2/. Предвид горното по частната жалба на адв. Г., касаеща възнаграждението за защитата на Й. А. и Г. П., касационно обжалване не следва да се допуска.
Досежно жалбата спрямо възнаграждението за защитата на Л. Г. А., е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със сочената практика. Разпоредбата на чл. 80 ГПК задължава страната да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Когато производството спрямо страната е прекратено преди насрочване на съдебно заседание, то към този момент задължението за представяне на списък на разноските не е възникнало и затова разглеждането на молбата за присъждането им не може да бъде поставено в зависимост от липсата или наличието на списък. В този смисъл са Определение №438 от 17.07.2009г. по ч.т.д.№ 352/2009г. на І т.о., Определение № 688 от 27.10.2015г. по ч.гр.д. № 5154/2015г. на ІV г.о. Освен това, в случая районният съд напълно неоснователно е отказал да се произнесе по своевременно заявеното от пълномощника искане за присъждане на разноски вследствие на прекратяването /чл. 78, ал.3 ГПК/ – виж молбата на адв. Г. от 15.09.2016г. /л. 109 и 110/, както и молба по чл.250 ГПК от 12.10.2016 г. и е сторил това едва с решението, общо за тримата ответници.
Предвид изложеното определението на въззивния съд се явява неправилно в частта, с която е потвърдена недопустимостта на молбата за присъждане на разноски за защитата на Л. А.. Следва да се отмени и определението на първата инстанция в частта, оставяща без разглеждане молбата по чл.248 ГПК относно полагащото се възнаграждение за защитата на ответницата Л. А.. В тази част делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК по същество. При произнасяне по искането за разноски съдът следва да вземе предвид посочената от жалбоподателката практика по решение № 72 от 15.07.2015г. по гр.д. № 553/ 2015г. на ІІ г.о. В него се приема, че един адвокат може да представлява няколко клиента и доколкото интересите им съвпадат, да извършва общо процесуални действия от тяхно име, но независимо дали упълномощаването е извършено с един или с отделни самостоятелни актове, то в такъв случай възникват толкова договори за извършване на адвокатски услуги, колкото са и клиентите и по всеки от тези договори се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 ЗА.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/30.11.2017г. по гр.д. № 723/2017г. на Плевенски окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 2783 от 11.07.2017г. по гр.д. № 3823/2016г. на Плевенски районен съд, по частната жалба на адв. К. Г. относно възнаграждението за защитата на Й. П. А. и Г. Г. П..
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото определение по частната касационна жалба на адв. К. Г. относно възнаграждението за защитата на Л. Г. А..
ОТМЕНЯ горепосоченото определение, съдържащо се в решение №492 от 30.11.2017г. по гр.д. № 723/2017г. на Плевенски окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 2783 от 11.07.2017г. по гр.д. № 3823/2016г. на Плевенски районен съд за оставяне без разглеждане искането по чл. 248 ГПК на адв. К. Г. за присъждане на възнаграждение за осъществената защита на Л. Г. А..
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК в отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: