О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№474
София, 19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1997 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х. чрез пълномощника й адвокат Светлин Кънев против решение № 387 от 8.10.2018 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 239 от 7.12.2017 г. и допълнително решение № 59 от 29.03.2018 г. по гр.д. № 1044 от 2014 г. на Районен съд-Бяла за отхвърляне на предявените от Г. Т. Х. против Е. А. Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А. Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „Е.“, представляваща поземлен имот № **, парцел * в масив * по КВС на с.“Горно А. и нива с площ 1.206 дка в местността „Г.-ОВ-ГР“, представляваща имот № **, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като сключен без основание, в противоречие на добрите нрави и като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160 ид.ч. от същите имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС
Т. З. В. и В. Ц. В. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
В хода на въззивното производство Окръжен съд-Русе е отказал да допусне поискания от Г. Т. Х. свидетел, за когото същата е поддържала, че срещнала няколко дни преди съдебното заседание и разбрала, че той е действал като пълномощник при някои от сделките, с които Е. Ф. е придобил идеални части от други съсобственици и знае, че действителните отношения са били по покупко-продажба. Приел е, че не се твърдят нови обстоятелства, тъй като по делото са били налице данни относно пълномощията, с които е разполагало въпросното лице още в първоинстанционното производство и ако страната е смятала, че е бил необходим разпит на лицето като свидетел, е разполагала с данни за имената и участието му във въпросните сделки и е имала възможност да поиска разпита му като свидетел пред районния съд. Такова искане не е направено, поради което не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Относно доводите във въззивната жалба за непълен доклад, въззивният съд е счел, че непълнотата касае не толкова разпределение на доказателствената тежест, колкото соченето на конкретни доказателства, които са в тежест на отделните страни по делото, за да ги представят в хода на производството.
При постановяване на решението си въззивният съд е изложил съображения, че основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на определен субект без насрещна престация. Мотивът в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви. Фактът на сключване на договора между ответниците и прехвърлянето на правото на собственост върху съответните ид.ч. от земеделските земи сочи наличие на основание, поради което не е налице хипотезата, визирана в чл.26, ал.1 от ЗЗД, а предявеният иск за прогасяване на нищожност на договора за дарение като сключен без основание е неоснователен и правилно е отхвърлен от районният съд.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Дарението е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. В случая, презумпцията, установена в чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението й, респ. не е преуреден въпросът.
Ищцата, чиято е доказателствената тежест, е обосновала противоречие с добрите нрави с твърденията, че целта на сключеното дарение е да се преодолее разпоредбата на чл.33 от ЗС. Съдът е приел, че това основание за нищожност на договора за дарение не е налице, тъй като в закона няма забрана съсобственикът да се разпорежда с притежаваните от него права по начин, какъвто намери за добре. Извършването на сделка, различна от продажба, със собствените му права, не е в противоречие с принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала и по никакъв начин не засяга правата на останалите съсобственици в общата вещ. Посочената от жалбоподателката цел като единствен мотив не е противна на закона, нито на морала и както същата само посочва е обичайна практика при прехвърляне на собственост върху ид.ч. от съсобствени земеделски земи.
Относно иска за прогласяване нищожност на договора като привиден, съдът е изложил съображения, че привидни сделки, сключени при абсолютна симулация са тези, при които между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден-относигтелна симулация.
Ищцата е навела твърдения, че договора за дарение е симулативен, тъй като прикрива договор за продажба. И в тази хипотеза страната твърди нищожност на това основание и претендира, че съществува прикрито съглашение, носи доказателствената тежест както да докаже твърденията си, така и установи съдържанието на прикритото съглашение. Доказването следва да е главно и пълно, каквото в настоящият случай не е осъществено от ищцата.
Твърдяната от нея симулация при извършване на дарението, като прикриващо продажба, не е установена по несъмнен начин. Не е доказано, че договорът е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което страните не желаят да се прехвърли правото на собственост безвъзмездно, а срещу заплащане на цена.
Съвкупната преценка на писмени и гласни доказателства не могат да обосноват категоричен извод за наличие на твърдяната относилителна симулация. Фактът, че първият ответник е придобил по аналогичен начин правата върху земеделските земи, с което по-късно се е разпоредил, не дават основание да се приеме, че дарението е симулативно. Симулацията не се установяват и от показания на св.Р. Г. и св.П. Р.. Първата свидетелка сочи, че като съсобственик е провела разговори с другите съсобствениците във връзка със сключването на договор за делба, но такава не била извършена, както и че съсобствениците част от съсобствениците са си продали своите части. Същата обаче не изнася никакви данни относно процесните сделки. Данни за процесният договор за дарение не изнася и св.П. Р. – дъщеря на ищцата. Същата сочи, че ответницата В. В. е предлагала да купи притежаваните от майки й ид.ч. от земеделските земи или да се извърши замяна, както и че заявила, че вече е купила част от тези земи като е изброила имената на Х. А., К. Х., К. Т., М. Б. и Р. Б.. Показанията на тези свидетели са твърде общи, неконкретни, установяват водени разговори, които обаче касаят договорите, с които Ф. е придобил собствеността върху ид.ч. от земеделските земи, а не процесния договор за дарение. Въз основа на тези показания, както и на субективната преценка на свидетелите, че ответникът Ф. е алчен и нагъл човек, не може да се обоснове извод за наличие на заявената симулация. Данните, че същият е придобил ид.ч. върху земеделските земи по аналогичен начин – чрез договор за дарение и договор за продажба, че се е разпоредил по същия начин няколко месеца след това са само индиция, че договорът вероятно е възмезден, но те не са достатъчно убедително доказателство, на основата на което решаващият съд да приеме, че нотариално удостоверената сделка е симулативна и прикрива друга сделка, а именно: продажба.
Тъй като искът по чл.17 ЗЗД е обуславящ за иска по чл.33, ал.2 ЗС, то последният също се явява неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Г. Т. Х. поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1) може ли страната да сочи и представя доказателства след срока за подаване на въззивната жалба и до устните прения, ако не е могла да узнае и посочи същите по-рано;
2) може ли само с косвени доказателства да се осъществи пълно и главно доказване в съдебното производство и следва ли при наличието изключителна на косвени доказателства, съдът да изследва връзките между тях, за да провери дали в съвкупност те не изграждат такава система от доказателства, водещи на единствен извод за твърдения релевантен факт.
Поставените въпрос касаят произнасянето на съда по иска по чл.26, ал.2, предл.последно и чл.17 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено по исковете за установяване нищожността на процесния договор като сключен без основание и в противоречие на добрите нрави.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касаторката, че при формиране на изводите си съдът не е изследвал връзките между фактите, които са направени от сочените като индиции факти. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като съдът е отчел всички твърдяни от ищцата и установени по делото факти, а обстоятелството, че е приел, че те не са достатъчно убедително доказателство, на основата на което съдът да приеме, че нотариално удостоверената сделка е симулативна и прикрива друга сделка, не води до противоречие с практиката на ВКС по втория поставен въпрос.
Първият въпрос касае произнасянето по иска по чл.17 ЗЗД и е свързан с отказа на съда да допусне разпит на свидетел във въззивното производство и е обоснован с довода на касаторката, че става въпрос за субективни представи и знанията на определено лице за естеството на спорните сделки, които не са могли да бъдат известни на страната, а не за участието на това лице при изповядване на сделката. По този въпрос, уточнен от съда с оглед фактите по настоящото дело до въпроса: може ли страната да иска събиране на гласни доказателства след срока за подаване на въззивната жалба и до устните прения, ако не е могла да узнае и посочи същите по-рано, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали извода на съда, че не се твърдят нови обстоятелства, тъй като по делото са били налице данни относно пълномощията, с които е разполагало въпросното лице още в първоинстанционното производство и ако страната е смятала, че е бил необходим разпит на лицето като свидетел, е разполагала с данни за имената и участието му във въпросните сделки и е имала възможност да поиска разпита му като свидетел пред районния съд и тъй като такова искане не е направено, то не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, съответства на практиката на ВКС по сочените от касаторката решение № 182 от 8.11.2013 г. по гр.д. 1959/2013 г., II г.о. и решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр.д. 805/2012 г., IV г.о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 8.10.2018 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Русе в частта за отхвърляне на предявените от Г. Т. Х. против Е. А. Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А. Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „Е.“, представляваща поземлен имот № **, парцел * в масив * по КВС на с.“Горно А. и нива с площ 1.206 дка в местността „Г.-ОВ-ГР“, представляваща имот № **, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като сключен без основание и в противоречие на добрите нрави
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 8.10.2018 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Русе в частта за отхвърляне на предявените от Г. Т. Х. против Е. А. Ф., Т. З. В. и В. Ц. В. иск за обявяване нищожност на договор за дарение, сключен между Е. А. Ф. и Т. З. В. за 234/2160 ид.ч. от нива с площ от 45.273 дка в местността „Е.“, представляваща поземлен имот № **, парцел * в масив * по КВС на с.“Горно А. и нива с площ 1.206 дка в местността „Г.-ОВ-ГР“, представляваща имот № **, парцел * в масив * по КВС на [населено място] като привиден, прикриващ продажба на имота и иск за изкупуване на 546/2160 ид.ч. от същите имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС.
В едноседмичен срок от съобщението Г. Т. Х. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба по иска за привидност и иска за изкупуване в размер на 50.00 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, съответно на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: