О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№466
София, 15.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1546 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. И. и С. Г. С. чрез пълномощника им адвокат Румяна Петрова против решение № 52 от 22.02.2018 г., постановено по гр.д. № 318 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 190 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 206/2018 г. на Районен съд-Кубрат за отхвърляне на предявения от М. С. И. и С. Г. С. против М. Д. И., Т. С. Т. и Н. С. Т. ревандикационен иск по отношение на изба № * с полезна площ от 7.87 кв.м., разположена в ляво от стълбището на входа в дъното на коридора на избените помещения, при посочени граници съобразно схема към експертно заключение, прието в с.з. на 24.10.2018 г., приподписана от съда и неразделна част от решението, като принадлежност към собствения им апартамент № * в [населено място], [улица], в сградата на блок „М.“ вх.А, ет.1 с идентификатор ****.
М. Д. И., Т. С. Т. и Н. С. Т. са подали чрез пълномощника си адвокат Марина Николова писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Спорът касае правото на собственост върху избено помещение, обозначено на схемата към експертното заключение с б.“Е“. Въззивният съд е приел за установено, че на 1.10.1984 г. ищците закупили от Общински народен съвет [населено място] апартамент № *, заедно с избено помещение № * с полезна площ 7,82 кв.м., като съседи на избеното помещение отляво не е отразен обект, а от дясно е посочено избено помещение № *, собственост на държавата. В оценителния протокол, приложен към заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, избеното помещение също е отразено с площ 7,82 кв.м. и с тази площ е извършено ценообразуването на апартамента, избата и процента общи части от сградата, послужило за сключване на договора за продажба. Вещото лице е направило измерване на ползваното към настоящия момент избено помещение от ищците и е установило, че реалната му площ е 7,73 кв.м., т.е. с 0,09 кв.м. разлика, която е в границите на допустимата грешка предвид неравните мазилки по стените на помещенията.
На 29.11.1984 г. ответницата М. И. и съпругът й С. И. закупили от Общински народен съвет [населено място] апартамент № *, заедно с избени помещения № * и * с полезна площ 14,18 кв.м., като мазе № * е описано със съседи: ляво – изба № *, собственост на ищеца С. С., а отдясно не е посочен съсед. В оценителния протокол, приложен към заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, двете избени помещения са отразени с площ 14,18 кв.м. без посочване на граници и съседи и с тази площ е извършено ценообразуването на апартамента, избата и процента общи части от сградата, послужило за сключване на договора за продажба. Вещото лице е направило измерване на ползваните към настоящия момент две избени помещения от ответниците и е установило, че реалната площ на спорното избено помещение е 7,52 кв.м., а на другото – 6,94 кв.м., като по този начин общата площ на владените от ответниците избени помещения е 14,46 кв.м., т.е. с 0,28 кв.м. разлика, която е в границите на допустимата грешка предвид неравните мазилки по стените на помещенията.
С допълнително заключение вещото лице установява съответствието на останалите избени помещения в жилищния блок към прилежащите им апартаменти, които са били прехвърлени от ОНС на физически лица чрез договори за покупко-продажба (приложени към заключението).
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на ищците, че районният съд не е отчел правилно описаните граници на избите в двата договора за продажба, за които са доказателство за тяхното твърдение. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че границите и съседите на даден обект се описват с посоки, заставайки с лице пред него. При това положение продаденото на ищците избено помещение се намира от лявата страна на придобитата от ответниците изба. Дясната граница на описаната в договора на ищците изба е отразена като държавна собственост, което кореспондира с обстоятелството, че ап.№ * на ответниците, заедно с прилежащите му части, все още е бил държавен (ведомствен) към 1.10.1984 г. В договора на ответниците от 29.11.1984 г. лявата граница на избено помещение № * е описана като избено помещение на С. С., което кореспондира с факта, че ищците вече са били закупили ап.№ * с прилежащото избено помещение. Така, макар и непълно, описанието на избените помещения в двата договора за продажба е индиция относно това коя от страните какво мазе е придобила, а именно – описаното в договора на ищците избено помещение е отбелязаното като помещение Ж от скицата на вещото лице, а описаното в договора на ответниците избено помещение е това, отбелязано като помещение Е на същата скица и което е предмет на съдебния спор. В подкрепа на този извод е и експертното заключение за идентичност на придобитата от ищците изба с помещение Ж от скицата с позоваването на съответствието в площта на реално измерената квадратура на избата на ищците и описаната в техния договор и предшестващия го оценителен протокол, като разликата е в границите на допустимата грешка. Реално измерената обща площ на двете ползвани от ответниците изби също съответстват с незначителна разлика на площта, описана в договора от 29.11.1984 г. и оценителния протокол за продажбата на тяхното жилище. С допълнителното заключение не се правят изводи, различни от направените с основаното заключение, поради което възражението в жалбата за неговото незачитане е неоснователно.
Въззивният съд е счел, че свидетелските показания не опровергават горните изводи, тъй като фактическото ползване на спорното избено помещение от св.Р. А. като наемател на апартамент № * преди продажбата му на ищците не може да бъде доказателство за принадлежността му към определен апартамент; липсва представен договор за наем, от който да се установи коя е предоставената му изба, а е възможно самият свидетел да е ползвал изба, различна от предадената му за ползване. Показанията на св.Т. И. не са надеждни, доколкото същата преразказва събития, които е чула от ищцата М. И.. Св.П. Д. обяснява, че процесното избено помещение първоначално е ползвано от св.Р. А., а по-късно е закупено от ответниците, които го ползват и до настоящия момент. От нейните показания се установява още, че ищците ползват съседното на спорното помещение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1) към кой момент се определя принадлежността на прилежащото към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост избено помещение и зависи ли това от наличието на договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит по реда на НДИ и от вписването му в Службата по вписвания;
2) когато обект на разпоредителна сделка е самостоятелен обект в сграда какво е положението на прилежащото избено помещение, което е прилежащо едновременно към два апартамента в една и съща сграда;
3) дали въззивният съд като инстанция, която решава спора по същество е установил действителната фактическа обстановка, направил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил наведените от ищците доводи и възражения при положение, че не се е съобразил с факта кой първи е закупил апартамента си с прилежащото към него избено помещение № *, кой е вписал продажбения си договор и има ли значение това вписване при решаване на спора; има ли съвпадения между номерата на апартаменти и номера на избени помещения; че щом като избено помещение № * не съответства на ап.*, прилежащо ли е към този апартамент и към кой апартамент е прилежащо ползваното от ищците избено помещение № *.
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Те са основани на тезата на касаторите, че с договора от 1.10.1984 г. им е продаденото спорното избено помещение, основана на обстоятелството, че преди продажбата наемателят на закупеният от тях апартамент е ползвал именно това помещение. Тази теза обаче е опровергана от събраните доказателства – описанието на двете избени помещения, обозначени с един и същ № 1 в договорите за продажба на ищците и на ответниците, експертното заключение, че именно ползваната от всяка от страните изба е включена в ценообразуването на самостоятелния им обект, че номерацията на продадените от държавата изби съответства на номерацията на апартаментите, към които принадлежат, с изключение на двата апартамента, към които са продадени две изби /една с номера на апартамента и друга с различен номер/.
Тъй като поставените въпроси са неотносими към изводите на въззивния съд, формирани въз основа на доказателствата по делото, то не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на М. Д. И., Т. С. Т. и Н. С. Т. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 300.00 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат Мариана Николова.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 22.02.2018 г., постановено по гр.д. № 318 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Разград.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН [ЕГН] и С. Г. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], блок „М.“ вх.А, ет.1, ап.1, съдебен адрес: [населено място], пл.“В.“ 5, ет.12, стая 12, адвокат Румяна Петрова да заплатят на М. Д. И., ЕГН [ЕГН], гр.К., [улица], блок „М.“ вх.А, ет.3, ап.5, Т. С. Т., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Н. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, стая 4, адвокат Мариана Николова направените по повод касационната жалба разноски в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: