О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
София, 26.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Л. чрез пълномощника му адвокат Б. Н. против решение № 126 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 141 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1210/2018 г. на Районен съд-Панагюрище за признаване за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на П. Н. Л., В. П. Л. и Г. П. Л., че наследодателят на ищеца Д. Г. Д., Н. П. Т., починала на 4.09.1988 г. е била собственик към момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г. на земеделска земя – нива от 1.000 дка, находяща се в местността „К.“, землището на [населено място], идентична с имот № ** по КВС на землището на [населено място], представляващ нива от 1.179 дка.
Д. Г. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат С. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
П. Н. Л. и В. П. Л., необходими другари на касатора, не са подали писмен отговор на касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 704О от 31.01.2000 г. по преписка вх.№ 138/04.05.2000 г. на ПК [населено място] под номер 7 е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. П. Т. /наследник е ищцата Д. Г. Д./ в стари реални граници на нива от 1 декар находяща се в местността „К.“, [населено място], при граници П. Д.. Видно от писмо изх.№ РД-13-163 от 14.10.2017 г. на Общинска служба земеделие [населено място] идентифицирания контур на процесната нива находяща се в м.„К.“ попада върху имот № ** от КВС, м.„Д.“, [населено място].
С Решение № 01РО от 22.06.2000 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. П. П. /наследници са ответниците П. Н. Л., В. П. Л. и Г. П. Л./ в стари реални граници на нива от 1,169 дка в м.„Д.“ имот № **, при съседи насл. на С. П. Д.. Видно от писмо изх.№ ПО-06-687 от 27.09.2018 г. на Общинска служба земеделие [населено място] в КВС в землището на [населено място] не фигурира местност „К.“, като фигурират местностите „Д.“ и „Е./Д.“, както и че наследниците на П. Д. Д. са заявили за възстановяване 19 бр. имоти, в т.ч. 3 бр. имоти в м.„С.“, които са възстановени в стари реални граници в м.„Д.“ по КВС- О..
Съдът е счел, че показанията на свидетелите П. Т. и А. Х. установяват, че преди колективизацията на процесния имот, същия е бил обработван от Н. Т. /наследодателка на ищцата/ и нейният съпруг Г. Т., като показанията на тези свидетели няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като са ясни, непротиворечи и съответно неопровергани от ангажираните от страна на ответниците показания на свидетелите Ц. Б. и К. П. /първият свидетел сочи, че не познава местностите в землището на [населено място], а вторият свидетел, също не отрича, че не познава местностите, а и с оглед възрастта им няма как да дават достоверни показания за собствеността на имота към един минал период от време, а именно момента на колективизацията/.
Извода си за идентичност /попадащ в границите/ на процесната земеделска земя на наследодателката на ищцата заявена в м.“К.“ и земеделската земя означена като имот с № ** в м.“Д.“ по настоящата карта на възстановена собственост, съдът е обосновал с показанията на свидетелите и експертното заключение, дадено въз основа на посочените в гласните доказателства и декларацията по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ граници, като е отчел и, че наследодателя на ответниците не е заявявал за възстановяване на земеделски земи, нито в м.“К.“, нито в м.“Д.“.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, спрямо които да се преценят предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Посочил е решения на ВКС като счита, че въззивното решение им противоречи, тъй като:
– съдът не е обсъдил и взел под внимание правнореленатния факт, че Г. П. П. и неговите наследници са придобили собствеността на процесния имот на основание чл.79 ЗС в периода от възстановяването на собствеността и въвода във владение на 7.07.2000 г. до предявяване на иска през 2017 г.
– претендираният от ищцата придобивен способ е придобивна давност, която е установена единствено и само въз основа на гласни доказателства /показанията на двама свидетели, единия от които е сестра й/ и въз основа само на гласните доказателства е установена идентичността на двата имота;
– въз основа само на свидетелски показания не могат да се установяват реалните стари граници на имота.
Въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл.235, ал.2 ГПК, доколкото от една страна по делото не е заявявано възражение за придобивна давност от страна на касатора /който не е подал и отговор на исковата молба/, а от друга страна дори и да беше заявено, същото е недопустимо, тъй като предмета на спора се свежда до притежаване правото на собственост към момента на обобществяване на земята, а не към настоящия момент.
Същевременно в практиката на ВКС, вкл. и тази, на която се позовава касатора, не е давано тълкуване, че е недопустимо установяване правото на собственост по давност или пък границите на правото на собственост със свидетелски показания. Тълкуването е, че установеното от гласните доказателства следва да бъде преценявано в съвкупност с установеното с други доказателствени средства. Именно така е процедирал и въззивния съд като е преценил показанията на свидетелите с изявленията при заявяване на имотите за възстановяване /доколкото по делото няма писмени доказателства за старите реални граници от или преди момента на обобществяването/.
Съдът е разгледал спора, преценявайки принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент и е формирал изводите си въз основа на наличните по делото доказателства, преценявайки осъществено преди внасянето в ТКЗС придобивно основание, поради което настоящия състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, за да провери дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Д. Г. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. П. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, вх.А, адвокат Б. Н. да заплати на Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. Д. разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: