Р Е Ш Е Н И Е
№90
гр. София, 06.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Владимир Йорданов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3066 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 83 от 23.03.2017г. по гр.д. № 40/2017г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 23.11.2016г. на Тервелски районен съд по гр.д. № 316/2013г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявения от Н. Ж. Х. против Л. С. Л. насрещен иск по чл. 21, ал.1 СК/отм./ за установяване, че придобитите по време на брака недвижими имоти: 1/земеделска земя с площ 51,502 дка в местн. „Дядо Г.”, представляваща ПИ №29015 по земеразделителния план на [населено място], [община]; 2/ дворно място в [населено място], [община], с площ 455 кв.м., съставляващо УПИ І в кв.2 с построената в него административна сграда с площ 153 кв.м.; 3/ дворно място в Орляк с площ 1285 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.2 с построената в него стопанска сграда с площ 375 кв.м.; 4/ дворно място в [населено място] с площ 2093 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв. 93 с построения в имота склад с площ 441 кв.м., са придобити с лични средства на Н. Ж. Х., получени от продажбата на недвижим имот нейна лична собственост. С решението е допусната съдебна делба на посочените имоти между страните при равни квоти.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. Ж. Х. чрез пълномощника адв. Р.. Поддържа се, че решението е неправилно като постановено при неточно анализиране на фактите, без отговор на точния предмет на спора и на ангажираните доказателства, съотнесени към правната норма на чл. 21 СК/отм./, сега чл. 23 СК. Съдът не е обсъдил заключението на експертизата, че семейството е имало недостиг на средства, че доходите на ответника са били минимални и е било невъзможно без „друг източник” да се закупят всички тези имоти. Освен това, съдът не е ценил позицията на ответника, който не е оспорил факта, че имотите са купени именно със средствата от продажбата на апартамента на ищцата; той е твърдял, че има участие при покупките, но не е доказал такова. Наред с това, по делото са налице данни, че той е разхищавал, а не е спестявал средства. Според касатора при обсъждането на всички доказателства в тяхната логическа връзка, се налага извод за основателност на претенцията. Ако получените от продажбата на апартамента пари не са вложени при покупките, то остава напълно неясно с какви парични средства са платени имотите, след като е съпрузите не са имали достатъчно доходи.
В писмения отговор на ответникът Л. С. Л. се оспорва жалбата и се поддържа, че решението е правилно.
С определение № 89 от 19.02.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните доказателства и да изложи собствени мотиви по предмета на спора, а конкретно по иск за установяване на трансформация на лично имущество да извърши преценка какви средства са вложени за придобиване на спорните недвижими имоти.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба, предявен от Л. Л. против бившата му съпруга Н. Х., относно четири недвижими имота, придобити по време на брака. От страна на ответницата по иска е предявен насрещен иск по чл. 21 СК/отм./ за установяване, че имотите са нейна лична собственост като придобити изцяло с нейно лично имущество, а именно с парите от продажбата на апартамент, лична собственост; поддържа се и възражение, че тя е единствен собственик на имотите на основание давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС.
Бракът между страните е съществувал в периода от 1990г. до 2009г. и е прекратен при действието на СК от 1985г./отм./. Н. Х. е притежавала отпреди брака апартамент в [населено място], който е продала през 1995г. за сумата 2 350 000 неден. лв. и според нейното твърдение именно с тази сума са заплатени процесните четири имота. Те са придобити по следния начин:
Земеделската земя в [населено място] с площ 51,502 дка е придобита през 1997г. като първоначално е сключен договор за продажба на идеална част – 3/51,502 ид.ч. от нивата за сумата 262 500 неден.лв. и след това е сключен договор за доброволна делба с другия съсобственик като са заплатени 4 243 956 неден. лв.
С три договора за продажба от 12.06.1998г., сключени от Н. Х. с Временния съвет на ТКЗС „Д. Б.”, са придобити първоначално трите сгради в [населено място] – административна сграда, краварник и столова с оборудване. Те са заплатени чрез талони за дялово участие, които ищцата изкупила от техните притежатели. Цените на сградите са съответно 86 130лв., 61 200лв. и 535 000 лв., всички в неденоминирани лева. През 2002г. Н. Х. и Л. Л. са придобили и терена под сградите чрез договор за замяна с министъра на земеделието и горите, сключен на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ. При замяната те предоставят свой имот № 012019 с площ 15,870 дка, купен предната година за сумата 1466,86лв. от майката на ищцата. В договора за замяна пазарната цена на този имот е 10 315,50 лв. и тя е по-висока от цената на придобитите поземлени имоти, които са на стойност 8 536 лв.
Свидетелят Д. установява, че Н. е участвала в търговете за продажба имущество на ТКЗС с талони на родителите си и със закупени от други правоимащи, за което свидетелят й съдействал. Тя заплатила талоните на техните притежатели с пари от продажба на свой апартамент във В.. Пред свидетеля ответникът също потвърдил, че жена му си е продала апартамента, за да заплати талоните. Свидетелят сочи, че Л. не е помагал при обработването на земите, а се пропил и създавал проблеми. Свидетелката Т. е работила в счетоводството на ТКЗС. Тя също установява, че Н. купувала талони от хората, като обяснила, че си продава апартамента и идва на село. Свидетелят Я. познава Н. от търговете през 1995г. Тя купувала талони от хората от селото. Свидетелят разбрал, че си е продала апартамента и е дошла в [населено място]. Съпругът й Л. дошъл по-късно, но от 2007г. се разделили с Н.. Свидетелят И. Д. също познава Н. от 1994г. когато кандидатствала на търгове за мандрата, обора и битовата сграда. И той потвърждава, че мандрата е купена с пари от продажбата на апартамента. Свидетел В. Г. е бил член на Ликвидационния съвет на ТКЗС. Според него Н. и сестра й купили диагностичния пункт и направили мандра, после купили обора, а след това и административна сграда. Мандрата заплатили с парите от апартамента, за другите сгради свидетелят не знае.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза установява, че апартаментът в [населено място] е продаден за 2 350 000неден. лв., които съответстват на 35 269,93 долара. Доларовата равностойност на закупените с талони сгради е 1468,08 щ.д.; земеделските земи, купени от Н. са на стойност 5 658,95 щ.д. Вземайки предвид доходите на страните експертът сочи, че с реализираните доходи от трудови правоотношения от двете страни в размер на 14 559,47лв. и получената сума от продажбата на апартамента в размер на 51 663,49лв., след приспадане на сума за издръжка на семейството, е било възможно да се закупят процесните недвижими имоти. Заплатените суми за земеделски земи и недвижими имоти от ликвидационния съвет, придобити с талони на 50% от стойността им – 8 289,23лв. Експертизата, след съотнасяне на получената от ищцата продажна цена и заплатените покупни цени за имотите спрямо курса на щатския долар в съответния момент, дава заключение, че продажната цена от апартамента е достатъчна за закупуване на всички недвижими имоти, а също и че трудовите доходи на съпрузите са недостатъчни за заплащане на имотите. В допълнително заключение вещото лице детайлизира дали към датите на придобиване на отделните имоти страните са разполагали с доходи, достатъчни за покриване на цената им. Отговорът е отрицателен за всеки от имотите – обор-краварник, столова с оборудване, земеделска нива от 51,502 дка, апартамент в [населено място] на [улица], двете ниви от 23,886 дка и 14 дка.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за признаване на трансформация по съображения, че не е доказано сумите, с които са придобити недвижимите имоти, да са били лична собственост на ищцата по насрещния иск. Според съда, при продължилия повече от 18 години брачен живот е несъстоятелно да се твърди, че липсва какъвто и да е принос на ответника.
Възражението за придобиване по давност е отхвърлил поради това, че не е установено след развода съпругата да е променила намерението си и да е започнала да свои частта на съсобственика си.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с твърде оскъдни мотиви. Приел е, че жилището, притежавано от ищцата отпреди брака, е продадено за сумата 2 350 000 неден. лева, но тази сума е недостатъчна да покрие само покупката на земеделския имот от 51,502 дка. Поради това и предвид значителния период от време от продажбата на апартамента и отсъствието на убедителни гласни доказателства, презумпцията за съвместен принос не е оборена. По възражението за придобиване по давност съдът се е задоволил само да констатира, че то е неоснователно и недоказано. Съдът изобщо не е обсъждал събраните гласни доказателства досежно средствата, с които са заплатени имотите, нито приетата счетоводна експертиза – основна и допълнителна.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с посочена от жалбоподателя практика, според която изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства; ако има извънбрачни такива, следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Следва да бъде споделена практиката по Решение № от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ІІ т.о., която изтъква, че наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, както и практиката по Решение № 347 от 15.10.2012г. по гр.д. № 1071/2011г. на ІV г.о, според което изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства; при наличие на извънбрачни такива, следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент спрямо стойността на придобитото по време на брака имущество.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е действал в отклонение на тази задължителна практика и това е довело до неправилност на обжалвания акт. Както бе посочено, мотивите са твърде кратки, не съдържат никакво обсъждане нито на свидетелските показания, нито на експертизите, а се градят на просто съпоставяне на номиналните стойности на продадения апартамент и на придобитите имоти, без отчитане на икономическата ситуация в страната в периода 1995г. – 1999г., настъпилата девалвация на лева, извършената поради това деноминация и въвеждането на валутния борд. Именно поради тези, ноторно известни икономически явления, по делото е допусната счетоводната експертиза, която е определила равностойността на получените, съответно на заплатените български лева, в щатски долари по курса към момента на съответните сделки. Този начин осигурява отговарящо на реалността сравняване на паричните стойности.
Констатациите на експертизата са следните:
1/ доходите на Л. Л. за периода на съществуване на брака 1992-2001г. са в размер на 4 670,44 щ.д., а доходите на Н. Л. са 5 269,12 щ.д.;
2/ придобитите недвижими имоти, предмет на делото, са на стойност 5 658,95 щ.д. ;
3/ необходимите за издръжка на семейството средства за същия период са 20 181,63 щ.д.;
4/ продаденият апартамент на [улица], лична собственост на ищцата, е на стойност 35 269,93 щ.д.;
5/ закупеният през 1998г. апартамент на [улица], който не е предмет на спора, е на стойност 4 564,49 щ.д.
Въз основа на тези факти вещото лице дава отговор, че с реализираните доходи на страните и получената от продажбата на апартамента сума, намалени със средствата за издръжка, е възможно да се закупят процесните имоти; както и че само сумата 2 350 000 неден.лв., получена от продажбата на жилището на ищцата, е достатъчна за заплащане на спорните недвижими имоти. В допълнителната експертиза вещото лице прави разбивка на реализираните от страните доходи от трудови правоотношения към момента на всяка от сделките за имотите и достига до извод, че при сключването на всички договори за придобиване на имоти семейството е имало недостиг на средства за издръжка и е било невъзможно заплащането на съответните имоти. При отчитане на допълнително получените от ответника 2700 щ.д. в периода юни-септември 2000г. се получава излишък на средства в размер на 1443,19лв., но те не са достатъчни за закупуване на нивите, придобити през 2001г.
По делото са разпитани четирима свидетели, посочени от ищцата и двама на ответника. Свидетелите на ищцата еднопосочно установяват намерението й да се върне в родното си село и да се занимава със земеделие и животновъдство, поради което продала своя апартамент в [населено място] и с получените пари участвала в търгове и купила сградите и земите в [населено място] и [населено място]. Съпругът й дошъл по-късно на село, не помагал много в работата, пропил се и я тормозел.
Свидетелите на ответника потвърждават закупуването на мандрата, обора и битовата сграда с талони, изкупени от хората от селото, както и че парите за покупката са от продаден апартамент.
Защитната позиция на ответника Л. срещу иска за трансформация се гради само на довод, че имотите са придобити със съвместен принос, без конкретни твърдения относно средствата, които са вложени при покупките, нито за някакъв негов принос. По делото са представени решения на Тервелски районен съд и Добрички окръжен съд за наложени мерки срещу Л. Л. по Закона за закрила срещу домашно насилие в защита на ищцата Н. Х. и сина им С. С. от физическо и психическо насилие. В решението за прекратяване на брака е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, а в мотивите е изтъкнато, че той чрез злоупотребата с алкохол е проявил поведение, с което е застрашил физическата неприкосновеност на съпругата и детето си, създал е несигурност в семейните отношения и е демонстрирал пълна безотговорност към издръжката и оцеляването на семейството.
Съвкупната преценка на всички тези доказателства, факти и обстоятелства, в тяхната логическа връзка, налага извод, че претенцията на ищцата за установяване лична собственост, е основателна. Безспорно е, че жилището в [населено място], на [улица]е било нейна собственост отпреди брака; съответно лична собственост е и получената при продажбата му парична сума. Тази парична сума е вложена при придобиването на процесните недвижими имоти и поради това те също съставляват нейна индивидуална собственост. Макар и да липсват преки писмени доказателства /конкретни банкови или други документи за плащането на покупните цени за всеки от имотите от получената при продажбата сума, което е обяснимо предвид отрязъка от време, в който се развиват събитията/, то влагането на парите от продажбата на апартамента следва да се счита установено от показанията на свидетелите и от заключенията на вещото лице. От извършеното пълно обследване на доходите на страните, нуждите на семейството и стойностите на имотите към момента на придобиването им в щатска валута, става явно, че продажната цена на апартамента е достатъчна да покрие цената на всички придобити имоти, както и че семейството не е разполагало с никакви други свободни парични средства, напротив, постоянно е изпитвало недостиг на пари. При тези факти, при данните, че ответникът е бил дезинтересиран /до степен на безотговорност, както приема съдът при прекратяване на брака/ от нуждите и издръжката на семейството и при липса на негови твърдения за някакъв принос, еднозначният извод е, че недвижимите имоти са придобити със средствата от продажбата на апартамента в [населено място], при което липсва съвместен принос в придобиването.
Този извод обуславя основателност на предявения насрещен иск, без да се налага обсъждането на евентуалното основание за собственост – придобивна давност, както и неоснователност на иска за делба. Обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на иска на Н. Х. за установяване на лична собственост и за отхвърляне на иска за делба на тези вещи.
При този изход ищцата по насрещния иск има право на направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които по представените списъци възлизат на: 2098 лв. за първата инстанция, 1830 лв. за въззивната инстанция и 2724лв. за касационната инстанция или общо 6652 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 83 от 23.03.2017г. по гр.д. № 40/2017г. на Добрички окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал.1 СК/отм./ по отношение на Л. С. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], че Н. Ж. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. Д., [улица] едноличен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака им:
1/земеделска земя с площ 51,502 дка в местн. „Дядо Г.”, представляваща ПИ №29015 по земеразделителния план на [населено място], [община];
2/дворно място в [населено място], [община], с площ 455 кв.м., съставляващо УПИ І в кв.2, при съседи: улица, УПИ ІІ и улица, заедно с построената в него административна сграда с площ 153 кв.м.;
3/ дворно място в [населено място], [община], с площ 1285 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.2, при съседи: УПИ І, УПИ ІІІ, УПИ V, заедно с построената в него стопанска сграда с площ 375 кв.м.;
4/ дворно място в [населено място], [община] с площ 2093 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв. 93, при граници: улица, УПИ ІІІ, улица, УПИ І, заедно с построения в имота склад с площ 441 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. С. Л. против Н. Ж. Х. за допускане на съдебна делба на гореописаните недвижими имоти, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. С. Л. да заплати държавна такса за отхвърляне на иска за делба в полза на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лева
ОСЪЖДА Л. С. Л. да заплати на Н. Ж. Х. сумата 6652 /шест хиляди шестстотин петдесет и два/ лева разноски по делото за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: